Директор на училище в Непал успя да спаси живота на близо 900 ученици, след като получил няколко последователни предупреждения за наближаващия опустошителен потоп и наредил незабавна евакуация. Само десет минути по-късно водата връхлетяла района.
Раджендра Давади, директор на училище „Трибхуван Тришули“ в Нувакот, разказва пред BBC, че около 9:10 ч. местно време получил четири телефонни обаждания, предупреждаващи за бедствието.
Той не чакал потвърждение от институциите.
Наредил на децата да се отправят към по-висок терен, а автобусите, пълни с ученици, били инструктирани да обърнат и да напуснат района.
„Ако не бяхме взели бързо решение, ако бяхме изчакали още 10 минути, никой от нас – включително учениците и аз – нямаше да може да разговаря с вас днес“, казва Давади.
Решението му се оказва жизненоважно. Потопът поглъща огромни части от района, а сградата на училището е затрупана от кал и отломки. На около 100 метра от реката се намира общежитие, което водата буквално помита за броени мигове.
„Оцеляхме само с 10 секунди“
Сред спасените е 16-годишната Юниша Аматия.
Момичето разказва, че заедно с приятелите си е успяло да избяга буквално в последния момент.
„Оцеляхме само с 10 секунди“, казва тя.
По време на наводнението учениците били в класните стаи. Първоначално никой не осъзнавал колко сериозна е опасността. Учителите събрали децата на едно място, а някои от учениците дори изчакали свои съученици, които били на урок по математика.
След около пет минути учителите предупредили всички да се прибират.
Тогава започнало бягството.
Юниша и приятелите ѝ се отправили нагоре по хълма по тесен маршрут зад училището. Момичето признава, че не можело да се движи достатъчно бързо и приятелите ѝ помогнали да се изкачи.
„Опитахме се да стигнем до безопасната зона. Избягахме по тясна стълба от задната страна на училището.“
Само мигове по-късно пазарът пред очите им бил пометен от водата.
„Ако обувките ми нямаха добро сцепление, щях да падна“, разказва Юниша. „Хората се блъскаха един в друг, докато се опитваха да стигнат до безопасното място.“
Тези, които избрали друг маршрут за бягство, според нея били отнесени от водата.
Училището изчезва под калта
Учениците и учителите първоначално се отдалечили на няколкостотин метра нагоре по хълма, а след това се придвижили към съседно село.
Пътищата били прекъснати, транспортът – парализиран, а много от тях останали блокирани в продължение на две нощи, преди спасителните екипи да достигнат до тях.
Директорът Давади и Юниша, които живеят от другата страна на реката, в крайна сметка били евакуирани по въздуха до родното си село.
Междувременно родителите преживявали часове на неизвестност.
Бащата на Юниша, Юбарадж Аматия, веднага тръгнал към училището, след като чул за потопа.
Първоначално се опитал да се свърже с дъщеря си по телефона, но тя не отговаряла.
„В рамките на няколко минути тръгнах към училището на дъщеря ми. Целият базар Тришули беше пометен от наводнението. Тогава си помислих, че дъщеря ми вече я няма“, разказва той.
В продължение на почти час телефонът на Юниша не отговарял. После изведнъж се свързал.
Момичето вдигнало. „Не можех да се спра. Заплаках. Двамата ми роднини, които бяха с мен, също плакаха и ме прегърнаха“, разказва бащата. Юниша също не забравя този момент. „След като стигнах върха на хълма, получих обаждане от баща ми. Той плачеше и аз не можех да кажа нито дума.“
Семейството чакало три дни, преди момичето да успее да се върне у дома. „Дори по-малката ми дъщеря не можеше да спи. Но когато я видях след три дни, бях толкова щастлива и облекчена“, разказва майката.
Какво следва след спасението?
За Юниша обаче бедствието не приключва с евакуацията. Сега тя мисли за бъдещето си и най-вече за училището. „Сега се тревожа за по-нататъшното си образование“, казва тя. Ако трябва да смени училището, ще трябва да се раздели с приятелите си и да започне отначало.
„Ще ми липсват старите ми приятели и ще ми бъде трудно да си намеря нови. Тъжна съм заради бъдещето на образованието си.“ Самият Давади смята, че трагедията е можела да бъде предотвратена още по-рано, ако в района е имало по-добра система за предупреждение – сирени и автоматични известия за евакуация.
Но директорът остава убеден, че най-важното е било да не губи време.
„Ако бях решил да затворя училището след края на часа, нямаше да остане почти нищо. Само звънецът щеше да продължава да звъни в 9:30.“
Наводненията в Непал причиниха огромни разрушения. По данни, цитирани в материала, най-малко 794 души са загинали, а други 2426 са в неизвестност.
