Геополитиката все по-рядко се вълнува от емоции и морал, тя се подчинява на студената аритметика.
Днес, след години на разрушителни сблъсъци и идеологически битки за надмощие, войната в Украйна влезе в нова цинична, но неизбежна фаза. Казано на езика на математиката – налице е уравнение на изтощението.
Това е фазата, в която счетоводството на ресурсите побеждава фанфарите на бойното поле, а траекторията на дроновете все по-плътно се влияе от реалността на празната хазна и оредяващите окопи.
Украйна разполага с модерна западна техника, но има все по-малко мъже, които да я управляват. Русия има достатъчно бойци, но златният ѝ резерв се топи с рекордна скорост. Жестоката истина е, че нито Киев може да спечели войната с технологични машини без достатъчно войници, нито Москва може да вземе трайно надмощие с голяма армия, но със слабо работеща икономика.
Става все по-очевидно, че патовата ситуация от този жесток парадокс не може да бъде решена с досегашните политически аксиоми. Независимо дали те са опаковани като победа на Украйна или Русия. Уравнението на изтощението изисква нова формула, която да отключи прозореца за прокарване на контурите на голямата политическа сделка. И на практика да даде алгоритъм как може да се замрази конфликта.
Украинският дефицит
Първата променлива в уравнението на изтощението е демографската криза на фронта в Украйна. Киев е изправен пред увеличаващ се абсурд – западната техника и финансова помощ продължават да пристигат, но в окопите има все по-малко бойци, които да боравят с нея.
Средната възраст на украинския войник вече надхвърля 40 години, а общественото напрежение около принудителната мобилизация достигна точка на кипене.
Точно тази критична липса на жива сила отпуши най-тежката институционална криза в Киев от началото на войната и доведе до падане на правителството и дълбоки рокади в армията. Символ на този трус стана уволнението на популярния министър на отбраната Михайло Фьодоров. Неговата оставка не бе белязана от корупционни скандали, а от парализиращ челен сблъсък между две военни концепции.
От едната страна бе Фьодоров - архитектът на модерната нова школа и войната с дронове, който настояваше за технологична асиметричност, за да се щади животът на оредяващите войници. От другата страна бе главнокомандващият ген. Олександър Сирски, критикуван за консервативна и централизирана система, наричана съветска доктрина. При нея е налице военна, но не и математическа логика – отбраняват се позициите на всяка цена, независимо от броя на жертвите.
За да овладее разрастващите се протести по улиците и за да потуши тлеещия бунт в армията, президентът Володимир Зеленски извърши радикален ход. Преформатирайки кабинета, той отстрани и генерал Сирски. Малко след уволнението, генералът направи нещо неочаквано. За първи път се появи с дълъг пост в социалните мрежи, за да припомни една мъдрост от времето, когато Англия разгроми испанската Непобедима армада, а именно – в любовта и войната всичко е позволено.
Докато протестите в подкрепа на Фьодоров продължават да заливат Украйна, Зеленски разчиства съветническия си кабинет за Сирски, а Михайло Драпати – легендарният генерал майор, командир от новото бойно поколение, се опитва да върне доверието сред редовите войници. Но наследството, което поема в момента на новото руско настъпление, продължава да тежи.
Новият главнокомандващ гаси с устрем пожарите на фронта в условия на остър глад за хора, а през това време политическото ръководство в Киев малко по малко пренастройва държавната машина не за безкрайна война, а тежки преговори.
Руската примка
Втората променлива в уравнението държи в шах Кремъл, където фасадата на военна мощ все по-често се оголва, за да покаже вътрешни пукнатини.
Русия няма голям проблем с армията и техниката на фронта, но икономическата цена за поддържането им става критична. За да овладее инфлацията и да спре прегряването на военната машина, централната банка не смее да вдига основната лихва, но обяви, че ликвидната част от държавния златен резерв се е стопил до критично ниски нива. А финансовият модел, при който Москва плаща по 20-30 хиляди долара наем на всеки нов боец, за да избегне масова мобилизация, започва да изглежда все повече икономически неустойчив не само в дългосрочен план.
Пекин с удоволствие изкупува с отстъпка златото на Русия, попълвайки собствената си хазна и разтоварвайки се от американската валута. Макар да продължава да се възползва от евтините руски суровини, Китай малко по малко затяга банковите филтри заради страх от вторични американски санкции. А това прави изолацията на Москва още по-видима.
