Докато Москва губи влияние, Турция поведе икономическия съюз на бъдещето
От древни времена, по прашните пътеки между Сиан и Константинопол, керваните пренасяха коприна и подправки, а империите се раждаха там, където се пресичаха търговските пътища.
Днес историята прави завой, заобикаляйки досегашния геополитически център, за да даде път на нова империя, която се ражда край бреговете на Каспийско море.
В рамките само на седем дни вековна карта бе пренаписана. Политическата седмица изгря в Ташкент, където историческият „Договор за вечна дружба“, подписан между президентите на Азербайджан и Узбекистан, Илхам Алиев и Шавкат Мирзийоев, положи основите на нов икономически блок.
Новият Ташкент се очертава като мощен мотор на т.нар. Среден коридор, който свързва Азия с Европа, заобикаляйки санкционирана Русия.
Докато Кремъл наблюдава изтичането на капитали и мозъци от собствената си мобилизация, бившите му републики от времето на СССР, демонстрират историческо самочувствие. И не става дума само за Ташкент и Баку.
В Казахстан изборите циментираха нов курс на Астана, а премиерът на Армения Никол Пашинян направи немислимото доскоро - обяви курс към членство в Европейския съюз. Грузия пък влезе в последната фаза на изборна турбуленция, за да се определи дали руското й настояще ще се превърне в бъдеще.
Договорът за вечна дружба
Посещението на президента на Азербайджан Илхам Алиев в Ташкент на 23 и 24 август, и подписването на Договора за вечна дружба не оставиха никакво съмнение – това не беше просто една върната узбекска визита.
Благодарение на съвместната инвестиционна компания с капитал от 500 милиона долара, двете страни ще финансират мегапроекти в енергетиката, транспорта и високите технологии. А двустранният стокообмен, който вече скочи трикратно, се очаква да премине невижданата граница от 1 милиард долара до 2030 г.
Макар да има излаз на Аралско море, Узбекистан е една от двете страни, заедно с Лихтенщайн, при които за достъп до Световния океан е необходимо да се пресече територията на 2 държави.
Така отделена, държавата намери в лицето на Азербайджан своя естествен прозорец към света. Договорките на най-високо ниво предвиждат изграждането на централния стълб на Международния транскаспийски транспортен маршрут, по-известен като Средния коридор.
Това е жизненоважната транспортна връзка, която днес, когато санкциите срещу Русия превърнаха сибирски железници в рисков и нежелан маршрут, това е единствената сигурна, бърза и дигитализирана алтернатива за глобалния бизнес.
Според анализите на западните икономисти, през тази година се очаква товарите по този път да нараснат със 17%, достигайки рекордните 5,5 милиона тона. Плановете за 2027 г. са още по-амбициозни, доближавайки 7 милиона тона.
Потокът от стоки от Китай, който ще се удвои с новоизграждащата се железопътна линия Китай - Киргизстан - Узбекистан, ще се насочи директно към Каспийско море, а оттам - в Азербайджан. Властите там вече завършват разширяването на стратегическото пристанище Алят и финализират Зангезурския коридор - през Армения за Турция, за да може Кавказ да поеме без проблеми тези невиждани обеми.
Новият регионален лидер
В този гигантски логистичен маршрут, нищо не се случва случайно. А зад кулисите на новото евразийското еманципиране стои един голям играч - Турция.
Ердоган изключително умело презареди с нови амбиции Организацията на тюркските държави и така Анкара и Баку успяха да превърнат икономическото си партньорство в истински геополитически щит за целия регион.
Наскоро проведените тристранни срещи на министрите на външните работи и транспорта на Турция, Азербайджан и Узбекистан ясно показаха, че Средният коридор вече има своя регионален политически център на управление.
Турция бързо заема мястото, което Русия освобождава. Пускането в пълен капацитет на железопътната линия Баку–Тбилиси–Карс това лято беше финалното парче, което свърза Каспийско море директно с турската и европейската железопътна мрежа.
А стратегическият проект на американския президент Тръмп - Международният маршрут за мир и просперитет, ще осигури връзката по суша между основната територия на Азербайджан, през Нахичеван, до Турция и така ще короняса Анкара като незаобиколим разпределителен хъб.
Докато във Вашингтон приготвят финалния дневен ред на срещата между Тръмп и Си Цзинпин, няма съмнение, че Средният коридор ще е сред очакваните теми. Защото той вече не е нито отвлечено понятие от ерата Байдън, нито алтернативно трасе на „Един пояс, един път“.
