Числото 33% звучи стряскащо, но зад него стои механизъм, който е доста по-различен от обикновено увеличение на корпоративния данък. Правителството предлага през 2027 г. с допълнителна ставка да бъде обложена единствено извънредната част от печалбата на определени компании - банки, застрахователи, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и големи търговци на храни. За база ще се използва собствената средна печалба на всяко предприятие за периода 2020-2025 г., увеличена с 20%, а 33% ще се начисляват само върху сумата над този праг. Мярката е замислена като еднократна и е част от по-широкия пакет, с който Министерството на финансите цели бюджетният дефицит през 2027 г. да бъде свален до 3%.
Не 33% върху цялата печалба
Точно тук е и основната разлика между публичното впечатление и действителната конструкция. Ако една компания традиционно печели много, това само по себе си не означава, че ще плаща допълнителния налог. Сравнението ще бъде със собствената й история, като към средната печалба за шестгодишния период се добавя и 20-процентен буфер. Едва сумата над него ще бъде третирана като свръхпечалба.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни философията на мярката като форма на „икономическа солидарност“. По думите й анализите на Министерството на финансите показват особено голямо увеличение на печалбите в някои от избраните сектори. За банковия сектор тя посочи ръст от 588% за периода 2020-2025 г. и 320% само между 2022 и 2023 г. „Това не са нормални печалби. Това са свръхпечалби“, заяви Петкова.
Според финансовото министерство секторите, които ще бъдат обхванати от режима, формират около 60% от установените свръхпечалби в икономиката. В същото време производство, транспорт и селско стопанство остават извън схемата. Петкова аргументира това с тезата, че там печалбите в по-голяма степен се връщат в нови мощности, производителност, ефективност и работни места, докато при част от включените отрасли значителен ресурс се разпределя като дивидент.
Защо свръхпечалбата да напуска България?
Финансовият министър Гълъб Донев постави спора и в друга плоскост - какво се случва с извънредните печалби, когато те не се инвестират обратно в страната. „Нормално ли е тази свръхпечалба да бъде изнесена извън България. Да не бъде реинвестирана в България, да не бъде подпомогнат българският бизнес, да не бъде подпомогнат българският фиск“, попита Донев.
Той подчерта и нещо важно за бюджетната логика - еднократният приход няма да бъде използван като постоянна финансова основа за дългосрочни политики. „Свръхпечалбата като еднократен приходоизточник няма да бъде водеща при финансирането на политиките, които ще имат дългосрочно действие“, каза финансовият министър. Според него бюджетът за 2027 г. ще трябва да съдържа и оптимизации от разходната страна, а не само допълнителни приходи.
Това е съществено, защото една от големите опасности при временните данъци е държавата да започне да финансира чрез тях постоянни разходи. Кабинетът заявява, че не възнамерява да използва механизма по този начин.
Данъкът като спирачка пред прекомерните цени
В аргументацията на Министерството на финансите има и още един елемент - възможният дисциплиниращ ефект върху цените. Петкова твърди, че облагането може да намали икономическия стимул една компания да увеличава цените единствено за да разширява извънредно маржа си.
„При облагането със свръхпечалба се облага само извънредната компонента. Не говорим за нормалната норма на печалба. Идеята е всъщност да се намали икономическият стимул за повишаване на цените, защото колкото по-висока е свръхпечалбата, толкова по-голям е данъкът“, обясни заместник-министърът.
Това е аргумент на правителството, а не гарантиран икономически резултат. Ефектът ще зависи и от поведението на компаниите, регулаторния контрол и възможността част от допълнителната тежест да бъде прехвърлена към клиентите.
Именно затова Петкова подчертава, че при спекулативно вдигане на банкови такси, лихви, застрахователни премии или цени трябва да се намесят съответните регулатори. Според нея самият механизъм не засяга нормалната доходност, а само извънредната й част.
Размерът на компанията не е достатъчен
Интересен пример за начина, по който правителството разбира понятието „свръхпечалба“, даде вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев по повод рафинерията на „Лукойл“. Компанията не е автоматично включена в новия механизъм само защото е сред най-големите предприятия в страната.
„Рафинерията работи на много ниска норма на възвръщаемост“, заяви Пулев. Така той постави акцента върху финансовия резултат и нормата на печалба, а не върху размера или оборота на предприятието.
Този пример е важен и за останалите компании. Замисълът на режима не е просто големите предприятия да бъдат обложени допълнително, а да бъде установено дали печалбата им през 2027 г. излиза значително над собствените им исторически равнища.
Европа вече използва подобна формула
Най-силният международен аргумент е, че самата формула на българското предложение има европейски предшественик. През 2022 г. Европейският съюз прие временна солидарна вноска за компаниите от петролния, газовия, въглищния и рафинерийния сектор. За свръхпечалба беше определена печалбата, която надхвърля с повече от 20% средната облагаема печалба за предходните четири години. Минималната ставка беше точно 33%.
Българският проект използва същите два ключови параметъра - 20-процентен буфер и 33% ставка - макар да се прилага към други сектори и в различна икономическа ситуация.
Чехия отиде още по-далеч. За периода 2023-2025 г. страната въведе 60-процентна допълнителна ставка върху извънредната печалба на големи компании от енергетиката, банковия сектор, петролната индустрия и добива на изкопаеми горива. И там се използва 20-процентен толеранс над историческата средна печалба.
Испания също наложи временна тежест върху банки и енергийни компании. При големите банки ставката беше 4,8% върху нетния лихвен марж и нетните приходи от комисиони, тоест механизмът беше различен от българския, но целта отново беше извънреден принос от сектор с високи приходи.
Спорът остава, но вече е за ефекта, не за прецедента
Критики има и те не са само партийни. Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че допълнителното облагане на банковите печалби заслужава по-широк анализ и може да има ефект върху цената и достъпа до кредитиране, инвестициите и цената на капитала. Централната банка защити позицията си с аргумента, че оценяването на мерки, които могат да влияят върху финансовата стабилност, е част от нейните институционални отговорности.
Оттук нататък основният въпрос пред правителството няма да бъде дали подобен данък съществува някъде в Европа - съществува и е прилаган в различни форми. Истинският тест ще бъде дали българската конструкция ще успее да отдели действително извънредната печалба от нормалната предприемаческа доходност, да донесе очакваните приходи в бюджета и същевременно да не създаде силен стимул тежестта да бъде прехвърлена към потребителите.
Именно затова спорът около 33% вероятно ще продължи. Но зад голямото число стои по-нюансирана идея - нормалната печалба остава извън допълнителния данък, а държавата се насочва само към частта, която надхвърля значително собствените исторически резултати на компаниите. Дали този баланс ще бъде постигнат, ще зависи от окончателните текстове, контрола и поведението на самите засегнати сектори.
