Истинска революция се задава в пенсионната система у нас, която ще засегне джоба на милиони работещи българи. Гражданите, които се осигуряват за допълнителна задължителна втора пенсия в универсалните пенсионни фондове (УПФ), се изправят пред изключително важен избор как точно да бъдат управлявани и инвестирани техните натрупани спестявания. Държавата отваря тримесечен прозорец от 1 септември до 30 ноември 2026 г., в който всеки ще трябва да подпише и подаде официално заявление до своето пенсионно дружество. [
Голямата промяна
Причината за извънредната ситуация е въвеждането на т.нар. мултифондов модел, който официално ще влезе в действие от 1 януари 2027 г.. Досега парите на всички осигурени българи се управляваха по един общ и стандартизиран начин. От есента обаче всеки работещ ще има правото сам да посочи конкретен рисков профил за партидата си, избирайки между три изцяло нови подфонда.
Динамичният профил е с по-активна инвестиционна политика, насочен главно към по-младите хора, които търсят по-висока доходност. Балансираният профил е златната среда, комбинираща умерен риск и стабилност. Консервативният профил е изключително предпазлив модел, предназначен главно за хората, на които им предстои скорошно пенсиониране и искат да защитят парите си от пазарни сътресения.
Какво се случва, ако пропуснем крайния срок?
Държавата е въвела и автоматичен механизъм за тези, които не направят своя личен избор в законовия срок до 30 ноември 2026 г.. Хората, които не подадат заявления, ще бъдат служебно разпределени в подфондове в зависимост от възрастта им и оставащите години до пенсиониране. Важно изискване в новите правила е пенсионните дружества да предоставят задължителна консултация на всеки гражданин. В случай че не знаете в кой фонд сте, можете да направите бърза проверка с КЕП или ПИК в електронните услуги на Националната агенция за приходите (НАП). [2, 5]
Жестока цедка за частните фондове
Новата реформа удря сериозно и по самите пенсионноосигурителни дружества. Вдигат се драстично критериите за техния персонал и експертите, които се занимават с инвестиции. Промените целят да дадан на компаниите много по-силен стимул да управляват парите ефективно и да носят реална доходност на хората, вместо просто да събират такси въз основа на размера на активите си. [3, 5]
Колко пари имат българите за старини? Стряскаща статистика
Официалните данни на Комисията за финансов надзор разкриват реалната картина за спестяванията на българите. Средният размер на натрупаните средства по партидите на гражданите в универсалните пенсионни фондове възлиза на около 3300 евро (близо 6500 лева) на човек. Статистиката по възрастови групи обаче показва сериозни разграничения. Най-заможни са бъдещите пенсионери са хората на възраст между 50 и 54 години, които държат най-високите суми – средно по 4380 евро (над 8500 лева) на партида. При доброволното осигуряване - т.нар. трети стълб, сумите са значително по-скромни, като средно в партидите на доброволно осигурените има по около 1000 евро (близо 2000 лева).
Ниските средни нива се дължат на факта, че първите пенсионери от втория стълб са се осигурявали едва около 20 години, а не през целия си 40-годишен трудов път. Експертите се надяват, че именно новата мултифондова система ще отпуши пазара и ще помогне за по-бързото натрупване на капитал за по-високи втори пенсии.
