Години наред Артър Кермалвезен си представя възможния си биологичен баща навсякъде – в автобуса, сред познатите, дори сред учителите си. Тогава среща Одри – също дете, заченато с донорска сперма. Между двамата пламва любов, но зад романтиката стои един неудобен въпрос: дали всъщност не са полубрат и полусестра?
Когато Артър бил дете, мисълта за неизвестния му биологичен баща постепенно се превърнала в обсебваща загадка. „Представях си, че може да е моят учител, хората, които виждах в автобуса... и бях много ядосан, защото е невъзможно да живееш така“, разказва той.
Като възрастен той се влюбва в Одри – жена от Париж, която също е зачената чрез донорска сперма. Двамата се срещат през 2010 г. на събиране на активисти, заченати от донори.
За Одри това е любов от пръв поглед. Но почти веднага след първоначалното привличане се появява далеч по-сериозният въпрос: романтична ли е тази химия или генетична?
Причината за тревогата е съвсем реална. Когато двамата са родени, в Париж е имало само две банки за сперма, а много мъже са правили множество дарения. Това означава, че вероятността двамата да имат един и същ биологичен баща не е била просто теория.
Преди да започнат общ живот, Артър и Одри трябвало да разберат дали са роднини.
Само че във Франция това се оказва изключително трудно, разказва BBC.
ДНК тестът може да те вкара в неприятности
Френското законодателство забранява на гражданите сами да си правят генетични тестове. Такива изследвания могат да бъдат назначавани и контролирани само от изследовател, лекар или съдия.
Притежаването на домашен ДНК тест може да доведе до глоба от над 3500 евро. Именно заради това компании като 23andMe, Ancestry и MyHeritage не предлагат комплектите си официално във Франция.
Законът е въведен през 1994 г. Поддръжниците му го защитават с аргумента, че така чувствителната генетична информация остава извън ръцете на търговски компании, а семействата се предпазват от неочаквани резултати, които могат да предизвикат тежки конфликти.
Франция обаче е единствената страна в Европа, която криминализира използването на подобни тестове.
Одри познава закона отлично. Тя е юрист, специализиран в областта на биоетиката.
Има и още една важна подробност – тя е родена през 1979 г., когато законите, гарантиращи анонимността на донорите, все още не са съществували.
Любовта идва, а отговорите – не
Преди родителите ѝ да ѝ кажат като възрастна, че е зачената от донор, Одри вече била започнала да търси други хора със същата съдба.
Така попаднала на Артър, който бил написал книга за желанието си да разбере повече за биологичния си произход.
Тя била поразена от начина, по който той описвал чувства, които самата тя трудно успявала да формулира. И двамата имали любящи семейства, но въпросът за неизвестните хора, участвали в появата им на света, не изчезвал.
Когато се срещнали лично, привличането било незабавно.
Но преди приятелството да се превърне в любов, а любовта – в семейство, двамата трябвало да получат отговор на един въпрос: какво пише в гените им?
Държавата обаче не им го давала.
След месеци търсене те открили лекар в Южна Франция, който срещу 900 евро в брой се съгласил да направи генетичен тест. Резултатът показал, че Артър и Одри не са роднини.
Само че дори това не ги успокоило напълно.
Лекарят нарушавал закона, като им съобщавал резултата, и двамата започнали да се съмняват дали тестът изобщо е надежден.
„Притеснявахме се, че е шарлатанин“, признава Одри.
Тя можела да поръча домашен тест, но като юрист искала да спазва закона.
Затова започнала дълга съдебна битка.
Три години съдебни битки
От 2010 г. Одри започнала да оспорва френската система. Тя искала да разбере дали нейният донор е жив и, ако е така, дали все още желае да остане анонимен.
Искала също да получи неидентифицираща информация – например колко пъти е дарявал сперма и дали Артър би могъл да бъде сред нейните полубратя или полусестри.
Опитите ѝ се провалили.
След три години съдебни битки двамата решили да направят „скок на вярата“ и да се оженят.
През 2013 г. сключили брак.
През 2015 г. най-висшият административен съд във Франция отхвърлил последната жалба на Одри.
Малко преди раждането на първото им дете лекар се съгласил да провери каква информация съществува за донорите им. По закон медицинските специалисти имат достъп до подобни данни, но нямат право да ги споделят с пациентите.
Лекарят открил, че донорите са родени в различни години и следователно не могат да бъдат един и същ човек.
„Напълно странно е“, казва Одри. „Това означава, че лекарят може да знае повече от мен... за самата мен.“
Истината идва от забранения тест
Артър обаче продължавал да се тревожи.
След години съпротива двамата в крайна сметка направили домашен ДНК тест.
Резултатът бил категоричен – не са роднини.
Тестът обаче отворил врати, които законите не успели да затворят.
След 30 години, прекарани в чудене кой е биологичният му баща, Артър успял да се свърже със своя донор на Коледа през 2017 г.
За Одри обаче ДНК резултатът донесъл далеч по-голям шок.
Сред генетичните ѝ съвпадения се появила жена на име Софи. Одри познавала Софи много добре – двете дори се били срещали в съдебната зала, защото защитавали сходни права.
Оказало се, че Софи е биологичната сестра на Одри.
Десет активисти, заченати от донори, направили тестове заедно. Четирима от тях се оказали деца на един и същ донор – Одри, брат ѝ Питър, Софи и братът на Софи Дейвид.
Така рискът, от който Артър и Одри се страхували, се оказал напълно реален.
Донорът бил открит, но вече бил мъртъв
Години по-късно генетично съвпадение с американец помогнало на Одри да стигне до своя биологичен баща – мъж на име Филип.
Но той вече бил починал.
Майката на Одри написала писмо до семейството му, в което благодарила за „подаръка“, който нарекла „неизмерим“.
Семейството на Филип я поканило на гости. Сестрата на Филип дори не знаела, че той е бил донор.
„Всички имаха сълзи в очите“, разказва Одри.
За нея срещата дала отговори, които чакала десетилетия. Тя научила повече за медицинската история на биологичното си семейство, видяла снимки и видеозаписи на Филип.
„Мога да го гледам, да видя как се движи и да чуя гласа му“, казва тя.
Историята на Одри и Артър не останала само лична драма. Правната кампания на Одри и книгата на Артър допринесли за промени във френското законодателство.
Хората, заченати чрез донор след април 2025 г., вече могат да получат достъп до идентифицираща информация за своя донор, когато навършат пълнолетие.
