След броени дни двойните етикети с цени в левове и евро ще останат в историята. На 9 август приключва едногодишният период на двойно обозначаване, въведен със Закона за еврото, а от тази дата търговците вече ще изписват цените само в единната европейска валута. Заедно с това се променя и организацията на държавния контрол - Националната агенция за приходите приключва специалната си роля по наблюдението на цените, а водещата отговорност преминава към Комисията за защита на потребителите. За клиентите това означава нов ред при подаването на сигнали, но не и край на проверките.
Край на двойното обозначаване
Периодът на двойното обозначаване започна на 8 август 2025 г. и беше една от най-видимите мерки при подготовката за въвеждането на еврото. В продължение на една година всички търговци трябваше да показват едновременно цената в левове и нейния еквивалент в евро, за да могат хората лесно да сравняват стойностите и да проследяват дали няма необосновано увеличение.
От 9 август това задължение отпада. Новите етикети, ценови табла, менюта, каталози и онлайн магазини вече могат да показват единствено цените в евро. Именно този момент мнозина потребители приемат като своеобразен психологически край на преходния период, защото изчезва прякото сравнение с познатите левови стойности.
От Министерството на финансите неколкократно подчертаха, че отпадането на двойното обозначаване е планирана стъпка и не променя правилата за превалутиране. Всички цени продължават да се изчисляват по официалния фиксиран курс лев-евро, който остава непроменен. За потребителите това означава, че вече ще трябва постепенно да свикнат да възприемат стойността на покупките директно в евро.
Експерти обаче подчертават, че отпадането на двойното обозначаване не означава отпадане на правилата. Законът продължава да забранява необоснованото повишаване на цените, а институциите запазват правомощията си да извършват проверки и да налагат санкции.
Щафетата преминава към КЗП
Най-съществената промяна след 9 август е, че Комисията за защита на потребителите става основният орган, към който гражданите ще подават сигнали при съмнения за необосновано поскъпване.
Досега Националната агенция за приходите изпълняваше тази функция като част от специалния контролен механизъм около въвеждането на еврото. Ако някой вече е изпратил сигнал до НАП, той няма да бъде изгубен, а ще бъде препратен по служебен път към КЗП.
Двете институции обаче няма да прекратят съвместната си работа. Просто задачите им вече ще бъдат различни. Комисията за защита на потребителите ще проверява дали има необосновано увеличение на цените и нарушения на потребителските права, а НАП ще продължи да следи за спазването на данъчното законодателство, правилното отчитане на оборотите и евентуално укриване на приходи. От комисията уточняват, че приоритет ще бъдат секторите, в които и досега са постъпвали най-много сигнали - хранителните магазини, заведенията, услугите, туристическите обекти и търговията с бързооборотни стоки. Проверки ще има както в големите търговски вериги, така и в малките квартални магазини.
Според КЗП гражданите могат да подават сигнали по всички досегашни канали - чрез интернет страницата на комисията, мобилното приложение, горещия телефон или в регионалните офиси. Проверките ще се извършват както по конкретни жалби, така и по предварително изготвени планове за контрол в различни сектори.
Рекордни проверки за една година
Мащабът на извършения контрол през последната година няма аналог в историята на приходната администрация.
По думите на директора на дирекция „Комуникация" в НАП Анна Митова инспекторите са извършили повече от 30 000 проверки. „Общо направените проверки са над 30 хиляди, отговорно мога да кажа, че никога не сме правили такова количество проверки в историята на данъчната администрация в България", заяви тя.
Резултатите показват, че нарушения действително е имало. Съставени са около 1600 акта, а издадените наказателни постановления са 805 на обща стойност приблизително 1,9 млн. евро. „В началото на годината имахме много случаи със 100% завишени цени в най-различни сектори, най-често в секторите на услугите“, посочи още Митова.
И Комисията за защита на потребителите отчита сериозна активност. До момента наложените от нея санкции за нарушения, свързани с цените, надхвърлят 1 млн. евро. По данни на НАП инспекциите са обхванали практически всички области на страната. Освен по сигнали на граждани, проверки са извършвани и след анализ на ценовите движения в отделни сектори, при които е отчетено необичайно рязко поскъпване.
