През 2026 г. НОИ плаща между 9,21 и 54,78 евро на ден, но има няколко капана
Загубата на работа обикновено идва с един голям въпрос - с какви пари ще разполагаме, докато намерим следващото работно място. Българското законодателство дава право на обезщетение за безработица, но сумата и периодът могат да бъдат коренно различни при двама души с еднакви заплати. От значение са осигурителният стаж, доходът през последните две години, начинът на прекратяване на договора и дори колко бързо човек ще се регистрира като безработен. А няколко пропуснати дни могат буквално да струват пари.
Първото условие - 12 месеца от последните 18
Основното правило изглежда просто. За да има право на парично обезщетение за безработица, човек трябва да е бил осигуряван във фонд „Безработица“ поне 12 месеца през последните 18 преди прекратяването на осигуряването. Тези 12 месеца не е необходимо да бъдат последователни и няма изискване да са натрупани при един работодател. Освен това безработният трябва да се регистрира в Агенцията по заетостта, да не е придобил определено право на пенсия за стаж и възраст и да не извършва друга дейност, за която подлежи на задължително осигуряване.
Има и подробност, която често се пропуска. При преценката на тези 12 месеца законът зачита и определени периоди, през които реално човек може да не е ходил на работа. Сред тях са платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, определени периоди на временна неработоспособност, бременност и раждане, както и до 30 работни дни неплатен отпуск в една календарна година, когато той се зачита за стаж. При определени условия могат да бъдат отчетени и осигурителни периоди от друга държава по европейските правила или международен договор.
18 месеца за правото, 24 месеца за парите
Точно тук хората най-често смесват две различни сметки. Последните 18 месеца служат, за да се установи дали изобщо имаме необходимото осигуряване за безработица. След като това право вече е налице, НОИ поглежда по-назад - към последните 24 календарни месеца преди месеца на прекратяване на осигуряването, за да изчисли размера на обезщетението.
По общото правило дневната сума е 60% от среднодневното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд „Безработица“. Има обаче под и таван, така че 60% не означава, че при много нисък доход сумата може да пада безкрайно или че при много висока заплата обезщетението ще расте без ограничение. За 2026 г. законът определя минимално дневно обезщетение от 9,21 евро и максимално от 54,78 евро.
Тъй като обезщетението е дневно, месечната сума не е абсолютно една и съща всеки месец. НОИ умножава дневния размер по работните дни за съответния месец. Ако например на човек е определено обезщетение от 35 евро на ден и месецът има 22 работни дни, той ще получи 770 евро. При минималните 9,21 евро същите 22 дни дават 202,62 евро, а при законовия максимум от 54,78 евро сумата би била 1205,16 евро. Реално полученото може да е различно, ако обезщетението започва или приключва по средата на месеца.
Как една оставка може да струва скъпо
Причината, поради която е прекратен трудовият договор, е не по-малко важна от заплатата. Ако работникът сам поиска да напусне, ако договорът бъде прекратен с негово съгласие или при определени случаи поради виновното му поведение, законът не прилага обичайната формула от 60%. Тогава човек получава минималния дневен размер на обезщетението и то само за четири месеца. През 2026 г. това са 9,21 евро на работен ден.
Това е причината формулировката в документа за прекратяване да не е дребна юридическа подробност. Представете си служител с дълъг осигурителен стаж и сравнително добра заплата, който при друго основание за освобождаване би могъл да получава значително по-високо обезщетение в продължение на много месеци. Ако обаче подпише прекратяване по взаимно съгласие в хипотеза, за която законът предвижда минималното обезщетение, той може да остане само с 9,21 евро на ден за четири месеца. Затова преди подписването на документ за прекратяване е разумно човек да е наясно не само кога напуска, но и на какво законово основание.
Същият минимален режим от четири месеца се прилага и при друга ситуация - когато ново право на обезщетение бъде придобито преди да са изминали три години от предишното упражняване на право на обезщетение. НОИ уточнява, че „упражняване“ означава да е имало период, за който действително е изплатено отпуснато обезщетение.
