Следващата голяма фабрика в България може да няма комини, конвейери и хиляди работници край поточна линия. Тя може да представлява огромна зала със сървъри, графични процесори и охлаждащи системи, в която се създават модели с изкуствен интелект. Именно към подобни инвестиции правителството иска да насочи страната. Премиерът Румен Радев вече говори открито за американски центрове за данни, AI фабрики, роботика, полупроводници, "Тесла" и "Бехтел". Залогът е много по-голям от няколко нови предприятия. Става дума за мястото на България в икономиката на следващите десетилетия.
България като дигитален мозък на Балканите
Заявката на кабинета е необичайно конкретна. Румен Радев не говори само за повече чужди инвестиции по принцип, а посочва секторите, в които България иска да ги привлече: големи изчислителни центрове, фабрики за изкуствен интелект, роботика, мехатроника и полупроводници. "Ясно е, че е време в България да дойдат американски инвестиции в областта на фабриките за изкуствен интелект, на дейта центровете с голям капацитет, на роботика, мехатроника, полупроводници. Вече имаме всички предпоставки да реализираме тези вложения", заяви премиерът пред Американската търговска камара.
Зад тези думи стои промяна, която вече пренарежда световната икономика. Доскоро една държава се бореше за автомобилен завод, химически комбинат или логистичен център. Днес правителствата се конкурират и за нещо много по-невидимо - изчислителна мощ. Причината е проста: без нея няма големи езикови модели, автономни автомобили, индустриални роботи, разработване на нови лекарства, модерни оръжейни системи или следващото поколение софтуер.
Според Международната агенция по енергетика потреблението на електричество от центровете за данни в света ще се увеличи приблизително двойно до 2030 г. - до около 950 тераватчаса годишно. AI центровете растат още по-бързо, а плътността на електрическата мощност в новите сървърни шкафове се увеличава с темпове, които само преди няколко години изглеждаха трудно представими. И тук България вижда своя шанс.
Какво всъщност е една "фабрика за AI"
Името звучи футуристично, но идеята може да бъде обяснена съвсем просто. Обикновеният център за данни е нещо като огромен хотел за компютри. В него компании съхраняват информация, пускат сайтове, банкови системи, приложения и облачни услуги.
Фабриката за изкуствен интелект е друго животно. В нея огромен брой специализирани графични процесори работят едновременно върху една задача - например обучават модел да разпознава изображения, да разбира човешка реч или да управлява робот. Вместо един компютър да обработва задачите една по една, хиляди ускорители пресмятат паралелно милиарди операции.
Точно затова стандартните сървъри не са достатъчни. Те могат да изпълняват AI задачи, но при обучението на най-големите модели биха били твърде бавни и неефективни. Нужни са специализирани чипове, огромна памет, светкавично бързи връзки между машините и системи за съхранение, които могат постоянно да "хранят" процесорите с колосални количества данни.
Новото злато се оказва токът
На това място Румен Радев поставя един от основните български козове. Според него много развити държави вече срещат сериозен проблем - новите центрове чакат с години, за да получат необходимата мощност от електропреносната мрежа.
"Водим разговори с компании, които искат именно тук в България да правят големи фабрики за изкуствен интелект. И аз ги питам: "Добре, защо точно в България? Защо не си го направите при вас?". Те признават, че проблемът е сериозен и отговарят: "При нас трябва да чакаме 5 години за присъединяване, а и възможностите вече са изчерпани", разказа премиерът.
Световната тенденция потвърждава този проблем. През август стана ясно, че новите европейски AI центрове все по-често се отдалечават от традиционните технологични столици именно заради недостиг на терени и електрическа мощност. Средното разстояние на планираните нови центрове от големите градове рязко се увеличава, защото инвеститорите търсят местата, където могат да получат ток по-бързо.
Радев твърди, че България може да предложи именно комбинацията, която инвеститорите търсят - свободен енергиен капацитет, стабилна мрежа, растящ дял на нисковъглеродното производство и по-бърза процедура за присъединяване. Страната разполага и с ядрена генерация, която произвежда електроенергия независимо от това дали грее слънце или духа вятър. За AI инфраструктура, която работи 24 часа в денонощието, това има значение.
"Зелен" център не означава само соларни панели
Тук идва и другата голяма тема - как един технологичен гигант да не се превърне в енергиен и воден гигант.
AI центровете отделят огромно количество топлина. Колкото по-мощни стават чиповете, толкова по-трудно е тяхното охлаждане. Затова "зелен център за данни" вече означава много повече от договор за слънчева или вятърна енергия. Значение имат ефективността на охлаждането, използването на вода, съхранението на електроенергия, повторното използване на отпадната топлина и способността на центъра да не създава проблеми за местната електрическа мрежа.
Темата стана толкова голяма, че Европейската комисия предложи големите центрове в ЕС да бъдат задължени да разкриват показатели за използваната енергия и вода. В момента те поглъщат около 2,5% от електричеството в ЕС, а европейският капацитет се очаква да нарасне рязко до края на десетилетието.
