Финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20 се събират днес в американския град Ашвил, Северна Каролина, за двудневни разговори, които започват на фона на сериозни икономически и геополитически напрежения.
Домакинът на срещата – американският финансов министър Скот Бесънт – ще бъде изправен пред своеобразен дипломатически тест. Очаква се Вашингтон да настоява за мерки за стимулиране на икономическия растеж, ограничаване на глобалните търговски дисбаланси и справяне с държавната задлъжнялост.
В същото време Бесънт ще трябва да успокоява партньорите на САЩ заради растящия американски държавен дълг и повишаващата се доходност по американските облигации.
Срещата има и по-широка политическа цел. След като миналата година Бесънт се дистанцира от заседанието на Г-20 в Южна Африка, сега той се опитва да промени формата под американско ръководство и да наложи приоритетите на администрацията на Доналд Тръмп.
Самата среща обаче се провежда в момент, когато световната икономика е под натиска на няколко фронта едновременно – несигурност около американските мита, търговско напрежение между САЩ и Канада, високи цени на енергията и суровините и последиците от войната с Иран.
Иран влиза в дневния ред
Особено чувствителна тема ще бъде Иран.
Продължаващият вече половин година конфликт между САЩ и Техеран практически спря корабоплаването през Ормузкия проток – ключов маршрут за световните енергийни доставки. Това оказва натиск върху икономическия растеж на редица държави от Г-20.
Вашингтон вече предупреди, че държавите, които продължават да купуват ирански петрол или да улесняват сделки с Техеран, могат да попаднат под вторични американски санкции.
В петък Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на клоновете на египетската банка „Миср“ в Обединените арабски емирства заради връзки с Иран.
Именно тук може да се появи сериозен сблъсък на интереси. Вашингтон иска Иран да бъде в центъра на разговорите, докато други участници в Г-20 предпочитат да обсъждат митата, търговията и глобалната икономика.
„Министър Бесънт ще иска да изведе Иран на преден план и да обсъди затягането на санкциите срещу Иран, а много от страните на срещата на Г-20 ще искат да говорят за всичко друго“, коментира Джош Липски от Атлантическия съвет.
Митата отново са на масата
Втората голяма тема са американските мита, които се превърнаха в един от основните инструменти на икономическата политика на Тръмп.
След като Върховният съд на САЩ отмени всеобхватните мита на президента, Белият дом до голяма степен възстанови ограниченията, позовавайки се на други правни основания.
Всички държави от Г-20, както и Европейският съюз, попаднаха сред икономиките, засегнати от американските мита.
Вашингтон представя тарифите като инструмент за намаляване на глобалните търговски дисбаланси и за противодействие на политики, които според американската администрация нарушават лоялната конкуренция.
Европейските представители от своя страна са готови да поставят на масата друг проблем – нарастващия китайски износ, който според тях застрашава редица европейски промишлени сектори, включително автомобилната индустрия.
През юли китайският износ е нараснал с 23,9% на годишна база. Пекин увеличава износа на електромобили, полупроводници и други стоки, докато вътрешното търсене остава хронично слабо.
Така китайската продукция все по-силно се насочва към европейския пазар.
Американският дълг – неудобният разговор
Докато Вашингтон настоява останалите държави да коригират икономическите си дисбаланси, Бесънт ще трябва да се справи и с неудобен въпрос у дома – огромния американски държавен дълг.
Общите задължения на САЩ преминаха 40 трилиона долара на 19 август, като са се удвоили спрямо 2017 г.
Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си равнище за последните 19 години по-рано през август.
Бесънт изненада пазарите, като обяви удвояване на планираните обратни изкупувания на дългосрочни държавни облигации до 4 млрд. долара. Ходът временно понижи доходността, но предизвика критики и опасения, че американското финансово министерство започва да се намесва твърде активно на огромния пазар на държавен дълг.
Труден разговор за Г-20
Проблемът е, че Г-20 трудно постига единна позиция дори по икономически въпроси, а геополитическите разногласия допълнително усложняват ситуацията.
Във формата участват държави с диаметрално различни интереси – сред тях САЩ, Китай и Русия. Затова постигането на общи решения често се оказва почти толкова трудно, колкото самите проблеми, които министрите обсъждат.
„Министрите от Г-20 няма да се поддадат на успокоителни думи“, заяви Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ.
Според него икономиките на участващите държави вече усещат негативните последици от войната с Иран – конфликт, който техните правителства не подкрепят.
Г-20 е създадена през 1999 г. след азиатската финансова криза като форум за диалог между финансовите министри и управителите на централните банки на водещите световни икономики. След глобалната финансова криза от 2008 г. форматът се издига до ниво държавни и правителствени ръководители.
Последният голям пример за координирани действия беше пандемията от COVID-19 през 2020 г., когато страните от Г-20 се договориха да насочат допълнителни 5 трилиона долара към световната икономика.
