Актрисата от „Герои” и „Нашвил” страдаше от зависимости, но най-тежко є беше, че трябваше да остави Кая
Хейдън Панетиър винаги е била откровена за сложния път, който оформя отношенията ѝ с единственото ѝ дете - дъщеря ѝ Кая Евдокия Кличко.
Актрисата от „Герои“ и „Нашвил“ почина в неделя, 16 август, на 36-годишна възраст, като причините все още се уточняват, споменава се сърдечен арест и предозиране. Само месеци преди смъртта си тя говори и пред CBS News за началото на кариерата си. Майка ѝ я води на прослушвания още когато Хейдън е осеммесечно бебе. „Оттам нататък нещата се развиха и до петгодишна възраст вече бях участвала в 50 реклами... Просто никога не спря“, разказва Панетиър.
Кая
Панетиър оставя след себе си 11-годишната си дъщеря, която се роди от връзката ѝ с бившия ѝ годеник Владимир Кличко през декември 2014 г.
В месеците преди смъртта си Панетиър говори откровено за Кая – както в мемоарната си книга „This Is Me: A Reckoning“, публикувана през май 2026 г., така и в участието си през същия месец в подкаста „On Purpose“ на Джей Шети. Тя разказва за всичко – от травматичното раждане и следродилната депресия до борбата със зависимостите и тежкото решение да позволи на Кличко да получи пълни родителски права върху дъщеря им.
Въпреки че години наред живеят разделени, Панетиър пише в мемоарите си, че връзката ѝ с Кая остава „невероятно силна“.
„Това, че не съм под един покрив с нея всеки ден, е най-болезненото преживяване в живота ми и е трудно да опиша всички емоции – включително тъгата, негодуванието и гнева“, пише тя.
„Оплаквам факта, че не съм майката, която си мислех, че ще бъда, и със сигурност не съм майката, която искам да бъда. Повярвайте ми, никое дете не бива да бъде отглеждано чрез FaceTime. И макар да ми липсва Кая до болка, знам колко съм благословена да бъда нейна майка. Тя е най-големият подарък в живота ми и притежава най-доброто и от двама ни.“
Панетиър описва Кая като „талантлива и мъдра отвъд годините си“, но обяснява, че умишлено е оставила голяма част от живота на дъщеря си извън мемоарите. „Тя не е избирала да се роди в светлината на прожекторите или в моя хаос, нито е избирала родителите си. Искам тя да има всички онези възможности за избор, които аз не съм имала, включително възможността да живее личен живот“, пише актрисата. Тя поема отговорност и за своите „недостатъци като майка“, като едновременно с това нарича Кличко „един от най-смелите хора, които някога съм срещала и истински герой в много отношения“. „Влад, ти си прекрасен човек и невероятен баща на Кая“, пише тя.
Панетиър и Кличко посрещат Кая на бял свят в Хавай на 9 декември 2014 г.
„На седмото небе сме и сме лудо влюбени в нея!“, заявяват тогава родителите.
Но в „This Is Me: A Reckoning“ Панетиър разкрива, че бременността и раждането са били много по-тежки, отколкото обществото е знаело по онова време.
Панетиър изпада в паника, когато акушер-гинеколог ѝ казва, че ръцете и краката на бебето изглеждат така, сякаш не растат със същата скорост като останалата част от тялото. Тя е насочена към радиолог, а по-късно разбира, че крайниците на дъщеря ѝ са добре, но лекарите са притеснени от размера на главата. Панетиър пише, че ѝ е било казано, че Кая има микроцефалия и е възможно да има когнитивни увреждания. Докато чака отговори, Панетиър се обръща към Кличко, който ѝ разказва за украинска традиция за късмет – да коленичиш пред дърво, да го прегърнеш с двете си ръце и да се помолиш.
Няколко седмици по-късно Кличко е до нея, когато Панетиър ражда Кая. Тя описва раждането като „най-трудното нещо“, което някога е преживявала.
Раждането се превръща в спешен случай, след като лекарите обявяват т.нар. „код червено“. Панетиър претърпява тричасова операция, след като кръвта ѝ не се съсирва по време на секциото. По-късно разбира, че матката ѝ е била инфектирана.
