Държавата готви нов механизъм за наблюдение на цените на основни стоки чрез т.нар. „справедлива стойност на дребно“. Тя ще служи като ориентир, спрямо който ще се сравняват реалните цени в магазините, без да бъде задължителна или максимална продажна цена. За нормално ще се приема отклонение в рамките на плюс или минус 10%, а по-голяма разлика ще бъде основание за засилено наблюдение. Методиката ще обхваща големи търговци със годишен оборот над 25 млн. евро и определени със заповед на икономическия министър стоки.
Проектът беше публикуван за обществено обсъждане на 7 август, а срокът за становища е до 7 септември. В мотивите правителството свързва мярката и със периода след въвеждането на еврото, когато според него има повишен риск от икономически необосновани увеличения на цените и затруднения за потребителите при сравняването им. Методиката е следваща стъпка след промените в Закона за защита на потребителите, които въведоха понятието „справедлива стойност на дребно“.
Кои стоки попадат в новия механизъм
Сред примерните продукти са хляб, брашно, ориз, зрял фасул, свинско и пилешко месо, кренвирши, прясно и кисело мляко, краве сирене, яйца, слънчогледово олио, домати, краставици, картофи, ябълки и лимони. Механизмът може да се прилага и за други хранителни и нехранителни стоки, напитки, тютюневи изделия и лекарствени продукти.
Конкретният списък ще се определя със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Сравненията ще бъдат между продукти със сходни характеристики и качество, като ще се използва най-ниският ценови сегмент и стандартизирани мерни единици, за да не се получават изкривявания заради различни разфасовки.
Как държавата ще смята „справедливата стойност“
Изчислението ще стъпва върху два основни компонента - локална себестойност и европейски ценови паритет. При първия ще се използват цените на едро в България, към които ще се добавят оперативните разходи, допустимите загуби и брак и целевият оперативен марж на търговеца.
Методиката определя оперативни разходи от 25% за традиционни пресни продукти като месо, риба, плодове и зеленчуци, 17,5% за млечни продукти и пакетирани меса и 15,5% за сухи храни и бакалия. Допустимите фири и брак са до 5% при пресните продукти, до 1,5% при млечните и до 1% при сухите храни.
Вторият компонент ще сравнява цените у нас със тези в група държави от ЕС, избрани според доходите, географската близост и сходния икономически профил. Ще се правят корекции за различията в ДДС и покупателната способност, като за националните изчисления ще се използват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, а за международните - Евростат и специализирани източници за наблюдение на цените.
„Котвен продукт“ ще показва разликата
За всяка продуктова категория търговецът ще определя т.нар. „котвен продукт“ - конкретен артикул от най-ниския ценови сегмент, който ще служи за сравнение със справедливата стойност. Публично ще се показва и позицията на неговата цена спрямо медианната цена на сходните продукти.
Използването на медианна вместо средна цена трябва да ограничи ефекта от единични необичайно скъпи артикули. Правителството подчертава, че методиката не въвежда държавно ценообразуване и не задължава търговците да продават на изчислената стойност - тя ще бъде инструмент за откриване на значителни ценови отклонения и за по-голяма прозрачност на пазара.
