Румъния спря ядрен реактор, Унгария намалява мощности, а Сърбия се готви за тежки икономически загуби
Дунав се свива до рекордни нива и вече нанася тежки икономически щети в Централна и Източна Европа. Кораби засядат, товарният транспорт спира, заводи ограничават производството, а атомни централи губят водата, необходима за охлаждане. България засега удържа положението, но кризата засяга пряко търговията, туризма и енергийната сигурност на страната.
България губи пари с всеки нов сантиметър
Дунав не е просто река по северната граница на България. Той е един от основните транспортни коридори за горива, метали, зърно, суровини и промишлени товари. Когато водата спадне, корабите трябва да превозват по-малко стоки, да чакат подходящи условия или напълно да прекратят движение.
Това означава по-бавни доставки, по-високи транспортни разходи и нов натиск върху цените. Компаниите са принудени да пренасочват част от товарите към камиони и железници, където превозът често е по-скъп. Допълнителният разход се прехвърля по веригата и в крайна сметка достига до бизнеса и крайните потребители.
Засегнати са пристанищата, корабните оператори, производителите, складовете и фирмите, които разчитат на редовни доставки по реката. Всеки ден на забавяне означава престой, неустойки и риск предприятията да останат без необходимите суровини.
Край Видин преди дни в акция, станала медийна сензация, полицията евакуира 186 туристи от заседналия круизен кораб „Вайкинг Улур“, който не успя да достигне пристанището заради плитчина. Пътниците останаха без храна и вода за пиене, а 52-членният екипаж трябваше да остане на борда в очакване на възможност корабът да бъде освободен.
Ударът е и върху туризма. Круизните кораби водят хиляди посетители в дунавските градове, които харчат в хотели, ресторанти, магазини и туристически обекти. Когато плавателните съдове не могат да акостират, тези приходи изчезват, а маршрутите се променят или отменят.
България обаче е не само потърпевша. Заради проблемите в съседните страни страната в момента изнася електроенергия и подпомага регионалната система. Това носи приходи, но поставя и по-голяма отговорност върху собственото производство в момент, когато основни мощности в съседни държави са ограничени.
АЕЦ „Козлодуй“ - засега няма опасност от спиране
Най-големият страх е свързан с АЕЦ „Козлодуй“, която използва вода от Дунав за охлаждането на пети и шести блок. След спирането и ограничаването на реактори в други държави министърът на енергетиката Ива Петрова пристигна лично в централата заедно с ръководителите на Българския енергиен холдинг и Електроенергийния системен оператор, за да се уверят за мащаба на проблема от първо лице.
„Дойдохме на място заради извънредната ситуация с рекордно ниските нива на река Дунав, които вече създадоха проблеми в Унгария и Румъния. Мога да потвърдя, че нивата са рекордно ниски. Подобни стойности не е имало от години. Най-ниските са били през 2003 г., но и тогава не са достигали сегашните нива“, заяви Петрова.
По думите й няма непосредствена опасност от спиране на атомната централа. Ако сегашната тенденция се запази, двата блока могат да продължат да работят без прекъсване през следващите седмици. „Екипите полагат невероятни усилия. Изказвам искрената си благодарност и уважение към Иван Андреев и всички служители, които работят при тези рекордно ниски нива на река Дунав“, каза министърът.
Петрова посочи, че решаващи са добрата поддръжка на бреговата помпена станция, водните канали и всички хидротехнически съоръжения. Именно те трябва да гарантират необходимото количество вода за охлаждане при все по-трудни условия. „Ако се запази сегашната тенденция при намаляването на водните обеми на река Дунав, през следващите седмици ще можем да запазим същото относително спокойствие, но при непрекъснато наблюдение и постоянни усилия от страна на екипите“, подчерта тя.
Министерството на енергетиката е установило контакт с институциите в Сърбия и Румъния, за да се използват всички възможности за координация по течението на реката. „Получаваме подкрепа и от Министерството на околната среда и водите, както и от Министерството на външните работи, за да използваме всички възможности в рамките на международните договорености за управлението на водите на река Дунав“, заяви Петрова.
Тя увери, че Електроенергийният системен оператор има готови варианти и при евентуално влошаване на положението. „Дори да се наложи предприемането на по-строги мерки, Електроенергийният системен оператор има готовност и разработени варианти за действие. Няма основание за безпокойство“, каза министърът.
