Застраховките у нас остават сравнително достъпни, а при много от тях не се наблюдава съществено поскъпване. Това коментира пред БТА председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев.
По думите му качествената застраховка за средностатистически апартамент обикновено струва между 60 и 100 евро годишно – сума, която той сравнява с една семейна вечеря навън.
При задължителната „Гражданска отговорност“ също не може да се говори за необичайно поскъпване. За последните пет години средната цена на полицата се е увеличила с около 6,5%, докато инфлацията е достигнала приблизително 42%, а разходите за ремонт и труд са скочили с над 105%.
През последните месеци все пак има известно движение в цените при някои категории автомобили. Станчев го определя като естествена реакция след отпадането на застраховател, който години наред е предлагал полици под себестойността им.
Той подчертава, че основната цел на „Гражданска отговорност“ е да гарантира обезщетенията на хората, пострадали при катастрофи. Затова полицата трябва да остане достъпна, но едновременно с това да осигурява достатъчно средства за покриване на щетите.
Ще има ли сезонна „Гражданска“?
Темата за сезонните застраховки е по-сложна, отколкото изглежда. Например при мотоциклетите месеците, в които те се използват най-активно, са и периодът с най-висок риск от катастрофи. Затова шестмесечната полица не може автоматично да струва половината от годишната.
От една страна, собствениците на превозни средства, които се използват само през част от годината, търсят по-гъвкави решения. От друга, законът изисква всяко регистрирано моторно превозно средство да има валидна „Гражданска отговорност“ през целия период на регистрацията си.
Затова при евентуално въвеждане на сезонно застраховане трябва да има ясен отговор какво се случва след изтичането на полицата – дали регистрацията временно ще бъде прекратявана и автомобилът няма да може да се движи, или ще трябва да бъде сключена нова застраховка.
По въпроса вече работи група с участието на представители на мотоциклетистите, институциите и Асоциацията на българските застрахователи.
„Бонус-малус“ идва през 2027 г.
На финалната права е и въвеждането на системата „бонус-малус“, която ще свързва цената на „Гражданска отговорност“ с поведението на водача на пътя.
След приемането на двете наредби, които регламентират функционирането на системата, Гаранционният фонд и застрахователните компании ще трябва да адаптират информационните си системи. Ако процесът върви по план, системата може да заработи в началото на 2027 г.
Идеята е историята на шофьора да не остава само при един застраховател. Ако водач е причинявал щети и смени компанията, тази информация ще продължава да бъде видима.
Така добрите шофьори ще могат да получават по-добри условия, докато тези, които по-често причиняват произшествия, ще плащат по-висока премия.
При новия модел се предвиждат и три подфонда при допълнителното пенсионно осигуряване, но изборът им няма отношение към застрахователния пазар.
Все повече българи застраховат дома си
Автомобилното застраховане продължава да заема около 70% от пазара на общото застраховане. В същото време обаче имущественото, здравното и останалите доброволни застраховки растат по-бързо.
Според национално проучване делът на хората, които имат или са имали основна доброволна застраховка, почти се е удвоил за шест години.
Още по-показателна е промяната при хората, които сключват застраховка единствено защото са задължени. Техният дял е спаднал от 59% през 2020 г. до 32% през 2026 г.
Имущественото застраховане е сред най-бързо развиващите се сегменти. През 2025 г. то е нараснало с над 24%, а делът на хората, които имат или са имали застраховка на дома, се е увеличил от 16% през 2020 г. до 31% през 2026 г.
Една от причините са зачестилите природни бедствия. Все повече хора осъзнават, че пожар, наводнение, буря или друго природно явление може да доведе до сериозни финансови загуби.
Земеделските производители също имат възможност за защита
Положителна тенденция се наблюдава и при земеделското застраховане. За това допринасят по-добрите условия за съфинансиране на премиите – до 70% чрез Държавен фонд „Земеделие“, както и по-лесната административна процедура.
Част от средствата по схемата обаче остават неусвоени. Според Станчев земеделските производители трябва да се възползват от възможността, тъй като застраховката може да се окаже решаваща за оцеляването на едно стопанство след тежко природно бедствие.
Здравното застраховане също расте
Здравното застраховане също се развива динамично, като премийният приход е нараснал с около 23% през 2025 г. Основната причина обаче е медицинската инфлация и по-високите цени на медицинските услуги.
У нас тези полици най-често се сключват от работодатели в полза на служителите им и вече са сред най-ценените социални придобивки.
Около 600 000 души се възползват от този тип застраховки. Според Станчев застрахователният сектор може да има още по-активна роля, ако мястото му в здравната система бъде регламентирано по-ясно.
Основното послание на бранша е едно: не трябва да чакаме рискът да стане личен, за да помислим за защита. Най-добрият момент за застраховка е преди да се случи неприятното събитие.