Кодът "Тесла"
Именно в този контекст се появи и най-любопитното име в изказването на премиера. "България вече е лидер, между другото, по батерии за съхранение на електрическа енергия в Европа. Това се разви изключително бързо, но капацитетът е още по-голям и аз мисля, че тук с "Тесла" ще можем да направим следващия пробив", заяви Румен Радев.
Засега това не означава обявена инвестиция на компанията на Илон Мъск в България. Но самото споменаване на "Тесла" е показателно за типа бизнес, който правителството иска да привлече. Причината е, че днешната "Тесла" вече не е просто автомобилен производител. Автономното управление и хуманоидният робот Optimus превръщат компанията в един от големите потребители на AI изчисления.
Преди няколко години символът на тази амбиция беше суперкомпютърът Dojo. Неговата задача беше да обработва огромни количества видеоматериал, събран от автомобили по реалните пътища, за да обучава системите за автономно управление. През 2025 г. "Тесла" закри специалния екип на Dojo и промени стратегията си, но това не означава отстъпление от AI - точно обратното. Компанията прехвърли усилията към нова изчислителна инфраструктура и партньорства за чипове.
Днес центърът на тази система са Cortex 1 и Cortex 2 в Тексас. В официалния отчет на "Тесла" Cortex 1 е посочен с изчислителна инфраструктура над 90 MW, а Cortex 2 - над 115 MW. Само през първата половина на 2026 г. компанията е удвоила собствената си изчислителна мощност в Тексас, като Cortex 2 обслужва разработването на автономност както за автомобилите, така и за Optimus.
България вече има свой суперкомпютър
Страната не започва от нулата. В София Тех Парк работи Discoverer - българският петаскейл суперкомпютър, част от европейската инфраструктура EuroHPC. Машината разполага с устойчива изчислителна производителност около 4,5 петафлопа и е надградена с графични процесори NVIDIA H200 именно за AI натоварвания.
Това може да изглежда като чисто технически детайл, но е важен икономически актив. Суперкомпютърът позволява на български учени и компании да правят изчисления, за които иначе трябва да купуват капацитет в чужбина - от разработване на лекарства и нови материали до машинно обучение.
Следващата стъпка е значително по-голяма. Проектът BRAIN++ на INSAIT и София Тех Парк е за 90 млн. евро и включва новото поколение суперкомпютър Discoverer++ и цяла AI фабрика. Тя е замислена не само като машина, а като място, където фирми, стартиращи компании, университети и държавни институции могат да разработват и обучават собствени AI системи.
Това е ключовата разлика между "склад за чужди данни" и технологичен център с по-висока добавена стойност. В първия случай държавата предоставя земя, ток и помещение. Във втория върху тази инфраструктура се създават алгоритми, продукти, патенти и компании.
Мозъците - вторият голям български коз
Един от най-силните аргументи в тази посока е INSAIT към Софийския университет. Само преди дни институтът приключи участието си в ECCV 2026 - една от най-важните световни конференции за компютърно зрение и AI - с 10 разработки в основната програма.
По брой приети научни публикации INSAIT се нареди на пето място сред изследователските институции от ЕС. Зад българския институт останаха редица утвърдени европейски университети и корпоративни лаборатории, включително екипи на Bosch и Siemens. Това е особено важно, защото големите технологични компании не избират местоположението си само по цената на електричеството. Те търсят хора, които могат да използват машините.
Тук влиза тезата, която проф. Мартин Вечев и екипът на INSAIT от години развиват - България може да се конкурира не чрез евтина работна ръка, а чрез концентрация на висококвалифицирани специалисти и наука на международно равнище. BRAIN++, Discoverer и INSAIT заедно вече оформят основата, върху която такъв модел може да бъде изграден.
Гърция строи хардуера
Но България не играе сама на Балканите. Най-сериозният ориентир е Гърция, която през последните години привлече част от най-големите имена в облачните технологии.
Microsoft има одобрен стратегически проект за три центъра за данни в Атика с бюджет над 976 млн. евро. Google обяви облачен регион в Атина. Само преди дни гръцката държавна енергийна компания PPC и Amazon Web Services подписаха меморандум за нов център за данни в Западна Македония. Първата му фаза предвижда входяща мощност от 300 MW, а партньорите ще проучат разширяване до невероятните 1 GW. AWS ще инсталира и управлява компютърното оборудване, а PPC ще осигури терена, сградите и енергийната инфраструктура.
Това показва колко висока е летвата. Един бъдещ център с мощност до 1 GW вече е инфраструктурен проект от мащаба на голяма електроцентрала.
Гърция очевидно инвестира огромни средства във физическата част на облака - сървъри, центрове, оптика и международна свързаност. България няма причина да копира този модел едно към едно. По-реалистичната възможност е да комбинира центровете за данни с научната и развойната част - да бъде не само място, където информацията се съхранява, а място, където от нея се създават нови модели и продукти.
