България обедини шест европейски държави около искането зеленият преход да не се превръща в непосилна финансова тежест за домакинствата и бизнеса. На заседанието на енергийните министри на ЕС в Люксембург българският министър Ива Петрова представи обща позиция със Словакия, подкрепена от Чехия, Гърция, Полша и Румъния.
Шестте страни настояват за по-реалистични и предвидими правила при ограничаването на въглеродните емисии, които да отчитат цената на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия. София постави и въпроса за справедливото разпределение на разходите за модернизация на електропреносните мрежи.
Зеленият преход не бива да натоварва прекомерно потребителите
„Енергийният преход трябва да бъде балансиран и да съчетава климатичните амбиции на Съюза със сигурността на доставките, достъпността на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия“, гласи основното послание на шестте държави.
Те настояват за реалистично прилагане на европейската схема за търговия с емисии и по-голяма гъвкавост при изпълнението на целите за възобновяема енергия в транспорта. Сред предложенията е да се отчита по-пълно ролята на биогоривата и рециклираните въглеродни горива за намаляване на вредните емисии от автомобилите, които вече се движат по европейските пътища.
България поиска и по-голяма прозрачност при определянето на мрежовите тарифи за електроенергия. Страната ни настоя националните регулатори да запазят своята независимост, а финансирането на новата енергийна инфраструктура да не води до непропорционално увеличение на разходите за потребителите.
Кризата в Близкия изток и ниският Дунав тревожат София
Друг важен въпрос на срещата беше възможността държавите да реагират по-бързо при извънредни енергийни ситуации. Ива Петрова настоя за по-гъвкави и ускорени процедури за държавна помощ, особено за секторите, които понасят най-сериозни последици от кризата в Близкия изток.
България подкрепи гръцкото предложение за съвместно заседание на министрите на енергетиката, финансите и икономиката на държавите от ЕС. Целта е да се обсъдят едновременно енергийните мерки и отражението им върху националните бюджети.
Особено внимание София отдели на безпрецедентно ниските водни нива на река Дунав. В съчетание с конфликта в Близкия изток те създават допълнителни рискове за енергийната сигурност и налагат по-тясна регионална координация.
Затова България ще предложи специална инициатива по време на климатичната конференция на ООН COP31 в турския град Анталия. Тя ще обедини министрите на околната среда, енергетиката и транспорта около мерки за по-добра готовност при кризи.
България постави на масата и проекта „Яденица“
В Люксембург Ива Петрова подчерта стратегическото значение на системите за съхранение на енергия. Според българската позиция тези съоръжения са необходими за стабилността на електроенергийната система и за по-ефективното използване на възобновяемите източници.
„Очакваме адекватна оценка на българските проекти, кандидатстващи за финансиране по Механизма за свързване на Европа, включително проекта „Яденица“, изтъкна министър Петрова.
България продължава да подкрепя развитието на Вертикалния газов коридор, електроенергийните коридори „Изток-Запад“ и „Север-Юг“, както и зелените енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа. Страната ни настоява при бъдещото европейско финансиране да се отчитат не само националните, но и дългосрочните ползи от тези проекти за енергийната сигурност на целия регион.
