84 милиона евро е доходността на пенсионните дружества само за първите шест месеца на годината, като сумата вече е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. За последните три години натрупванията над внесените средства за т.нар. втора пенсия са се увеличили с 3,4 млрд. евро.
От 1 септември до 30 ноември около 4,5 милиона осигурени лица ще могат да изберат един от трите подфонда към пенсионното дружество, в което се осигуряват – динамичен, балансиран или консервативен.
От началото на 2027 г. всички пенсионни фондове ще преминат към мултифондов модел, като ще бъдат въведени и отделните подфондове. Според Мая Русева от Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване това е най-мащабната по своя характер реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.
По думите ѝ промените са насочени към по-добра защита на интересите на осигурените лица. Предвижда се значително намаляване на таксите и удръжките, които пенсионните дружества начисляват за управлението на средствата. Новият модел трябва да позволи и по-ефективно управление на натрупаните средства.
Успоредно с това се повишават изискванията към пенсионните дружества, което според Русева в дългосрочен план ще допринесе за тяхната капиталова стабилност и устойчивост. Предвиждат се и допълнителни гаранции за правата на осигурените.
Очакването е всички тези промени да доведат до по-големи натрупвания по индивидуалните партиди, а оттам и до по-високи пенсии при достигане на пенсионна възраст.
Русева подчертава, че увеличаването на спестяванията няма да става чрез събиране на повече пари от осигурените лица, а чрез инвестирането на вече натрупаните средства.
Три подфонда – три различни стратегии
Трите подфонда ще имат различен инвестиционен профил.
Динамичният подфонд е насочен към по-активно управление на средствата и към максимизиране на доходността. Това обаче означава и поемане на по-висок инвестиционен риск.
При балансирания подфонд рискът и очакваната доходност са на междинно ниво.
Консервативният подфонд ще инвестира най-малка част от средствата в рискови активи. Основната му цел е да съхрани натрупаните средства, особено когато човек наближава пенсиониране.
При динамичните подфондове до 90% от средствата могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход, включително акции. Това означава по-силна зависимост от движенията на финансовите пазари.
В същото време по-младите осигурени имат по-дълъг инвестиционен хоризонт, което позволява евентуалните временни спадове на пазарите да бъдат компенсирани във времето.
Кой подфонд ще бъде избран, ако човек не направи избор?
Общото правило е по-младите хора да бъдат насочвани към динамичния подфонд, лицата над 50 години – към балансирания, а хората, на които остават три или по-малко години до пенсиониране – към консервативния.
Всеки осигурен може сам да избере своя подфонд в периода от 1 септември до 30 ноември.
Ако не бъде направен избор, законът предвижда средствата автоматично да бъдат инвестирани според възрастта на осигуреното лице.
Така хората до 50 години ще бъдат насочвани към динамичния подфонд. След навършване на 50 години средствата ще преминават към балансирания, а три години преди пенсиониране – към консервативния.
Според Русева това универсално правило е сред най-подходящите стратегии, но всеки човек трябва да вземе предвид и собственото си отношение към риска, способността си да понася евентуални загуби и каква част от общите му спестявания представляват средствата за втора пенсия.
Има ли значение заплатата при избора?
Осигурителният доход не определя кой подфонд трябва да избере човек.
Той обаче има пряко отношение към размера на натрупванията, тъй като те се формират от внесените осигурителни вноски и реализираната доходност.
Според Русева изборът трябва да бъде съобразен най-вече с възрастта и личното отношение към инвестиционния риск, а не единствено с размера на дохода.