Според изпълняващия длъжността председател на КЗП Александър Колячев приблизително 10% от всички проверки приключват с наказателно постановление и санкция. „Проверките не приключват на 8 август, проверките продължават, от 9 август тази година тече още един едногодишен период“, обясни той.
Това означава, че контролът върху цените няма да отслабне след отпадането на двойното обозначаване, а ще остане активен и през следващите месеци.
Глобите скачат многократно
Една от най-сериозните промени след 9 август е размерът на санкциите. Новият режим предвижда значително по-високи глоби за търговци, които повишават цените без икономическа обосновка.
„Санкциите, които са предвидени в новия закон, са много по-големи от предишните и считаме, че това ще има ефект върху поведението на пазарните участници. Така например санкциите за необосновано повишение на цените са в диапазона от 10 000 до 100 000 евро“, обясни Александър Колячев.
Още в началото на годината правителството затегна режима именно с цел да има по-силен превантивен ефект. Вместо първо да се отправят предписания, при установени нарушения вече директно могат да бъдат налагани санкции. Успоредно с това бяха разширени и правомощията на КЗП за проверки и контрол. При повторно нарушение санкциите могат да бъдат още по-сериозни. Законът дава възможност на контролните органи да вземат предвид както тежестта на нарушението, така и оборота на съответния търговец при определяне на наказанието.
Не всяко поскъпване е нарушение
Една от темите, които предизвикват най-много въпроси, е кога увеличението на цената е законно и кога представлява нарушение.
От КЗП подчертават, че не всяко поскъпване е незаконно. Ако търговецът може да докаже реално увеличение на разходите си - например за суровини, транспорт, енергия, наеми или заплати - промяната в цената може да бъде напълно обоснована. „В много случаи цените са обосновано покачени, но има и такива, в които търговците покачват цените си без никаква икономическа обосновка“, казва Александър Колячев.
Именно затова при всяка проверка инспекторите изискват документи, които да покажат дали има реални причини за увеличението. Затова се сравняват не само крайните цени, но и фактурите за доставки, договорите със снабдители и промяната в производствените разходи. Само ако липсва икономическа причина за увеличението, то може да бъде определено като необосновано и да доведе до санкция.
Експертите напомнят, че самото покачване на цената не е достатъчно основание за наказание. Контролните органи разглеждат всеки случай поотделно, като анализират конкретните разходи на фирмата и пазарната ситуация към момента на проверката.
Потребителите остават най-силният контрол
Независимо от засиления контрол институциите признават, че държавата сама не може да регулира пазара. „Тук основна роля има и потребителят. Никой не може да ви задължи да пазарувате на точно определено място и да ползвате точно определена услуга“, напомня Анна Митова.
Според експертите именно активното поведение на клиентите е един от най-силните механизми срещу нелоялните търговски практики. Когато потребителите сравняват цените, отказват да купуват неоправдано скъпи стоки и подават сигнали при съмнения за нарушения, натискът върху некоректните търговци става значително по-силен.
Затова институциите препоръчват хората да продължат да сравняват цените между различните търговски обекти, да пазят касовите си бележки и при съмнения за необосновано поскъпване да подават сигнал до КЗП. Експертите съветват да се следят не само крайните цени, но и грамажът, разфасовките и условията на промоциите, защото понякога промяната се прави именно чрез тях.
Институциите очакват именно първите месеци след преминаването само към евро да покажат дали пазарът ще запази дисциплината, наложена през преходния период. Особено внимание ще бъде отделяно на секторите, в които и досега са били установявани най-много нарушения - хранителната търговия, услугите, туризмът и заведенията. За хората най-видимата промяна ще бъде, че левовите цени вече ще изчезнат от етикетите. Всичко останало обаче остава. Контролът, възможността за подаване на сигнали и строгите санкции срещу търговци, които се опитват да печелят за сметка на необосновано повишаване на цените.
