Разходите за охлаждане в ЕС се удвоиха само за шест години
Климатичните промени вече не се измерват само с температурни рекорди. Те променят начина, по който европейците живеят, охлаждат домовете си и потребяват електроенергия. Данните показват, че за шест години разходът на енергия за охлаждане в домакинствата на Европейския съюз се е удвоил, а България следва същата тенденция. Почти 73% от домакинствата у нас вече разполагат с климатик. Това постепенно превръща охлаждането в един от новите фактори, които влияят върху енергийните пазари и семейните бюджети.
Горещините ускоряват бума на климатиците
Последните три години са най-горещите в историята на метеорологичните наблюдения. Според европейската програма „Коперник“ юни 2026 г. е бил най-горещият юни, регистриран някога в Западна Европа, и вторият най-топъл в света. Преди него рекордите бяха поставени през 2024, 2023 и 2025 г. Горещите вълни вече не са изключение, а все по-често се превръщат в обичайна част от лятото.
Това променя поведението на домакинствата. Все повече семейства инвестират в климатици и други системи за охлаждане, а използването им започва по-рано през сезона и продължава по-дълго. Последицата е ясно видима в европейската статистика. През 2018 г. домакинствата в ЕС са използвали 40,5 хил. тераджаула енергия за охлаждане, а през 2024 г. количеството вече достига 80,4 хил. тераджаула. Практически това означава удвояване само за шест години. Ако сравнението се направи с 2010 г., увеличението вече надхвърля 420%.
Въпреки този ръст охлаждането все още представлява относително малка част от общото енергийно потребление на европейските домакинства - средно 0,84% през 2024 г. Делът обаче расте непрекъснато и вече започва да влияе върху натоварването на електроенергийните системи в редица държави.
България догонва европейската тенденция
Промяната ясно се вижда и у нас. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2025 г. 72,6% от българските домакинства вече притежават климатик. За едно десетилетие този дял практически се е удвоил.
В градовете климатизацията сега е стандарт. През миналата година 78% от градските домакинства са използвали климатик, докато година по-рано делът им е бил 73,2%.
Още по-бързо се променя картината в извънградските региони. Ако през 2020 г. едва 22,5% от домакинствата са разполагали с климатик, през 2025 г. те вече са над 55%. Това означава повече от двукратно увеличение само за пет години.
Според Института за енергиен мениджмънт причината не е само в желанието за повече комфорт. Все повече семейства използват инверторните климатици не само през лятото, но и като основен източник на отопление през зимата. Така електроенергията постепенно се превръща във все по-важен енергиен ресурс за българските домакинства през цялата година.
Експерти от сектора отбелязват, че модерните инверторни системи са значително по-икономични от старите модели и позволяват едновременно отопление и охлаждане с по-нисък разход на електроенергия. Именно това обяснява защо все повече домакинства ги предпочитат пред други начини за отопление.
Югът остава лидер, но северът наваксва
Най-голямото потребление на енергия за охлаждане остава концентрирано в южната част на Европа. Италия използва 26,3 хил. тераджаула енергия за охлаждане на домакинствата, което представлява почти една трета – 32,7% – от цялото потребление в Европейския съюз. Испания е на второ място с 14,3 хил. тераджаула, а Гърция е трета с 11,9 хил. тераджаула. Ако бъдат включени и страните кандидатки за членство, Турция също влиза сред най-големите потребители на енергия за охлаждане.
Когато се разгледа делът на охлаждането в общото потребление на домакинствата, картината става още по-показателна. В Кипър 16% от цялата използвана енергия в домакинствата е предназначена за охлаждане. В Малта този дял достига 15%, а в Албания – 13,4%. Следват Гърция със 7,4%, Северна Македония с 3%, Черна гора с 2,9%, Испания с 2,5%, Италия с 2,3% и Хърватия с 2,1%. Разликите отразяват както климатичните особености, така и степента на разпространение на климатичните системи.
Любопитното е, че най-бързото увеличение вече не е в Южна Европа. Австрия отчита ръст на потреблението за охлаждане с над 1000% между 2018 и 2024 г. Следват Чехия с 244%, Италия със 193%, Унгария със 171%, Финландия със 163%, Испания със 127%, Словения със 114% и Гърция със 103%. Франция регистрира увеличение от 52%, докато Германия остава почти без промяна с едва 8%.
Причината е, че в държави като Австрия, Чехия и Финландия климатиците доскоро почти не са били необходими. Затова навлизането им през последните години води до впечатляващи процентни увеличения, въпреки че абсолютното потребление остава значително по-ниско от това в южните държави.
Климатиците вече влияят на цената на тока
Все по-широкото използване на охлаждащи системи вече оказва пряко влияние върху европейските електроенергийни пазари. По време на горещите вълни през юни 2026 г. потреблението на електроенергия рязко се увеличава във Франция, Германия, Италия и Испания.
Най-силен е ефектът във Франция. Според френския мрежов оператор RTE всяко повишение на температурата с един градус по Целзий обикновено увеличава необходимата мощност с между 0,7 и 1 гигават. В най-горещите дни охлаждането може да добави още между 10 и 14 гигавата към националното потребление.
По-високото търсене се отразява и върху борсовите цени на електроенергията. По време на последните горещини цената на едро надхвърли 200 евро за мегаватчас в Германия, достигна почти 160 евро във Франция и премина 110 евро в Испания.
Причината не е единствено работата на милиони климатици. В Германия производството от вятърни електроцентрали беше по-ниско от обичайното, а във Франция част от ядрените мощности временно ограничиха производството си заради високата температура на речните води, използвани за охлаждане на реакторите.
Така съчетанието между по-високо потребление и ограничено производство доведе до чувствително поскъпване на електроенергията в голяма част от Европа.
Новата реалност за домакинствата
Според Европейската агенция по околна среда Старият континент остава най-бързо затоплящият се в света. Температурите тук се повишават приблизително два пъти по-бързо от средното глобално равнище, а това означава, че необходимостта от охлаждане ще продължи да расте.
Паралелно с това Европейският съюз насърчава използването на все по-ефективни технологии за отопление и охлаждане. Делът на енергията от възобновяеми източници в този сектор достига рекордните 26,7% през 2024 г., като основен принос имат термопомпите и други високоефективни системи.
За България тенденцията е особено показателна. След като почти три четвърти от домакинствата вече използват климатик, охлаждането постепенно се превръща в толкова важен елемент от семейния бюджет, колкото отоплението през зимата. Затова специалистите очакват през следващите години все по-голямо значение да имат енергийната ефективност на сградите, добрата топлоизолация, модерните инверторни технологии и интелигентното управление на потреблението. Именно те ще определят доколко домакинствата ще могат да се справят с все по-дългите и по-горещи лета, без разходите за електроенергия да растат със същото темпо.
