По-високи осигуровки, голяма промяна за чиновниците
От 1 август 2026 г. окончателно приетият държавен бюджет започва да се усеща пряко в доходите, осигуровките и всекидневните разходи на хората. Вдигат се минималният и максималният осигурителен доход, здравната вноска за хората, които сами я плащат, винетките и акцизът за цигарите. Държавните служители за първи път ще поемат лична част от осигуровките си, а повече семейства ще запазят достъпа до детски помощи. Други решения, приети с бюджетния пакет, ще променят трудовия стаж и начина за определяне на минималната заплата през следващата година.
Минималният и максималният осигурителен праг се вдигат
От 1 август се увеличават както най-ниската, така и най-високата сума, върху която се начисляват осигуровки. Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се става 620,20 евро вместо досегашните 550,66 евро, а максималният осигурителен доход се повишава от 2111,64 на 2300 евро. За самоосигуряващите се първите авансови вноски върху новата по-висока основа ще бъдат тези за август. Те трябва да бъдат внесени до 25 септември.
За хората със заплати над досегашния таван увеличението на максималния осигурителен доход означава по-високи удръжки още от възнаграждението за август. Допълнителната тежест ще бъде поделена между служителя и работодателя според обичайното съотношение на осигурителните вноски.
Успоредно с това се връщат различните минимални осигурителни прагове според икономическата дейност и квалификационната група на служителя. До 31 юли почти навсякъде действаше плосък праг от 550,66 евро. От август отново влиза в действие таблица, при която сумата зависи от сектора и професията. Най-ниският праг съвпада с минималната работна заплата и е 620,20 евро. Той ще важи основно за професии, за които не се изисква специална квалификация. От общо 744 позиции в осигурителната таблица 246 ще бъдат на това равнище.
При специалистите, техниците и ръководителите праговете са по-високи. За много ръководни длъжности минималната основа минава 900 евро, а най-високите стойности достигат 1532 евро. По-високи прагове са предвидени във финансите, застраховането, търговията, хотелиерството, ресторантьорството и части от хранителната промишленост.
Това не означава автоматично повишаване на заплатата. Работодателят обаче няма право да осигурява служителя върху сума, по-ниска от прага за неговата дейност и квалификационна група. Ако досега човек е бил осигуряван върху по-малка основа, разходът за осигуровки ще се увеличи.
Промяната оскъпява и купуването на недостигащ стаж за пенсия. От 1 август един месец ще струва 122,80 евро вместо 109,03 евро. Една година вече ще излиза 1473,60 евро, а максимално допустимите пет години - 7368 евро.
Купеният стаж може да помогне на човек да придобие право на пенсия, но не увеличава нейния размер. Осигурителният доход, върху който е платен, не участва при изчисляването на индивидуалния коефициент. Затова няма смисъл да се купуват повече месеци от действително недостигащите.
От тази възможност могат да се възползват хора, които са навършили пенсионната възраст, но не им достига стаж, както и висшисти, които искат да платят за периода на своето обучение. За студентските години важи условието през съответното време човекът да не е бил осигуряван от работа.
Здравната вноска за хората без друг осигурител става 24,81 евро
Увеличението на минималния осигурителен доход повишава и сумата, която сами внасят хората, неосигурени на друго основание. Това са например трайно безработни, които не получават обезщетение, не са осигурени от държавата и не са регистрирани като самоосигуряващи се. От 1 август месечната им здравноосигурителна вноска става 24,81 евро. До края на юли тя беше 22,03 евро, или увеличението е с 2,78 евро.
По закон хората без друг осигурител плащат върху сума, която не може да бъде по-ниска от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. При нов праг от 620,20 евро здравната вноска от 8% се изчислява върху поне 310,10 евро. Вноската за август трябва да бъде платена най-късно до 25 септември. Хората, които започват сами да внасят здравните си осигуровки, трябва да подадат в НАП декларация образец №7.
Документът може да бъде подаден на място в офис на приходната агенция или онлайн с персонален идентификационен код или квалифициран електронен подпис.
Особено важно е плащанията да не се пропускат. Здравноосигурителните права се прекъсват, ако човек има повече от три невнесени месечни вноски за период от 36 месеца. За възстановяването им трябва да бъдат платени всички дължими здравни осигуровки за последните 60 месеца. Самото плащане на текущия месец не възстановява автоматично прекъснатите права, ако човек има непогасени стари задължения. Затова НАП препоръчва първо да бъде направена справка за всички дължими суми.
Държавните служители вече ще виждат лична вноска във фиша
От 1 август държавните служители, магистратите и заетите по Закона за съдебната власт започват лично да плащат част от задължителните си осигурителни вноски. Досега цялата сума беше поемана от съответния държавен бюджет.
Промяната не обхваща служителите в системите на МВР и отбраната. За останалите държавни служители до края на 2026 г. осигурителната тежест ще се разпределя приблизително в съотношение 80:20 между държавата като работодател и осигуреното лице. Това не означава, че служителят ще плаща 20% от заплатата си. Той ще поеме около една пета от общата дължима осигурителна вноска.
При фонд „Пенсии“ личната част ще бъде 4% за родените преди 1 януари 1960 г. За родените след 31 декември 1959 г. тя ще е 3%, като за тях се добавя и 1% лична вноска за универсален пенсионен фонд. Служителят ще внася още 0,7% за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и 0,2% за фонд „Безработица“. Останалата част ще продължи да бъде за сметка на съответния бюджет.
Законът предвижда хората да бъдат компенсирани така, че чистият им доход да не намалее. Индивидуалните заплати трябва да бъдат определени по начин, при който сумата след приспадането на личните осигуровки и данъка да не е по-ниска от получаваната към 31 юли.
На практика брутното възнаграждение ще бъде увеличено, за да бъде запазена нетната заплата. Така обаче ще нарасне и осигурителният доход, върху който се правят останалите изчисления.
От 1 януари 2027 г. разпределението трябва да стане 60:40 между работодателя и служителя, както е при работещите в частния сектор.
Според разчетите само промените в осигурителните вноски трябва да донесат допълнителни 641,6 млн. евро приходи в бюджета през 2026 г.