Стажът решава дали парите ще идват 4 или 12 месеца
За хората, които попадат под общия режим, периодът на плащане зависи от осигурителния стаж с осигуряване за безработица след 31 декември 2001 г. При до 3 години такъв стаж обезщетението се плаща 4 месеца. От 3 години и 1 ден до 7 години срокът е 6 месеца, от 7 години и 1 ден до 11 години - 8 месеца, от 11 години и 1 ден до 15 години - 10 месеца, а при над 15 години осигуряване за безработица човек може да получава обезщетението 12 месеца.
Така двама освободени в един и същи ден служители могат да се окажат в напълно различно положение. Единият може да има само няколко години стаж и да получава парите четири месеца, а другият - повече от 15 години осигуряване за безработица и цяла година защита на дохода. Важно е да се подчертае, че тук не става дума за целия трудов стаж в живота на човека, а за стажа след края на 2001 г., през който той е бил осигуряван именно за безработица.
Седем работни дни, които могат да струват пари
След освобождаването няма особен смисъл документите да бъдат оставяни „за другата седмица“. За да се изплаща обезщетението от датата на последното прекратяване на осигуряването, човек трябва да се регистрира като безработен в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни. Отделно заявлението за отпускане на обезщетението трябва да бъде подадено в тримесечен срок. Ако регистрацията в Бюрото по труда бъде направена след седмия работен ден без уважителна причина, плащането започва от по-късната дата и периодът на обезщетението се намалява със закъснението. Аналогично последствие има и при просрочване на тримесечния срок за заявлението.
Регистрацията като търсещо работа лице може да бъде направена в дирекция „Бюро по труда“ по постоянен или настоящ адрес, а държавната електронна услуга позволява заявлението да бъде подадено и онлайн. Самото заявление за обезщетението може да се подаде електронно до НОИ с ПИК или квалифициран електронен подпис, както и на хартиен носител чрез съответната дирекция „Бюро по труда“. Към него се представя актът за прекратяване на правоотношението за справка, а при стаж в друга държава могат да бъдат необходими допълнителни документи.
Нова работа не винаги означава загуба на остатъка
Има и полезна възможност за човек, който намери нова работа, докато още има право на обезщетение. Ако тази работа приключи преди да са изминали 12 месеца, изплащането на старото обезщетение може да бъде възстановено за оставащия период и в определения преди това размер. Условието отново е регистрацията в Агенцията по заетостта да бъде направена в срок от 7 работни дни след прекратяването на новата трудова дейност. Ако новата работа продължи 12 или повече месеца, старото обезщетение не се възстановява и НОИ прави нова преценка по ново заявление.
Законът допуска и друга, по-малко позната комбинация. Ако в периода на обезщетението безработният започне работа на непълно работно време и получава възнаграждение под минималната работна заплата за страната, той може да продължи да получава 50% от полагащото му се обезщетение за оставащия период. Това е един от механизмите, чрез които приемането на по-ниско платена почасова работа не означава автоматично пълна загуба на подкрепата.
Над 60 000 души получават обезщетение
Размерите не са само числа от Кодекса за социално осигуряване. Последният публикуван месечен статистически бюлетин на НОИ показва, че през юни 2026 г. 147 664 души са били регистрирани като безработни, а 60 560 от тях са имали право на парично обезщетение. Това са 41% от всички регистрирани безработни. Средният размер на обезщетението за страната през месеца е бил 486,62 евро. Разликите в страната са сериозни, защото зад една и съща формула стоят различни заплати и различна осигурителна история. Данните на НОИ за юни показват средно обезщетение от 664,45 евро в София-град, докато в Кърджали средният размер е 388,85 евро, а в Сливен - 393,13 евро. Това добре показва защо няма един отговор на въпроса „колко ще вземам от борсата“. Отговорът зависи от доходите, върху които човек действително е бил осигуряван, от стажа му, от начина на напускане и от това дали е спазил сроковете.