Той се изгражда с бясна скорост като гръбнак на нов тюркски икономически блок, който тепърва ще диктува правилата на играта между Азия и Европа.
По време на визитата на Алиев в Ташкент стана ясно, че именно той ще координира и изграждането единен зелен енергиен съюз, наречен Green Corridor, с Казахстан и Узбекистан, който ще е насочен към износ на възобновяема енергия.
Всичко това се случва без участието на Русия и извън нейния контрол. Насочил всички сили към ударите в Украйна, Владимир Путин изпусна юздите на Пътя на коприната и очевидно, че този древен маршрут днес вече има нов господар, който говори турски и азербайджански.
Новият Казахстан
Баку и Ташкент със сигурност се превръщат в мотора на Средния коридор, но без ресурсите и логистиката на огромния Казахстан, няма как да бъде максимално успешен.
Затова и парламентарни избори в страната на 23 август се очакваха с огромен интерес. Те трябваше да отговорят на въпроса ще може ли да затвърди властта си президентът Касим-Жомарт Токаев след мащабните промени в Конституцията.
Той го направи блестящо. С рекордна избирателна активност от 74,08% новосформираната пропрезидентска мегапартия „Адилет“ разгроми конкуренцията, завоювайки 110 от общо 145 места в новия еднокамерен парламент - Курултай.
Консолидирайки напълно властта си, Токаев обяви курс към високотехнологична и предвидима държавна машина, която той нарече „Новият Казахстан“ и така изпрати ясен сигнал към чуждите инвеститори, че страната гарантира дългосрочна сигурност на вложенията и транзита.
Триумфът му има и огромно външнополитическо измерение, защото с новия Курултай Токаев окончателно прекъсна институционалните остатъци от съветското минало и символично еманципира Астана от Кремъл.
Новият Казахстан вече има пълната свобода да развива своята „мултивекторна дипломация“, превръщайки се в желан партньор на САЩ, Европейския съюз и Азия.
Тюркската икономическа доктрина
Впечатляващата победа на Токаев се вписва перфектно и в мащабната икономическа доктрина на Ердоган, която предвижда изграждането на икономически съюз, който се простира от Истанбул до границите на Китай, а Казахстан в нея играе ролята на централна разпределителна база.
Неслучайно през май именно Казахстан бе домакин на историческата Неформална среща на върха на Организацията на тюркските държави в духовната столица Туркистан. А веднага след изборите в Астана, страната даде зелена светлина на нови мегапроекти, които директно подсилват Средния коридор.
Пример за това е стартиралото през август строителство на нова магистрала, която ще съкрати транзитните сухопътни маршрути през Централна Азия с близо 1000 километра. Този път ще насочва товарите от Китай право към акваторията на Каспийско море, откъдето Азербайджан и Турция поемат щафетата към Запада.
Исторически момент за Армения
Докато в Астана ликуваха, Южният Кавказ продължава пътя си по дългия развод с Русия и то с различна скорост.
На 24 август премиерът Никол Пашинян направи историческо изявление пред парламента, като обяви, че в най-близко бъдеще ще подаде молба за членство в Европейския съюз. Той обяви, че ще внесе официалното искане в Брюксел, ще договори конкретна пътна карта за интеграция и след това ще проведе национален референдум, на който арменският народ да направи своя избор.
Армения, дългогодишен стълб на руското влияние в Кавказ, не само извади Русия от списъка на своите стратегически партньори в новата си петгодишна правителствена програма, слагайки я на осмо място, а не на първо. Ереван също така обяви, че напълно замразява участието си в доминирания от Москва военен съюз ОДКБ с обяснението, че това дийствие е един от символите на предателството на Москва към Армения по време на конфликта за Нагорни Карабах.
На този фон съседна Грузия тепърва ще се определя, защото още е истинско бойно поле между Изтока и Запада. Страната вече се тресе преди частичните избори, които ще покажат дали ще има политическа експлозия или Кремъл, губейки контрол над този жизненоважен регион, ще се намеси брутално и ще я отложи.
Отвъд хоризонта
Всичко, което се случи през тази динамична седмица от Ташкент до Ереван, показва, че старата концепция за Евразия, че е задния двор на Европа и Азия или е сферата на влияние на една единствена свръхдържава, вече е окончателно погребана.
Ражда се един регион, движен от прагматизъм, дигитализация и диверсификация, в който държави като Азербайджан, Казахстан и Узбекистан вече не са междинни спирки и арени на чужди битки, а държави, които коват съдбата си. А в нея новият съюз е ограден не от танкове и окупации, а от железопътни линии, зелени енергийни коридори, подводни кабели и общ просперитет.
