Десетилетия наред покривът на българския блок беше мястото, за което всички се сещаха само когато започне да тече. Днес обаче той може да се превърне в средство за реално пестене на пари за всички съседи. Как? Като стане малка електроцентрала.
Слънцето вече не е само природен ресурс, а възможност блокът сам да произвежда част от необходимата си енергия и да намалява разходите си. Все повече етажни собствености започват да гледат към покрива като към инвестиция, а не като към вечен проблем.
Идеята е проста - върху общата част на сградата се поставят фотоволтаични панели, които произвеждат електричество. То може да се използва за асансьора, осветлението във входа, помпите, гаражите и всички други общи консуматори. При по-големи проекти може да се търси и начин за използване или продажба на излишната енергия.
Но както почти всяко нещо в българския блок, и тази идея идва с една особеност - между желанието за по-ниски сметки и реалното изпълнение често стоят съседски спорове, недоверие и сложни процедури.
Покривът като нова касичка за блока
Един стандартен панелен блок с осем етажа и около 50 апартамента има достатъчно покривна площ, за да се монтира сериозна соларна система. При добра ориентация към слънцето и без сериозно засенчване от съседни сгради или дървета, върху такъв покрив могат да бъдат поставени десетки панели.
Система с мощност около 40 киловата може да произвежда приблизително между 45 000 и 55 000 киловатчаса електроенергия годишно. Количеството зависи от района, наклона на панелите, качеството на оборудването и броя слънчеви дни.
За сравнение, общите части на един блок - асансьорът, осветлението, помпите и останалите системи, обикновено консумират значително по-малко електроенергия.
Това означава, че един добре проектиран покрив може да произвежда повече ток, отколкото сградата използва за ежедневните си нужди.
И точно тук започва големият въпрос - какво се случва с останалата енергия.
Колко струва превръщането на блока в електроцентрала
Цената зависи от размера на системата, вида на панелите, инверторите, конструкцията и дали се включват батерии за съхранение.
За малка система, която захранва основно общите части, инвестицията може да бъде около 7 000–12 000 евро.
По-сериозен проект за блок с 50 апартамента – например около 30–40 киловата, може да струва между 25 000 и 35 000 евро.
Батериите са най-скъпият елемент. Те позволяват токът, произведен през деня, да се използва вечер, но могат значително да увеличат крайната цена.
Затова много етажни собствености избират първоначално система без големи акумулатори, която директно намалява разходите за общите части.
Реалната сметка: 50 апартамента и 10 години по-ниски сметки
Представете си блок с 50 жилища, който инвестира 30 000 евро в соларна система от около 40 киловата.
Годишното производство е приблизително 50 000 киловатчаса. Ако средната стойност на спестения ток е около 0,25 евро за киловатчас, произведената енергия носи стойност: 50 000 киловатчаса × 0,25 евро = 12 500 евро годишно.
За десет години: около 125 000 евро спестена стойност.
Разбира се, има разходи за поддръжка, евентуална смяна на инвертор след години и периодично почистване на панелите. Но дори с тези разходи инвестицията може да се изплати в рамките на около 5–7 години.
След това покривът започва да работи за хората, които живеят под него.
Парите, които иначе биха отишли за електричество, могат да останат във входа – за ремонт на асансьора, ново осветление, поддръжка или бъдещ ремонт на сградата.
Кой има право да сложи панели върху общия покрив
Тук идва най-сложната част. Покривът е обща част на сградата. Това означава, че един собственик не може самоволно да постави панели и да използва покрива като лична електроцентрала.
Необходимо е решение на общото събрание на етажната собственост. Съседите трябва да се разберат кой финансира проекта, кой ще притежава оборудването, кой ще плаща поддръжката и как ще се използват произведените количества електроенергия.
Точно тези въпроси често се оказват по-трудни от самия монтаж. Защото технически панелите могат да бъдат поставени за дни. Но решение между 50 семейства понякога се взема с месеци.
Има ли държавна помощ за соларите
Много хора очакват, че ако блокът бъде включен в програмата за саниране, автоматично ще получи и слънчеви панели.
Това обаче не е така. Програмите за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради са насочени основно към подобряване на енергийната ефективност - топлоизолация, дограма, обновяване на инсталации и мерки за намаляване на енергийните загуби.
Фотоволтаичните системи не са автоматичен компонент на всяко саниране. Те могат да бъдат част от отделна инвестиция, която етажната собственост организира самостоятелно или чрез други механизми за финансиране.
Европейската политика обаче все повече насърчава използването на възобновяема енергия в сградите и тенденцията е соларите върху жилищните сгради да стават все по-разпространени.
Голямата война за слънцето между съседите
На пръв поглед соларният покрив изглежда като проект, който всички трябва да подкрепят. На практика събранията на входа показват друго.
Един от най-честите спорове е: „Защо аз да плащам, след като няма да ползвам тази енергия?“ Собствениците на първите етажи често питат защо трябва да участват в инвестиция, от която според тях ще се възползват повече хората с асансьора или живеещите на последните етажи.
Друг конфликт е свързан с ремонта на покрива. Мнозина се страхуват, че монтажът може да доведе до течове или повреди по хидроизолацията. Затова изборът на фирма, гаранциите и отговорността при евентуален проблем стават ключови.
Най-големият спор обаче е за парите. Ако панелите произвеждат повече ток, отколкото използват общите части, кой решава какво да се прави с приходите? Да намалят ли таксите за вход? Да се трупат ли средства за бъдещи ремонти?
Да се разделят ли между собствениците? Без ясни правила дори една добра идея може да превърне съседите в противници.
Новата битка в българския блок
Българските блокове са построени в друга епоха, когато никой не е мислел, че покривът може да бъде източник на енергия. Днес ситуацията се променя.
Старите панелки вече могат да получат нов живот не само чрез изолация и ремонт, а чрез превръщането им в малки енергийни общности.