Към момента блоковете работят по график и без намаляване на мощността. Изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Иван Андреев обясни, че са предприети технически мерки за работата на помпите в бреговата и циркулационната помпена станция. Електрическата мощност зависи и от температурата на охлаждащата вода, но засега няма изменение в работата на реакторите. Отчетено е и покачване на нивото на Дунав в горното течение при Австрия, което дава известна надежда за следващите дни.
Унгария остана без товарно корабоплаване
В Будапеща нивото на Дунав падна до едва 23 сантиметра. Това е под досегашния исторически минимум от 33 сантиметра, регистриран през 2018 г. Причината е продължителната суша. Количеството на валежите през последните 90 дни е било с между 80 и 130 милиметра под обичайните стойности в почти цяла Унгария. Горещите вълни ускоряват изпарението, а прогнозите не дават надежда за значителни валежи.
Товарното корабоплаване практически е преустановено, съобщи унгарското министерство на транспорта. Това затруднява снабдяването на предприятията и принуждава компаниите да търсят по-скъпи маршрути.
Круизните кораби вече не могат да оставят туристите в центъра на Будапеща и акостират далеч нагоре по течението. Това засяга туристическите фирми, хотелите и заведенията в унгарската столица.
Кризата удари и АЕЦ „Пакш“, която осигурява близо половината от електроенергията на страната. Централата започна поетапно да намалява мощността на един реактор, след като преди това беше ограничено производството и на два други. Недостатъчната вода за охлаждане вече превръща природната криза в енергиен и икономически проблем. Унгария е принудена да търси повече ток от съседните държави, включително от България.
Румъния спира реактори и затваря заводи
Най-тежко изглежда положението в Румъния. Дебитът на Дунав е спаднал до около 1630 кубични метра в секунда - приблизително една трета от обичайното за юли. Един от реакторите на АЕЦ „Черна вода“ беше спрян по съображения за безопасност, а вторият също е под заплаха. Централата се намира в старото течение на Дунав, където водата се разделя в различни ръкави.
За да насочат повече вода към централата, румънските власти взривиха скално образувание със 180 килограма експлозив. Целта е част от речния дебит да бъде пренасочена към входа на канала Дунав - Черно море и към съоръженията на атомната централа.
Страната няма достатъчно възможности да съхранява електричество и е принудена да купува скъп ток в най-натоварените вечерни часове между 19 и 23 часа. Водят се преговори за допълнителни доставки от България и Гърция, а ток се внася и от Украйна през Молдова.
Над 80 компании са се съгласили да намалят производството си. Автомобилните гиганти „Дачия“ и „Форд“ спират заводите си до 19 август, за да освободят около 200 мегавата за енергийната система.
Сърбия губи транспорт, туризъм и горива
В Сърбия стотици малки плавателни съдове и десетки товарни кораби са блокирани край Нови Сад. На места водата се е отдръпнала с 15-20 метра. Това означава загубени приходи за туризма, ресторантьорството и операторите на малки плавателни съдове. Засегнати са и товарните превози, които са важни за сръбската индустрия и земеделие.
Под заплаха е петролната рафинерия в Панчево, която зависи от дунавското пристанище за превоз на горива. Ако корабите не могат да достигат до съоръжението, доставките и износът се затрудняват. В общините Сомбор, Кула и Върбас във Войводина беше обявено бедствено положение. Сръбското правителство призова населението и бизнеса да използват електроенергията възможно най-разумно.
При продължително блокиране на корабоплаването страната рискува недостиг и поскъпване на горива, суровини и промишлени доставки. Кризата може да удари и земеделието в един от най-плодородните райони на Сърбия.
Пресъхващият Дунав подари мамут на България
Рекордното маловодие разкри не само потънали кораби от времената на Втората световна война , но и следи от праисторически живот. Жител на русенското село Ряхово забеляза необичайни кости върху оголеното дъно на Дунав и така се получи нов експонат за Регионалния исторически музей в Русе.
Изпратените на място специалисти разпознаха долна челюст, два бивника и кост, за които те са почти сигурни, че са от мамут. Останките трябва да бъдат подробно изследвани, за да се установят точната им възраст и произход.
Според предположенията мястото някога е било блатиста местност, в която огромното животно вероятно е загинало преди хиляди години. Така пресъхващият Дунав отвори за кратко своеобразен прозорец към времето, когато по днешните български земи са се движели мамути.
