Преди 20 години CV-то на Светлин Наков попада на бюрото на Огнян Траянов, днес лауреатът на приза е IT лидер
Едва ли е случайно, че точно в навечерието на наградите „Джон Атанасов“ патронът им, президентът на България Илияна Йотова, обяви по време на срещата си в ООН със своя швейцарски колега Ги Пармелен, че България очаква европейско финансиране за изграждането у нас на гигафабрика за изкуствен интелект. Пармелен е държавникът, който най-добре би разбрал, защо България иска да покаже върховите си постижения. ЦЕРН е дом на науката и разговорът между двамата държавни глави бе на един език.
Само след броени дни, на 1 октомври, в сградата на „Дондуков“ 2 Илияна Йотова ще връчи поредните награди „Джон Атанасов“. За разлика от всички други отличия, не се остават в рамка. Те отварят врати, през които младите хора правят скок в бъдещето.
Кандидатстването за престижните отличия вече приключи, а поредното издание на инициативата отново събира на едно място учени, ученици, студенти, преподаватели, ментори и млади хора, които вече са започнали да пишат бъдещето с код.
Наградата, учредена през 2003 г., носи името на Джон Атанасов – ученият от български произход, оставил името си в историята на компютърните технологии със създаването на първия компютър ABC. Днес около отличието има вече цяла система от награди и грамоти – за млади изследователи, ученици и техните преподаватели, за общественозначими технологични проекти, за дебютни пробиви и за хората, които откриват и развиват таланти.
Но истинската история на „Джон Атанасов“ не е в церемонията.
Тя е в това какво се случва с младите хора след нея.
Едно CV на бюрото води до шеметна кариера
Преди около 20 години едно CV попада на бюрото на Огнян Траянов. Авторът му е младият тогава Светлин Наков.
Днес Наков е сред познатите имена в българската софтуерна индустрия, програмист, предприемач и човек, обучил хиляди млади хора. Но тогава е просто талантлив млад специалист, получил признание от конкурса „Джон Атанасов“.
За Траянов отличието се оказва решаващо. „Наградата „Джон Атанасов“ повлия много решително на избора ми да го взема на работа“, признава днес Траянов.
И точно тук се крие една от най-големите ползи на отличието. То не просто казва на младия човек „ти си добър“. Казва го пред хората, които могат да отворят следващата врата пред него.
„Една от големите ползи за участниците в наградите е да получат оценка от компетентни хора. Това поставяне под прожекторите те прави разпознаваем. Всяка една от наградите и грамотите дава разпознаваемост – че вече си надежда, талант и си длъжен да връщаш на обществото“, казва Траянов.
Така преди две десетилетия една награда среща един млад програмист с неговия бъдещ работодател. А днес историята е много по-голяма.
От Шумен до NVIDIA и Google
Светлин Наков разказва за поколение след поколение български технологични таланти. През 2003 г. първата награда „Джон Атанасов“ е връчена на д-р Преслав Наков – учен в областта на изкуствения интелект и брат на Светлин Наков.
По-късно Преслав Наков става ментор на д-р Веселин Райчев. В същата екосистема се развиват и други имена, сред които д-р Мартин Вечев. Пътят им минава през състезания, научни разработки, университети и изследователски центрове. „Имаме световни умове. Но тези умове се изграждат от екосистема“, казва Светлин Наков. Това е може би най-важната дума в историята на „Джон Атанасов“ – екосистема. Защото големият учен рядко се появява от нищото.
Често всичко започва още в пети клас. За някои – дори още в първи. Детето тръгва по състезания, олимпиади и конкурси. Среща първите си ментори. После идват научните ръководители. Появяват се научните статии и публикациите. Следват университетът, докторантурата, изследователският институт. А оттам – световната сцена.
„Това може да ви изстреля не просто на бюрото на една водеща българска фирма, а на бюрото на СЕО-то на NVIDIA и на Google или на някои от другите гиганти. Случвало се е“, подчертава Наков.
Имената от тази история вече са разпръснати по картата на световната наука и технологии. Сред лауреатите и свързаните с тази общност има хора, работили върху изкуствен интелект, роботика, криптология, компютърна лингвистика и квантови технологии.
Това не е случайност. Това е резултат от години натрупване.
Детето трябва първо да разбере, че може да създава
Но откъде започва всичко? Понякога от една игра. Огнян Траянов е убеден, че талантът трябва да бъде запален възможно най-рано. Именно затова е създаден интерактивният STEM център, в който науката и технологиите се превръщат в игра, експеримент и състезание. „Ние като иновативен бранш разбрахме, че трябва да събудим таланта още от първи клас“, разказва той.
