България е пред прага на метеорологичен обрат, който може да ни върне спомена за истинските люти зими. Ранните компютърни модели и дългосрочни синоптични анализи сочат, че предстоящият зимен сезон ще се окаже много по-динамичен, непредвидим и изпълнен с изненади в сравнение с изминалите няколко меки години. Основният двигател на тези аномалии са глобалните атмосферни процеси, които заплашват да отключат сериозни арктически нахлувания директно към Балканите.
Полярният вихър се разпада
Климатолозите с тревога следят сигналите за потенциално отслабване и разпадане на тръпнещия полярния вихър – мощен циклон в стратосферата, който обикновено държи най-ледения въздух "заключен" около Северния полюс. Когато този вихър се дестабилизира, огромни маси леден въздух се откъсват и се спускат на юг. Прогнозите за Европа и Балканите показват висок риск от 2-3 свирепи и дълбоки ледени вълни. През тези периоди термометрите у нас ще отчетат драстични спадове, далеч под нулата, носейки опасни сутрешни студове в низините и котловините.
Планините под бяла блокада
Скиорите и зимните курорти могат да ликуват, но пътните служби трябва да бъдат нащрек – планините в България се подготвят за екстремни снеговалежи. Очакванията са за силно развита циклонална дейност по Средиземноморския маршрут, което ще донесе обилна влага. Във високите части и масивите над 1000–1200 метра надморска височина натрупването на сняг ще бъде значително и трайно, като на места дебелината на бялата покривка може бързо да надхвърли критичните 100 сантиметра.
Внимание: "Фалшива зима" и постоянен температурен шок
Голямата опасност през идващия сезон обаче се крие в т.нар. „фалшива зима“. Метеоролозите предупреждават, че студът няма да бъде стабилен през целия тримесечен период, а ще бъде разкъсан от резки и брутални температурни амплитуди. Според експертите ще станем свидетели на шокови смени на времето – от меки, почти пролетни средиземноморски дни с температури до 10–15 градуса, до внезапни ледени бури, силни ветрове и преминаване на дъжда в обилен снеговалеж само за часове. Тази нестабилност драстично повишава рисковете от поледици, опасни заледявания по републиканската пътна мрежа и сериозни щети по инфраструктурата.
