Европа е подложена на двоен икономически удар – от рекордните горещини и последиците от войната в Близкия изток, съобщава CNN.
Екстремните температури вече принуждават държави и компании да предприемат необичайни мерки. Атомни централи ограничават работа заради ниски нива на реките, сушата намалява земеделските добиви, а пожарите нанасят огромни щети.
В Румъния държавната ядрена компания Nuclearelectrica започна да изключва единствения си работещ реактор от електропреносната мрежа заради рекордно ниското ниво на Дунав, чиято вода е необходима за охлаждането му. Страната обяви и извънредно положение в енергетиката за целия август.
Подобни проблеми има и във Франция и Унгария, където високите температури и ниските речни нива също ограничават работата на атомни мощности.
Жегата може да струва 180 млрд. евро
Според оценка на нидерландската Triodos Bank екстремните горещини могат да струват на европейската икономика около 180 млрд. евро през 2026 г. – приблизително 1% от БВП на ЕС.
Най-сериозният ефект се очаква да дойде от спада на производителността на труда, но щети се трупат и в земеделието, енергетиката и транспорта.
Части от Великобритания, Франция, Испания и Италия тази седмица отново са подложени на екстремни горещини. Париж дори беше принуден да затваря по-рано емблематични туристически обекти като Айфеловата кула и Лувъра.
Рейнът пресъхва, бизнесът търси обходни маршрути
В Германия рекордно ниските нива на Рейн застрашават транспорта на промишлени стоки като стомана и химикали.
Според икономисти това може да намали растежа на германската икономика с 0,3 процентни пункта тази година.
Химическият гигант BASF вече предупреждава, че може да не успее да изпълни някои поръчки заради затруднените доставки на суровини. Компанията пренасочва товари към камиони и железопътен транспорт, а използването на плавателни съдове, пригодени за плитки води, също се увеличава.
Идва ли нов енергиен шок?
Към климатичния натиск се добавя и скъпият природен газ.
Газохранилищата в ЕС са запълнени едва около 59%, което е значително под обичайното ниво за това време на годината.
В същото време затварянето на Ормузкия проток ограничава доставките на втечнен природен газ, а част от наличните товари се насочват към Азия заради по-високото търсене там.
Европейският референтен газов договор достигна 61 евро за мегаватчас в сряда – почти двойно над нивото от 32 евро за мегаватчас година по-рано.
Експертите не очакват повторение на енергийната криза от 2022 г., тъй като Европа вече е намалила зависимостта си от руския газ и общото потребление е с около 20% по-ниско спрямо 2021 г.
Рискът обаче остава: ако Ормузкият проток остане затворен през зимата, цените на газа могат да се повишат рязко.