Състезателният елемент е особено важен. Защото детето първо трябва да се забавлява, за да поиска да продължи. „Когато едно дете обича игрите и му се покаже как може да програмира и променя игрите, то вече е смаяно. То разбира, че може да бъде не само потребител, но и създател.“ Това е моментът, в който технологията престава да бъде магия. Детето разбира, че може да я променя.
А когато разбере това, вече е направило първата крачка към това един ден само да създава технологии.
Учителят вижда таланта преди всички
Между първата игра и световната научна сцена обаче има години труд. И един човек, който трябва да забележи детето. Д-р Бисерка Йосифова знае това най-добре. Тя е учител по информатика и ръководител на школата по състезателно програмиране в Шумен – школа, която от години е сред най-силните центрове за подготовка на млади информатици. „Откриването на таланти е труден процес, защото самото дете би трябвало да поиска да го направи“, казва тя.
Но когато детето поиска, следва най-трудната част – годините работа. Йосифова дава пример с Румен Христов – многократен носител на ученическата награда „Джон Атанасов“. Той започва в школата още в пети клас. По-късно завършва Масачузетския технологичен институт, създава собствена компания с колеги и разработва продукт, който получава особено значение по време на пандемията.
Устройството Emerald е предназначено за хора, които живеят сами. То следи не само жизнените им показатели, но и какво се случва в дома – цялостната среда, в която живее човекът.
Резултатът е технологичен продукт с реален обществен смисъл. Румен Христов е номиниран и за американската селекция „30 под 30“ на Forbes, а по-късно получава и наградата „Джон Атанасов“ за обществен принос.
„Румен започна при мен в пети клас и си личеше неговата целеустременост да достигне до върховете в информатиката“, разказва Йосифова. Тя знае и цената: „Тези деца не се страхуват от това да положат труд, защото в информатиката се иска изключителен труд и то с години.“
България има школа, която започва много преди AI
Историята не започва с ChatGPT, NVIDIA или квантовите компютри. България има традиция в информатиката, която е много по-стара. „Ние имаме наследството на една добре изградена система, базирана на ранно обучение по програмиране и софтуерни технологии“, казва Наков. България е сред създателите на Международната олимпиада по информатика, а българските ученици от години са сред силните участници в международните състезания. „Тук има силни традиции“, казва Наков. Д-р Бисерка Йосифова допълва картината с още един факт – България е сред основателите и на Европейската младежка олимпиада по информатика.
А зад тези успехи стоят не само талантливи деца. Стоят учители, школи, родители, ментори и състезателна среда, която превръща интереса в умение.
Компютърна България преди ерата на изкуствения интелект
Има и още една част от наследството. Огнян Траянов припомня, че българската технологична история има сериозна преднина още по времето на СИВ. „България специализира още по времето на СИВ. Износът на компютри бе по-голям, отколкото износът на всички останали социалистически страни, взети заедно“, припомня той.
Днес светът е друг. Компютрите вече не са просто машини, които изпълняват команди. Изкуственият интелект създава текст, изображения и код, анализира огромни масиви от информация и навлиза във все повече сфери. Но според Наков именно затова системата за откриване и развитие на таланти става още по-важна.
Защото машината може да бъде мощен инструмент. Но човекът трябва да знае какво да поиска от нея, как да провери резултата и най-вече – какво ново да създаде.
Наградата не е финал. Тя е щафета
„Джон Атанасов“ постепенно се превръща в нещо много по-голямо от отличие за един учен. Тя е щафета. Учителят предава знанията на ученика. Менторът – на младия изследовател. Лауреатът – на следващото поколение. Затова и наградите вече обхващат различни етапи от този път – от ученици и техните преподаватели до млади изследователи и създатели на общественозначими технологични проекти.
Така една президентска инициатива се превръща в своеобразна карта на българския технологичен талант. На 1 октомври поредните имена ще бъдат добавени към нея. Някои от отличените вероятно тепърва ще пишат първите си научни статии. Други ще направят първата си компания. Трети един ден може да ръководят лаборатории, университетски екипи или развойни звена на най-големите технологични компании в света.
Пътят обаче вече е започнал. Понякога с едно дете в пети клас. Понякога с един учител, който е видял нещо в него. Понякога с една олимпиада. А понякога – с едно CV, попаднало преди 20 години на правилното бюро.
И точно затова най-важното, което ще бъде връчено на 1 октомври, няма да бъде в плика или в рамката. То ще бъде шансът някой от тези млади хора един ден да стане човекът, който ще отвори следващата врата за друг талант.
