Духовници и учители от Европа говорят за ценностите и добродетелите
Не става дума само за вяра. Според духовници и преподаватели религиозното образование може да помага на децата да разбират различните светогледи, да развиват уважение, емпатия и толерантност и да изграждат собствените си морални ориентири.
Дали религията има място в училище е въпрос, който от години се обсъжда в Европа. За едни това е част от културата и историята, за други – възможност децата да разберат различните религии и начина, по който те са повлияли на обществото. Духовници и учители в различни страни поставят още един аргумент – разговорът за религията може да бъде свързан и с възпитанието в добродетели.
У нас родители и всезнайковци френетично настояват в профилите си за толерантност, уважение и правото на всеки да има свобода, в но стане ли въпрос за изучаването на добродетели, подскачат като ужилени. Защо? Вероятно не са чели Библията. Книгата на книгите очертава 2 големи абсолютни заповеди – така са наречени, но по-скоро са жокери в нашите ръце, с които да живеем възможно най-добре. А те са „Обичай Бога“ и „Обичай ближния като себе си“. Нима това не е урок по толерантност?! Разбира се, ситуацията най-много зависи от това с каква методология ще се преподава и ще посее ли реално доброта и човеколюбие в децата. Защото не искаме агресия, искаме мир, хармония и щастие, нали.
Но този предмет, светите книги, не са наръчници по тероризъм, за да се реагира така, нито пък има за цел да манипулира или спекулира с каквото и да било при правилна програма и преподаване, а да даде познания за още нещо важно в живота – познаването на светогледи, на уважение и зачитане. Самата дума религия плаши и християни дори, защото означава често пъти догма, и всички предпочитат да говорят за „вяра“, с всичкото безмерно значение, което тя има.
А как е по света?
В Англия например религиозното образование продължава да бъде част от учебната система. През ноември 2025 г. епископът на Лондон повдига въпроса за значението му в британския парламент. Той започва с думите, че светът става „все по-сложен“ и именно затова изучаването на религията е „критично важно“ за младите хора, за да могат да се ориентират в него.
Според него децата трябва да имат възможност да разбират различните религии и светогледи и да водят диалог с хора, които имат различни убеждения.
Това не е представено единствено като въпрос на вяра. В отговора си британското правителство също защитава значението на предмета. Министърът на образованието посочва, че качественото религиозно образование може да развива знанията на децата за ценностите и традициите на Великобритания и други държави и да насърчава разбирането между различни религии и култури. В Англия предметът остава задължителен във всички държавно финансирани училища.
Не само вяра, а и характер
Още по-конкретни са резултатите от изследване на Университета в Бирмингам, публикувано в Journal of Beliefs & Values.
Изследователите интервюират 30 учители по религиозно образование, които преподават в държавни, нерелигиозни средни училища в Англия. Почти всички участници смятат, че предметът може да допринася за развитието на характера и разбирането на добродетелите. Те свързват религиозното образование не само с морални, но и с интелектуални и практически качества.
Сред най-често посочваните морални добродетели са уважение, емпатия, толерантност, доброта, състрадание и честност.
Учителите посочват и качества, свързани с мисленето – способност да се вижда различна гледна точка, критично мислене, откритост, любопитство и способност за размисъл. Сред практическите качества се открояват устойчивостта и решителността.
Това е важно уточнение – изследването не доказва, че изучаването на религия автоматично прави децата по-добродетелни. Самите автори подчертават, че става дума за възприятията на 30 учители и че са необходими допълнителни изследвания, включително наблюдение на реални учебни часове.
Но резултатът показва нещо друго: в светски, държавни училища учителите виждат в този предмет възможност да се говори не само за религиозни текстове, а и за човешко поведение, морални избори и характер.
Полша: религия или етика
В Полша спорът е още по-остър, защото мястото на религията в училище се променя.
Епископ Войчех Осиял, председател на Комисията по католическо образование към Полската епископска конференция, защитава присъствието на религията в училище и настоява учениците да имат реален избор между религия и етика.
В началото на учебната 2026/2027 г. той се обръща към учителите по религия и пише, че присъствието им в училище има значение. Според него то показва на младите хора, че вярата не е просто съвкупност от понятия и правила, а може да се превърне в „път на живота“. Същевременно той подчертава, че Църквата трябва да бъде близо до човека и тогава, когато той „пита, съмнява се, търси или още не може да назове това, за което копнее“.
Година по-рано Осиял формулира аргумента още по-пряко. В интервю, публикувано от Полската епископска конференция, той определя уроците по религия като имащи възпитателна, културна и историческа стойност.
Това е различен аргумент от „децата трябва да бъдат религиозни“. Той поставя предмета в по-широк контекст – какво знае едно дете за културата, историята и моралните идеи, които са формирали обществото, в което живее.
През декември 2025 г. Осиял говори и за новата програма по католическо религиозно образование. Тогава той я представя като част от по-голям проект за цялостното религиозно формиране на младия човек – както в училище, така и в енорията.
А какво казват самите учители?
