В почти всеки български вход има една и съща драма: някой отказва да плаща за чистачката, друг твърди, че „не живее тук“, трети казва, че „сам си чисти пред вратата“, а четвърти настоява, че „не ползва асансьора“. Това е битовата класика, която се повтаря от панелите до новото строителство. Но зад нея обаче стои много конкретна правна рамка, която вече не оставя място за тълкуване.
От 2024 г. законът е категоричен: всички собственици плащат за почистването на входа, независимо дали живеят там, дали ползват асансьора или дали „не цапат“. Чистотата е част от задължителната поддръжка на общите части - а общите части са общи за всички.
Кой плаща и защо законът не признава изключения
Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) определя почистването като разход, който се разпределя между всички собственици. Няма значение дали апартаментът е празен, дали е отдаден под наем, дали се посещава само през уикендите. Дори ако се ползва по-малко от тридесет дни годишно, собственикът плаща такса като за един обитател.
Това е логиката на закона: общите части не са частни, а колективни. И чистотата им не може да зависи от лични навици, настроение или отсъствие.
Как се определя таксата за почистване
Размерът на таксата се определя от Общото събрание на входа. То решава дали разходът ще се разпределя поравно на апартамент, по идеални части или по брой обитатели. След промяната в закона решенията се вземат с обикновено мнозинство - 51% от идеалните части. Това улеснява входовете и намалява блокиращите ситуации, в които един или двама съседи спират цялата организация.
Домоуправителят - човекът, който държи реда
Домоуправителят е фигура, която често се подценява, но законът му дава много ясни правомощия. Той организира почистването, подписва договори с фирми или чистачки, събира таксите, следи за изпълнението и може да съставя констативни протоколи при нарушения.
Ако някой отказва да плаща, домоуправителят има право да го предупреди, да свика Общо събрание и да подаде сигнал до общината.
ЗУЕС позволява налагане на глоби - от 20 до 100 лева, които в момента са около 10 до 50 евро, за физически лица, а при повторно нарушение сумите се удвояват.
Това е инструмент, който малко входове използват, но той съществува и работи.
Домоуправителят не е „доброволец“, а законова фигура с конкретни задължения и конкретни права. И когато ги използва, входът работи.
Защо почистването е най-големият източник на конфликти
Почистването е ежедневна дейност, която се вижда, усеща и коментира. То е първото нещо, което съседите забелязват - дали стълбището е чисто, дали кошчетата са празни, дали асансьорът е измит. И затова е най-честият повод за спорове.
Проблемите идват от три места: от отказа да се плаща, от липсата на организация, и от липсата на контрол.
Когато входът няма ясни правила, няма протоколи и няма активен домоуправител, чистотата се превръща в поле за битки.
Когато има ред - конфликтите изчезват.
