Една от най-старите човешки традиции може да се окаже и изненадващо добра за здравето. Става дума за нещо съвсем обикновено – да седнем на масата и да се храним с други хора.
Учените наричат това явление „коменсалност“ – споделяне на храненето. Изследвания показват, че навикът да се храним в компания може да бъде свързан с по-добро психично здраве, по-висока удовлетвореност от живота и дори с по-нисък риск от проблеми с паметта и когнитивните способности.
„Споделянето на храната е основен механизъм за изграждане на връзки, доверие и свързаност с другите“, обяснява Ян-Еманюел Де Нев, професор по икономика и поведенчески науки в Оксфордския университет.
И колкото по-модерният свят ни кара да живеем сами, толкова по-ценна изглежда тази стара човешка традиция.
Масата като защита срещу самотата
Голяма част от научните изследвания върху споделеното хранене са свързани с психичното здраве.
Проучване сред 9361 жени на възраст над 60 години, проведено от изследователи от Китай, установява ясна връзка между броя на хората около масата и риска от депресия.
Резултатите остават значими дори след като учените отчитат други фактори, които могат да влияят върху психичното състояние – общото здраве, финансовото положение и това дали човек живее сам.
Друго изследване, проведено в Япония, показва още по-впечатляваща зависимост. При хората между 65 и 74 години, които живеят със семействата си, но се хранят сами, вероятността от поява на депресивни симптоми е пет пъти по-висока, отколкото при тези, които редовно се хранят с други хора.
Още по-широка картина дава Световният доклад за щастието. В изследването са участвали около 150 000 души от целия свят, които са били питани колко дни през последната седмица са обядвали и вечеряли с човек, когото познават.
Резултатът е категоричен: колкото повече хранения споделят хората с други хора, толкова по-високи са показателите им за емоционално благополучие.
Според Де Нев споделеното хранене е било толкова силен показател за удовлетвореност от живота, колкото и фактори като трудовия статус и относителните доходи.
Какво се случва в мозъка?
Причината може да не е само в разговора около масата.
Според биологичния антрополог Робин Дънбар храненето естествено активира ендорфиновата система – същата система, която стои зад усещането за удоволствие и добро настроение.
Това означава, че самото хранене може да подпомага създаването на по-силна социална връзка.
Има и още един любопитен ефект: храната може буквално да ни се струва по-вкусна, когато я споделяме с някого.
Поредица от експерименти, проведени от изследователката Ерика Буутби от Университета на Пенсилвания, показва, че хората оценяват шоколада като значително по-вкусен, когато го ядат в компания.
Самотната вечеря и рискът за мозъка
Споделеното хранене може да има значение не само за настроението, но и за стареенето на мозъка.
Японско изследване от 2025 г. установява, че хората, които редовно се хранят сами, имат по-малък обем на мозъка в ключови области, свързани с когнитивните функции, включително медиалния темпорален дял и хипокампуса.
Учените отбелязват, че част от разликите могат да се обяснят с хранителните навици. Хората, които се хранят сами, като цяло са склонни да избират по-малко питателна храна.
Но това не обяснява всичко.
Според изследователите липсата на социални контакти също може да има роля за дългосрочното състояние на мозъка.
Една от възможностите е удоволствието и социалната подкрепа, които идват със споделената трапеза, да намаляват стреса – известен рисков фактор за влошаване на мозъчната функция.
Другата е още по-интересна: разговорите около масата осигуряват допълнителна умствена стимулация, която може да поддържа мозъка активен с напредването на възрастта.
Изследователите обаче уточняват, че участниците в проучването са имали нормални когнитивни функции и предупреждават, че наблюдаваните промени в мозъка потенциално могат да увеличат риска от деменция в бъдеще.
Италия знае нещо по въпроса
Не всички държави са забравили силата на общата трапеза.
Средно японците споделят по-малко от четири хранения седмично. Във Великобритания и САЩ броят е около седем-осем, докато в Италия достига почти девет хранения седмично.
Италианската хранителна култура отдавна поставя храната в центъра на социалния живот. Именно затова ЮНЕСКО подчертава ролята на италианската кухня за свързването на семейството и общността – у дома, в училище, на празници, церемонии и социални събирания.
Италианското движение Slow Food също поставя споделеното хранене в центъра на ежедневието. То възниква преди 50 години като реакция срещу разрастващата се популярност на бързото хранене.
„В Италия споделянето на храната е философия само по себе си – да готвим заедно и да споделяме приготвянето на това, което слагаме на масата“, казва Барбара Напини, президент на Slow Food Italia.
И това, разбира се, изисква две неща, които съвременният живот постоянно се опитва да ни отнеме – време и търпение.
Не е нужно да сте самотни, за да поканите някого
Ако човек не иска да се храни сам, решението може да се окаже далеч по-просто от очакваното.
Изследвания показват, че хората често подценяват колко много другите се радват на компанията им и колко охотно биха приели покана за общо хранене.
Затова понякога е достатъчно просто да попитаме.
Приятел, съсед, колега или човек, за когото знаем, че също се чувства самотен, може да има нужда не от голямо събитие, а от един свободен стол срещу себе си и някой, с когото да си поговори.
А за хората, които трудно намират компания, вече има и технологични решения.
Приложението Tablo, създадено през 2019 г. от италианския предприемач Паоло Баваро, свързва хора, които искат да споделят хранене. То вече е използвано повече от 300 000 пъти.
Средният му потребител е около 30-годишен – възраст, на която приятелствата понякога стават по-трудни за поддържане заради работа, семейство и липса на свободно време.
Приложението не е предназначено за срещи между потенциални партньори. Идеята е много по-проста – да помогне на хората да разширят социалния си кръг.
Подобна е и концепцията за т.нар. „платонични срещи“, разработена в експеримент на психолога Джамил Заки от Станфордския университет. В него по-срамежливи студенти се срещали в университетско кафене, а резултатът бил повишаване на социалната им увереност.