Двойният финансов натиск, от запад и от изток, създава допълнително напрежение за Русия, а успехът от новите завладени територии в Донбас се събира с истинския тактически ужас в Крим. Защото руската армия бавно и с цената на огромни жертви напредва по суша, но полуострова продължава да е в капан. Благодарение на модерните западни ракети и далекобойните дронове, Украйна бавно, но методично го превръща от гордост на Кремъл в уязвима, кървяща рана.
И макар в последно време Москва да успява да спечели стратегически позиции по суша, губи контрол над не по-малко стратегически обекти. Парадокс, който няма как да не кара Путин да търси изход, преди финансовата система да колабира под тежестта на собствения си успех.
Тръмп пред скоби
В сложното уравнение на изтощението, американският президент отдавна се е извадил пред скоби, превръщайки се в общ множител, който диктува правилата. Причината е ясна - той умее да слага и маха неизвестни в най-неочаквани моменти. Тактиката му е брутално прагматична - двоен натиск по двете константи в края на уравнението.
Към Киев знакът е минус, защото САЩ ваплашва с пълно спиране на американската помощ, ако Зеленски откаже преговори.
Към Москва знакът е плюс, заплашвайки с радикално наводняване на пазара с евтин американски петрол, което окончателно ще довърши руския бюджет. Към всичко това Тръмп прибави и заплахата за утрояване на оръжията за Украйна, ако Путин не склони на отстъпки.
Този натиск засега не променя баланса, но вече отваря шлюзовете за поредица от дипломатически совалки, които през последната седмица започнаха да подреждат математическите знаци на бъдещата сделка.
Знакът от Истанбул
Награждаването на турския външен министър Хакан Фидан с висок орден от Зеленски в Киев бе ясен дипломатически сигнал, че Истанбул се утвърждава като официалния домакин не само на предходните, но и предстоящите разговори, стъпвайки или променяйки рамката, очертана от Тръмп и Путин в Аляска.
По-скоро рамката ще е променена,стана ясно след срещата на външните министри на САЩ и Русия в Манила тези дни. Рубио заговори за необходимостта от "нови идеи", което Лавров не коментира, но кремълските политолози вече определиха като отстъпление на Вашингтон от "Духа на Анкъридж". Тоест - САЩ искат нови отстъпки от Москва, за да има сделка.
Докато Ердоган си подготвя терена за поредна среща на върха, този път за Украйна, приятелят му – азерският президент, в сърцето на Европа задейства втори, паралелен канал.
Илхам Алиев изненадващо разкри от Берлин, че руски и германски експерти вече са провели секретни преговори в Баку. Факт е, че Германия спешно търси начин да спре икономическото си забавяне. А близостта на семейство Мерц с Тръмп бе показно демонстрирана на вечерята на срещата на върха на НАТО в Анкара.
Голямата изненада, която показа, че решение на уравнението може би вече е намерено, дойде по допирателната Вашингтон - Москва. Ексклузивно разкритие на Politico потвърди, че директорът на ФБР Каш Пател подготвя официално посещение в Русия в средата на октомври. Този безпрецедентен ход, първа визита на шеф на ФБР от 13 години, показва, че каналите за сигурност между Тръмп и Кремъл се отварят и то на най-високо ниво, а през това време специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър вече водят телефонни разговори с Киев и стягат куфарите за нова визита в Русия. Целта е да премахнат колкото могат повече неизвестни от уравнението.
Балканският вектор
За разлика от математиката, в геополитиката основното оръжие не е доказателството, а дипломацията. Знаците й тази седмица показват, че координатната система за края на войната в Украйна няма да се чертае на бойното поле. Големите играчи вече подреждат картите си за преговорната маса, а вълните от това глобално пренареждане серизно удариха и България.
Докато Вашингтон и Берлин отварят задните канали към Москва, България показа, че е наясно с плановете и на едните, и на другите. Ходът на Радев с двояката позиция по Коалицията на желаещите, макар да беше поставен под опозиционен обстрел, показа, че България този път няма да е в ролята на ръкопляскащия зрител.
Но истината е, че истинското предизвикателство пред страната ни няма да бъде краят на войната край Черно море. Защото докато прозорецът в Украйна бавно се затваря, нов, много по-нажежен фронт, с прожектори към нас, се отваря в Близкия изток.
Въпреки че древна Персия успя да разгадае тайните на геометричните прогресии, формулата за спиране на войната в Иран остава скрита зад воала на историята. Сякаш, за да потвърди думите на гениалния Омар Хаям: Развързах много възли по пътя си, но не и главния възел на човешката съдба.
