Туристите от цял свят се стичат към най-голямата колекция от естествени минерали в Източна Европа
“Да работиш всеки ден сред красотата на природните богатства, да черпиш и да се зареждаш от тези създания, които са на милиони години, е неописуемо чувство, което ти дава позитивни усещания и което е трудно да се опише с думи”. Така Ася Миланова, уредник на Кристалната зала “Родопски кристал” в Мадан разказва за работата си музея, която е свързана с това да показва и да разказва за една от най-забележителните и уникални колекции на минерали в Източна Европа.
570-килограмовата красавица
“Залата е официален член на Международната асоциация на минераложките музеи, заема почетно място сред 100-те национални туристически обекта на България. Тази зала не е просто музей, а истинско подземно царство, извадено на повърхността благодарение на десетилетия трудов подвиг на маданските миньори.”, убедена е уредничката.
По нейни думи най-ценният експонат е аметистовата геода, която музеят е купил миналата година. Красавицата е с впечатляващи размери - 3 метра висока, тежи 570 килограма и е полускъпоценен камък. “Аметистът е обагрен в тъмно лилаво, намира се в центъра на нашата зала и още с влизането предизвиква възхищението на всеки посетител заради божественото си изящество. Той е най-скъпият и най-ценният камък в нашата зала”, на един дъх разказва Ася Миланова.
Ася Миланова говори за природните богатства на милиони години с любов.
Родопските кристали
Маданският край е известен с древните си традиции в рудодобива, датиращи още от времето на траките. При извличането на оловно-цинковите руди в местните рудници, природата често разкрива невероятни кухини, наречени геоди, които са покрити с изящни кристални образувания. “Всеки миньор, който е излизал от мината, е вадел със себе си кристали, които подарявал или носел в дома си. И така експонатите станали много и през 1984 г. се открива залата. И вместо тези природни шедьоври да бъдат унищожени или изгубени, най-красивите образци са събрани и съхранени за поколенията в залата”, разказва уредничката.
В експозицията са изложени точно 581 минерали, всеки от които притежава неповторима геометрична форма, цвят и естествен блясък. Богатата колекция включва галенит и сфалерит, които са основните рудни минерали за региона.
Златото за глупците
Посетителите на Кристалната зала се любуват и на царствения пирит, впечатляващ със своя златист отблясък. “Той най-много привлича вниманието на децата. Ние го наричаме “златото на глупците”, но той няма нищо златно в себе си - просто свети като злато, а всъщност е желязна руда”, обяснява уредничката и продължава: “Имаме и голям поток от чуждестранни туристи от цял свят, особено по време на фестивала на кристала, който се провежда всяка година за 2 дни в началото на юни. Тогава Мадан се пълни с хора от Франция, Великобритания, Германия, Гърция, откъде ли не”.
Частните колекции
Особено интересни по време на фестивала са частните колекции на българи, събирани от региона на Мадан, които обикалят света на изложения във Франция, Великобритания, Германия и САЩ. Единствено по време на фестивала собствениците им излагат съкровищата си в палатки пред културния дом на града, а някои от тях дори продават родопските си кристали.
“Чужденците харесват най-много нашия галенит и сфалерит. Вторият има променена кристална решетка благодарение на която прави изключителен блясък”, обяснява още Ася Миланова. По нейни думи нашите родопски кристали се различават от другите по света по структура и геолозите и колекционерите винаги разпознават маданските.
Аметистовата геода омагьосва посетителите на залата още с влизането им.
Кристалите спят на тъмно
В залата има и различни разновидности на естествения кварц под формата на прозрачни планински кристали и аметисти. Колекцията се допълва от калцит, представен в изумително разнообразие от кристални форми.
“Кристалите си искат своето, искат да спят на тъмно, някои се окисляват, но ние се стараем да се грижим за тях както трябва. Някои ги забърсваме със суха кърпа, други ги чистим с прахосмукачка, но всеки един от тях си иска своите грижи, усърден труд и много внимание”, категорична е Ася Миланова.
Свети като жар
По нейни думи особено атрактивен е манганокалцитът, който променя цвета си при ултравиолетова светлина и започва да фосфоресцира при специалното осветление и става червен като жар.
“Енергията на камъните пречиства лошотията на хората. Понякога виждам сърдити хора с начумерени погледи да влизат при Родопските кристали... И после си тръгват усмихнати, успокоени, позитивни и заредени. Тези създания на милиони години променят хората към добро, в това съм убедена!”, казва на изпроводяк уредничката.