Панетиър говори откровено за емоционалното вцепенение, което изпитва след раждането на Кая. „Винаги бях чувала, че майките изпитват мигновена вълна от любов в момента, в който видят бебето си, но аз не почувствах нищо“, спомня си тя. Изграждането на връзка с новороденото ѝ се струва като „непреодолима задача“, а скоро започва да има усещането, че „отглежда Кая сама“.
Естественият ѝ оптимизъм и жизненост изчезват, докато се опитва да успокоява дъщеря си и да разбере какво се случва с нея. В един от моментите, описани в книгата, тя се страхува, че случайно е наранила Кая, докато я вади от ваната. „Но това, което усещах в гърдите си, не беше паника. Беше нищо. Пълно емоционално затъмнение, сякаш душата ми беше мъртва. Не бях себе си, но не знаех и каква трябваше да бъда.“
Алкохолът постепенно се превръща в начин Панетиър да се справя със ситуацията. Тя си спомня как видяла бутилка вино и наляла толкова много, че чашата „почти преляла“.
Пиенето се засилва, след като се връща към работата по „Нашвил“. Панетиър пише, че изпитвала облекчение, когато Кличко не бил наоколо и не можел да види колко празни бутилки изхвърля. В крайна сметка започнала да има нужда от алкохол, за да стане от леглото и да отиде на работа.
„Шест сутринта е“, спомня си тя, „а аз се опитвам да се напия.“
Първата ѝ мисъл сутрин вече била алкохолът. „Не детето ми, не работата ми и не останалата част от живота ми. Имах нужда от питие, за да функционирам – в 6:00 сутринта – и това беше ужасно. Ако не получех помощ възможно най-скоро, щях да загубя всичко“, пише тя. Панетиър постъпва в клиника, когато Кая е на четири месеца
Предписват ѝ медикаменти, които да ѝ помогнат да се справи, но актрисата пише, че те създават друг проблем. Лекарството не ѝ позволява да „се срине“, но имало уловка: ако не го приемала, не можела да спи, а ако го приемала, спяла прекалено много. „Влязох в клиника, зависима от едно вещество, а излязох напълно зависима от друго“, пише тя.
В крайна сметка тя отново се връща към алкохола, включително водката, като първоначално се убеждавала, че „никой няма да усети миризмата“ на дъха ѝ.
„Заблуждавах сама себе си“, признава тя.
Панетиър пише, че проблемите ѝ в крайна сметка се отразяват както на кариерата, така и на отношенията ѝ с Кличко. Тя губи договора си с Neutrogena и казва на Кличко, че дори след лечението все още не се чувства като себе си.
„Не разбирам защо си толкова нещастна“, спомня си тя, че ѝ казал той. „Имаме хубав живот. Ти имаш хубав живот.“ Когато той ѝ казва, че щастието е избор, Панетиър си спомня, че му е отговорила: „Мислиш, че депресията ми е избор?“
Докато връзката им се разпада, Кая започва да прекарва време ту при единия, ту при другия родител.
В крайна сметка Панетиър разказва, че Кличко ѝ представя документи за попечителство, с които иска пълни родителски права, защото се притеснява за Кая, докато тя е под грижите на майка си. Тя никога не забравя деня, в който се отказва от попечителството
Кая продължава да живее с баща си в Европа
Кая остава основно при Кличко в Европа, докато Панетиър поддържа връзката с дъщеря си чрез посещения, пътувания и FaceTime. „Тя е невероятна. Искам да кажа, че толкова много прилича на мен. Направо е лудост“, казва актрисата, като нарича дъщеря си „гений“ и разкрива, че тя учи петия си език. По това време Кая говори английски, руски, украински и немски и учи френски. Кая споделя и някои от интересите на майка си, включително любовта към конете и плуването. Но едно качество на Кая особено много радва майка ѝ: въпреки необичайния си живот момичето иска да бъде като всяко друго дете.
Панетиър разказва, че веднъж научила, че Кая не харесва да ходи до училище с луксозна лодка, докато някои от съучениците ѝ пристигат с автобус или са водени от родителите си и бавачките. Панетиър била щастлива, че дъщеря ѝ „иска да бъде като всички останали деца“. „Това стопли сърцето ми“, казва тя и описва Кая като „скромно, нормално малко момиче“. Дъщеря ѝ играе голф, ходи на уроци по пиано и посещава шахматен клуб – и очевидно е наследила състезателния дух на майка си. „Мога да разбера по някои от снимките, които получавам от нея, че тя не обича да губи“, казва актрисата.