Интересен е и примерът от британското училище St John's Beaumont, където изследователи от Georgetown University разговарят с преподавател по религиозно образование като част от проучване на ценностно ориентираното образование.
Там разговорът за религията е поставен в по-широка рамка – как училището формира характера на детето и как ценностите се превръщат в част от ежедневното му поведение.
Това е съществено различие: религиозното образование не се разглежда само като запаметяване на текстове, молитви или исторически факти. В подобен модел то е свързано с въпроси като как се отнасяме към другия, какво означава да бъдеш добър човек, как вземаме морални решения и как живеем заедно с хора, които имат различни убеждения. Според преподавателя светът трябва да бъде представян на децата като „удивително, завладяващо и интересно място“, което си струва да бъде изучавано, а не образованието да се свежда до вземане на изпити, отбелязване на отметки и изпълнение на задачи. Според него не е достатъчно просто да кажеш на едно дете: „Бъди добър човек.“ Понятието е прекалено абстрактно. Затова то трябва да бъде разделено на конкретни добродетели, които могат да присъстват в ежедневието му.
Учителят обяснява, че в началото децата може да проявяват определено поведение заради наградите, които получават в училище. С порастването обаче трябва да разберат, че добродетелите имат стойност сами по себе си. Важни са и възрастните, които служат за пример – учениците виждат учители, които живеят добре, щастливо и пълноценно именно като следват тези ценности. Накрая той дава много човешки пример как теорията се превръща в поведение. Учениците държат вратите на възрастните, внимателни са към другите, а когато в училището пристига ново момче – украински бежанец на име Темур – друго дете отива при него в междучасието и го пита: „Искаш ли да дойдеш да играеш тенис с нас?“
За преподавателя точно такива малки постъпки показват резултата от възпитанието:
„Има култура на добротата и култура на състраданието.“
Той смята, че когато училищната среда насърчава добродетелите, децата много по-лесно превръщат състраданието и добротата в конкретни действия.
В САЩ
Антъни Гарсес-Фоли е учител в държавно начално училище във Вирджиния. Той е човек с дълбока лична религиозна вяра, но работи в светска училищна среда. Именно затова неговият разказ е интересен- той прави ясна граница между собствената си вяра и преподаването в държавното училище.
„Вярата е неразделна част от това, което съм“, казва Гарсес-Фоли в интервю от миналата година. Но в класната стая той не преподава религия като въпрос на лична вяра. Вместо това говори с децата за различните религиозни традиции, които присъстват в тяхната общност.
Учениците му научават например защо има почивни дни за Рош Хашана или Ейд, каква е историята на Плодородния полумесец и как тя се свързва със съвременния свят.
Учителят разказва, че децата се изненадват, когато научат, че Исус е бил евреин или че според еврейския календар годината има различно означение.
За Гарсес-Фоли това е част от задачата на държавното училище – децата да разбират света, в който живеят, и хората около себе си.
Той определя най-важната част от работата си по друг начин – отношенията с учениците. „Никога няма да сгрешим, ако се съсредоточим върху грижата за тези деца“, казва той.
Да преподаваш за религия, не да преподаваш религия
Същата граница защитава и Даян Мур, специалист по религиозна грамотност и преподавател по религия и образование в Harvard Divinity School.
Според нея въпросът в американското общество не трябва да бъде просто дали религията има място в училище, а как се преподава тя.
Мур защитава идеята за религиозната грамотност – учениците да познават различните религиозни традиции като част от историята, културата и обществения живот, без това да се превръща във вероучение.
С други думи – да се преподава за религията, а не религия.
Този подход е особено важен в САЩ, където учениците живеят в общество с множество религиозни и нерелигиозни идентичности.
Идеята е детето да може да разбере защо един човек празнува определен празник, защо друг има различни правила или убеждения и как религията може да влияе върху начина, по който човек вижда света.
Религиозната неграмотност според Мур може да затрудни разбирането на обществото и на хората, които имат различни убеждения.
Бети Риърдън: Да разбираш другия, без да се опитваш да го промениш
Още по-широко гледа на темата американският педагог Бети Риърдън, специалист по образование за мир.
В интервю за Berkley Center към Georgetown University тя говори за необходимостта учениците да бъдат подготвени да живеят в свят, в който различните убеждения постоянно се срещат.
Според нея учениците трябва да познават не само факта, че определени части от света са предимно християнски, мюсюлмански или принадлежат към други религиозни традиции.
Те трябва да разбират как тези убеждения влияят върху начина, по който хората виждат света и върху отношенията им с останалите.
Риърдън поставя акцент върху способността да се живее с различията.
В нейния подход целта не е човек да убеди другия, че неговите убеждения са правилни, а да може да разговаря с него, да разбира неговата гледна точка и да търси общи ценности. Тя говори за „общото основание“ между различните религиозни общности – не непременно общи вярвания, а ценностите, които тези вярвания могат да пораждат в обществото. Риърдън е категорична и по отношение на една важна граница: „Човек може да преподава за вярванията, без да индоктринира.“
Именно това според нея е една от задачите на съвременното образование.
