Зимата едва започва, но Европа вече бие енергийна аларма. Последните данни от газовия пазар са доста стряскащи - през последните пет дни е отчетено рекордно източване на синьо гориво от европейските подземни хранилища.
Още по-притеснителното е, че те навлизат в пиковия отоплителен сезон на най-ниските си нива за този период от години, което поставя газовия дефицит на преден план пред финансовия.
Докато Брюксел продължава да брани зеления преход, празната инфраструктура иска отговора на основния въпрос - докога Старият континент ще може да оцелее на разумна цена без стабилни тръбопроводни доставки.
Изтичането на мозъци
Икономическото сърце на Европа – Германия, днес обяви, че вече плаща най-тежката цена заради високите енергийни цени. Прословутият модел на германския просперитет, изграден върху евтиния руски газ и високотехнологичното производство, е сериозно разклатен.
Според последната статистика, над 300 000 германци са напуснали страната за последната година, търсейки по-добри икономически условия в Швейцария и Австрия. В същото време Германия са избрали около 230 000 чужденци, като няма яснота какви точно са те.
Болезнената истина, че изтичат мозъци и капитали, провокирани от деиндустриализацията, е пред очите ни. Когато автомобилни гиганти като Volkswagen затварят заводи на родна земя, а химическата и тежката индустрия масово се изнасят към САЩ и Азия, резултатът е шоков спад в стандарта на живот.
Данните за това изселване на германци е поредно доказателство, че страховете как досегашната енергийна политика прокужда европейците, вече не е само политически лозунг на Тръмп, а брутална реалност.
Тръмп в атака
Разбира се, американците много добре са си направили сметката, изказванията му за очаквана страхотна сделка, която ще е добра и за Европа, прозира нещо много повече от загриженост за Брюксел.
Докато говори за мир в Украйна, екипът на Тръмп активно подготвя преразпределението за прословутото енергийно примирие.
Разкритията на The Wall Street Journal тези дни потвърдиха, че американски пратеници преговарят за рестартиране на руските газови доставки през Украйна. Но… през големи американски корпоративни посредници.
По този начин Вашингтон хем ще свали енергийния натиск от европейските си съюзници, за да предотврати икономическия им колапс, хем ще контролира кранчето и финансовите потоци, печелейки милиарди от маржа, без физически да превозва скъпия втечнен газ през Атлантика.
Стратегическо позициониране
Турция светкавично улови нюансите и отдавна се позиционира като новия мега хъб на Стария континент.
В руските медии изтече, че в момента текат интензивни и остри разговори между Москва и Анкара. Турската държавна компания „Боташ“ извива ръцете на „Газпром“ за драстично намаление на цените.
Логиката на Анкара също е желязна. Те искат евтино руско гориво, което да смесват с азербайджански и втечнен американски газ, за да го препродават на Европа по различните трасета.
Ключова роля играе и президентът на Азербайджан Илхам Алиев, който вече си е отредил най-изтънчената и печеливша роля. Брюксел отдавна припозна Баку като надежден партньор за диверсификация. И тъй като Украйна категорично отказва да поднови договора си с „Газпром“, Баку и Киев сключват нови споразумения за използване на украинската тръбопроводна мрежа и подземни хранилища чрез Трансбалканския маршрут.
Усещайки накъде духа вятърът на промяната, Казахстан също направи решителна стъпка. Астана официално обяви готовност и поиска от Русия да възстанови доставките на петрол по петролопровода „Дружба“. Казахстан има крещяща нужда от тази тръба, за да захранват закъсалите рафинерии в Източна Германия.
Азиатката далновидност е пословична. Държавите бързат да заемат стратегически позиции по старите и нови коридори към Европа, веднага щом геополитическият лед се пропука.
Наясно са, че илюзията на Брюксел за пълно и безболезнено скъсване с енергийна инфраструктура на Русия се разбива всеки ден с математическата аритметика и празните газохранилища.
Преговорите в Абу Даби
Така че, в навечерието на зимата, Европа вече е изправена пред своя най-нежелан избор. Или да приеме условията на новото енергийно примирие, дирижирано от Тръмп, Москва и Анкара. Или да продължава пасивно да наблюдава процеса, търсейки все по-екзотични начини да се спаси от индустриална смърт.
Този избор няма как да се отлага, защото договорките текат с пълна сила в навечерието на срещата в Абу Даби, където САЩ, Русия и Украйна сядат на масата за решителни тристранни преговори.
И докато официалният дневен ред ще ни предлага ожесточени битки по темата сигурност и деескалация, преразпределението на енергийните ресурси ще се случва зад кулисите.
Безмилостният характер на тези пазарлъци показаха и последните масирани руски удари по украинската инфраструктура, които са класически натиск от Москва за извоюване на по-добри позиции часове преди преговорите.
Така че, докато европейските лидери продължават да се притесняват за политическото си реноме, азерският газ, казахският петрол, турските транзитни маржове и американското втечнено гориво постепенно ще се превръщат в работеща финансова верига по тръбите, които ще пристигат в Европа и ще сервират сметката. Много вероятно е тя най-накрая да е опакована като "триумф на дипломацията", постигната в някой от градовете на бъдещето - в Оазиса на пустинята или в Поднебесната империя.
