България не трябва да остава в периферията на Европейския съюз, а да бъде в неговото сърце, силно интегрирана във всички ключови европейски проекти, особено в областта на енергийната свързаност. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев по време на международната конференция „Енергиен алианс в ЦИЕ - Централна и Източна Европа заедно за конкурентно и сигурно енергийно бъдеще“.
Свързаността е ключът
Според Пулев тази цел може да бъде постигната чрез по-добра свързаност, повече инвестиции, развитие на публично-частните партньорства в трансграничната инфраструктура и по-сериозна диверсификация на енергийните доставки.
Той подчерта, че България и партньорите й от Централна и Източна Европа трябва да действат заедно, за да имат по-силен глас при защитата на интересите на индустрията и потребителите.
„Заедно сме по-силни на основата на партньорски дух, открит диалог и една по-силна интеграция между икономическите партньори“, заяви вицепремиерът.
Зелен преход, но без нов ценови натиск
Пулев беше категоричен, че България подкрепя зеления преход, но той трябва да бъде реализиран така, че да не задълбочава проблемите с конкурентоспособността на европейската икономика.
„Ние сме за зеления преход, ние сме за всички зелени политики, но те трябва да станат по начин, по който не нарушават още повече нивото на конкурентоспособност на Европа. Те не трябва да водят до допълнителен ценови натиск, те трябва да бъдат съобразени с нуждите на държавите“, заяви министърът.
По думите му именно балансът между климатичните цели, цената на енергията и конкурентоспособността ще бъде решаващ за европейската индустрия през следващите години.
„Енергетиката е кръвоносната система на икономиката“
Пулев посочи, че светът преминава през безпрецедентна икономическа трансформация, а геополитическите конфликти пренареждат глобалната енергийна и индустриална карта.
„Енергетиката е кръвоносната система на всяка една индустрия, на всяка една икономика“, подчерта той.
Вицепремиерът отбеляза, че войните в Украйна и Иран вече имат пряко отражение върху домакинствата и бизнеса чрез нарушени доставки, ценови шокове, инфлация и загуба на конкурентоспособност.
„Всяка една бомба, всяка една ракета, която пада в Украйна и в Иран, се усеща във всяко едно домакинство, в дома на всяко едно семейство и в офиса на всеки един бизнес“, заяви Пулев.
Правителството търси локални решения на глобалните проблеми
По думите му пред кабинета стои трудната задача да намира национални решения на проблеми, които възникват далеч извън България.
Пулев увери, че действията се предприемат в постоянен диалог с бизнеса и водещите експерти. Той припомни, че правителството вече е разработило редица изпреварващи мерки, насочени както към домакинствата, така и към индустрията, малкия и средния бизнес.
Друг ключов приоритет е административната реформа, която според него трябва да подобри средата за инвестиции и работа на компаниите.
Отмяната на забраната за дизелов износ даде ликвидност
Като конкретна мярка Пулев посочи оттеглянето на забраната за износ на дизелово гориво.
Според него решението е било взето без да се създаде риск от дефицит за българския пазар и е осигурило допълнителна ликвидност както за „Лукойл Нефтохим Бургас“, така и за индустрията като цяло.
Това, по думите му, е пример за политика, която едновременно защитава вътрешния пазар и позволява на бизнеса да използва пазарните възможности.
Частният капитал влиза в модернизацията на инфраструктурата
Една от най-дългосрочните инициативи на правителството е подготовката на законодателство за публично-частните партньорства.
Пулев подчерта, че ограничените възможности на публичните финанси налагат държавата да търси нов модел за финансиране на големи инфраструктурни проекти.
„Ние сме изправени пред огромното предизвикателство, предвид неоптималното състояние на фиска, на публичните финанси, да намерим нужния ресурс, да мобилизираме частен капитал в комбинация с интелигентно използване на европейски средства, да направим една цялостна модернизация на инфраструктурата в страната“, заяви министърът.
Според него комбинацията между европейски средства, частни инвестиции и добре подготвени публично-частни партньорства може да ускори изграждането на инфраструктурата и да засили позициите на България като важна част от европейската енергийна и икономическа система.