Екскурзия в недрата на планината превърна града в желана туристическа дестинация
Мадан вече се е утвърдил като пионер и водещ център на минния туризъм не само в България, а и на Балканите благодарение на мащабните проекти за събуждане на неработещите минни обекти в града и привлича туристи от целия свят целогодишно. Иначе основата на музея е положена в далечната 1958-а година. С тези думи директорът на музея за минно дело в Мадан - Желязка Тодорова, започва разказа си за миньорския музей.
През последните години общината успешно е трансформирала богатото си индустриално минало в модерна туристическа атракция и привлича посетители в родопското градче Мадан, което е създадено като рудодобивен град през 1953 г. Благодарение на съвместните инициативи за трансгранично сътрудничество, гости от Европа днес могат да изпитат автентичното усещане на миньорския труд в напълно обезопасената подземна среда, която крие интересни и причудливи тайни за професията в миналото.
Най-ценният експонат е вкаменено дърво
Най-ценният експонат на музея е вкаменено дърво, което наскоро е дарено Кръстьо Кръстев. “Този дар е безценен, защото, за да се вкамени, на дървото са му нужни милиони-милиони години”, с гордост обяснява директорката. Именно то привлича още повече посетители, които идват да видят с очите си чудото на природата и притаяват дух пред природния експонат, който безспорно е най-величествената и най-голямата атракция на музея.
Подземният рудник-музей “Сполука”
Перлата в короната на маданския минен туризъм е първият по рода си на Балканите подземен рудник-музей “Сполука”. Старата закрита минна галерия е изцяло преобразена, укрепена и осветена за туристически посещения. Маршрутът е изграден с автентичен релсов път, като целта е в бъдеще туристите да навлизат в недрата на земята с истински миньорски влак, теглен от електрически локомотив. Вътре в галерията са изложени реални машини и съоръжения, с които се е добивала оловно-цинковата руда. Изложени са и инсталации за подаване на въздух, ток и вода, които нагледно пресъздават реалния работен процес на миньорите.
Пещера “Шаренка” разказва за праисторическия рудодобив
Минният туризъм в Мадан има и своята археологическа страна чрез намиращата се на около 2 километра от града пещера “Шаренка”. Тя е превърната в музей на открито, който показва как траките са добивали руда в Родопите още през бронзовата епоха (XVI–XII в. пр.н.е.). Вътре в пещерата са поставени восъчни фигури на хора в естествен ръст, които илюстрират древните методи на пирогенното цепене на скали и обработката на метали в праисторически времена. “Те са използвали примитивни сечива. До 1940 година всичко в галериите се е извършвало ръчно - къртовски труд! Миньорите са ползвали кирки, бургии, лопати и са изнасяли рудата с дървени кофи и колички. Галериите са били доста тесни, като необлагородена пещера, а хората са си осветявали с карбидни лампи. Но през 1940 г. заради индустриализацията се въвеждат първите пневматични пистолети, с които, както се казва на миньорски жаргон, “се бури” на сухо. През 1950 г. въвеждат в пневматичните инструменти и водната промивка, за да намалят степента на запрашаване, респективно и на заболяване на миньорите”, подробна е Желязка Тодорова.
В днешни дни галериите на трите действащи рудника в Мадан имат вентилация и са оборудвани с камиони, челнитоварачи, пробивни карети и всичко е автоматизирано.
3-ма миньори затварят ресторант
Маданският край е най-богатият в България на оловно-цинкова руда. Но и хората му са богати благодарение на мините. “През соц-а, ако най-високата заплата бе 130 лева, миньорите са вземали по 1000 лева на месец. В нашия край има лаф, че влязат ли със своите заплати в ресторант трима миньори, затварят ресторанта за себе си”, през смях разказва директорката и после допълва: “Когато хората, които нищо не знаят за миньорски труд, се потопят в галериите и осъзнаят що за работа е миньорският труд и при какви условия са работили в миналото, излизат от обекта с пълен респект към този занаят”.
Св. Иван Рилски ги пази в недрата
Затова, дори и без да сте били в музея в Мадан, на 18 август отдайте почит към миньорите в деня на професионалния им празник, който съвпада и православния празник на Св. Иван Рилски. Той е небесният закрилник на тези смели мъже, които влизат в недрата на земята, за да извадят благата й, от които всички ние се ползваме.