Когато магистралата вече пренася и данни
Другото американско име, което Румен Радев изведе пред бизнеса, е "Бехтел". Премиерът обяви, че водещи американски компании ще бъдат канени догодина в бъдещите търгове за магистрали, железопътни връзки, пристанища, летища и друга стратегическа инфраструктура. Той специално посочи "Бехтел" като компания със сериозно присъствие в Европа.
И тук обаче картината е по-технологична от традиционното разбиране за строителна компания. Един от големите проекти на "Бехтел" в съседна Сърбия - магистрала "Морава" - включва до 1000 километра оптични кабели и инфраструктура за 5G. Компанията го определя като "дигитален коридор", в който пътят, телекомуникациите, енергията и интелигентното управление на движението се изграждат като една система.
Това е важна връзка с плановете на Радев. Ако България иска центрове за данни и AI фабрики, тя няма нужда само от помещения и ток. Нужни са огромни оптични връзки към Европа, резервирани комуникационни маршрути, надеждни пътища, железници, пристанища и електропроводи.
Данните се движат по оптичните влакна като светлинни импулси. Когато AI центровете работят с други такива центрове на континента, качеството на цифровата свързаност става почти толкова важно, колкото електричеството. Така инфраструктурата, за която Радев говори пред "Бехтел", и AI амбицията всъщност са две части на един и същ проект.
От магистрала за автомобили към магистрала за данни
Географското положение на България също може да придобие ново значение. Правителството говори за страната като част от големи транспортни, енергийни и цифрови коридори между Азия и Европа. Доскоро "коридор" означаваше преди всичко магистрала и железопътна линия. В новата икономика покрай тях вървят оптични кабели, електропроводи, газопроводи и комуникационна инфраструктура.
Това обяснява защо американските инвестиции, за които Радев говори, обхващат на пръв поглед толкова различни области - "Бехтел", втечнен природен газ, АЕЦ "Козлодуй", центрове за данни, роботи, полупроводници и космически технологии. Те всъщност могат да бъдат разглеждани като една свързана икономическа система.
Без достатъчно електричество няма AI. Без мрежа няма как токът да стигне до него. Без оптика няма как данните да се движат. Без учени и инженери огромната компютърна мощ остава просто скъпа машина.
Склад за сървъри или фабрика за знания?
И точно тук е икономическият избор пред България. Един гигантски център за данни може да струва милиарди, но сам по себе си не създава непременно огромен брой постоянни работни места. Последните спорове в САЩ вече показват това. Властите в Ню Йорк например обсъждат как местните общности да получават по-голяма икономическа полза от центровете, защото те могат да консумират колосална електрическа мощност, без да осигуряват заетост, сравнима с традиционен промишлен завод.
За България следователно истинската награда не е само да отдаде земя и да продава ток на чужди сървъри. По-голямата стойност е около тях да се родят български компании, софтуер, патенти, изследователски екипи и производство. Точно затова BRAIN++, INSAIT и Discoverer са толкова важни в цялата картина. Те могат да превърнат един потенциален български център за данни от инфраструктурен обект в технологична екосистема.
Новият икономически модел
Едва когато всички тези парчета се наредят, става ясно защо Румен Радев говори за смяна на целия икономически модел на страната. Според премиера досегашният модел - потребление, преразпределение, заеми за социални разходи и конкурентоспособност чрез ниска цена на труда - е изчерпан. Новата цел е ускорен растеж, по-висока производителност, икономика на знанието, инвестиции и производство с висока добавена стойност.
"Искаме да създадем условия за повишена икономическа активност. Убеден съм, че ако успеем да направим това, много бързо ще повишим брутния вътрешен продукт и ще изведем икономиката на страната на друга орбита", заявява Радев.
Това е и общият знаменател между AI фабриките, американските инвестиции, "Тесла", "Бехтел", ядрената енергетика, батериите, суперкомпютрите и INSAIT. Идеята е България постепенно да престане да продава основно евтин труд и да започне да продава нещо много по-скъпо - инфраструктура, изчислителна мощ, технологии и знания.
Дали това ще се случи, ще зависи не от лозунгите, а от много прозаични неща - колко бързо държавата ще подготви терени и проекти, колко лесно инвеститорите ще се присъединяват към мрежата, дали инфраструктурата ще бъде изградена навреме и дали научният талант ще остане в България. Но моментът е рядък. Светът търси все повече ток за AI, Европа търси собствен изчислителен капацитет, а компаниите търсят нови места извън претоварените традиционни центрове.
Ако България успее да събере на едно място това, което вече има - енергия, научен потенциал и географска свързаност - с онова, което още й липсва - голям международен капитал и инфраструктура от ново поколение - тогава амбицията да бъде технологичен център на Балканите няма да звучи като поредната красива стратегия на хартия. Тя може да се превърне в икономика.
