България постигна забележителен обрат в търговията с електроенергия със съседна Гърция. Страната ни все по-често купува евтин ток от южната си съседка по обяд, съхранява го в огромни батерийни системи и вечер го продава обратно, когато потреблението и цените са по-високи. Промяната е толкова съществена, че привлече вниманието на Европейската комисия, която посочва българския енергиен сектор като пример за успешна модернизация. За новия модел съобщава гръцкият вестник „Катимерини“, като се позовава на официален анализ на Брюксел.
Купуваме на обяд, продаваме вечер
Данните за август 2026 година показват коренна промяна в енергийните потоци между България и Гърция. Около обяд страната ни е внасяла до 750 мегавата електроенергия от южната съседка. Само няколко часа по-късно посоката се обръща и около 20:00 часа България вече изнася към Гърция приблизително 700 мегавата.
Причината е в огромните количества електроенергия, произвеждани от фотоволтаичните централи през светлата част на денонощието. Когато слънцето грее най-силно, предлагането на ток се увеличава и борсовите цени често падат. Българските батерийни системи използват този момент, за да се зареждат с по-евтина енергия.
Вечер, когато слънчевите централи намаляват производството си, търсенето на ток остава високо и цените се покачват. Тогава съхранената електроенергия се връща на пазара, включително чрез износ към Гърция.
Само преди две години положението е било точно обратното. През август 2024 г. България е изнасяла до 800 мегавата през деня, но е внасяла електроенергия при вечерния пик.
България се превърна в „Батерията на Балканите“
Зад промяната стои бързото разширяване на възможностите за съхранение на електроенергия. Според Европейската комисия инсталираните батерийни системи в България вече разполагат с капацитет за съхранение над 16 гигаватчаса. В часовете на най-високо потребление батериите могат да осигуряват до 30% от електроенергията, подавана в системата.
Важна роля има и развитието на слънчевите централи. Делът на фотоволтаиците в българското производство на електроенергия е нараснал от 4% през 2021 г. до 21% през 2026 г. Инсталираната им мощност вече достига 7,2 гигавата при едва 1,3 гигавата преди пет години.
Значителна част от инвестициите е подкрепена с европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Чрез него са финансирани проекти за възобновяема енергия, комбинирани с батерийно съхранение, с обща мощност 3,2 гигавата.
Ройтерс също обърна внимание на българския енергиен напредък в свой анализ през октомври. Международната агенция нарече страната ни „Батерията на Балканите“, като посочи, че мощността на системите за съхранение е достигнала приблизително 6 гигавата.
Вечерният ток поевтинява, България помага и на Румъния
Батерийните системи вече оказват осезаемо влияние върху борсовите цени. През август 2024 г. вечер електроенергията е била средно със 150% по-скъпа от средната цена за денонощието. През август 2026 г. тази разлика е намаляла до 40%.
Европейската комисия изчислява, че без настъпилата промяна вечерните пикови цени биха могли да бъдат с до 150 евро за мегаватчас по-високи. Оценката е направена чрез сравнителен модел, а не чрез измерване на пряко спестени средства.
Нарастващите възможности на България се проявяват и в отношенията с Румъния. През август, когато производството на румънската АЕЦ „Черна вода“ беше ограничено, страната ни увеличи износа си към северната съседка. В пиковите часове той е бил с приблизително 1000 мегавата по-висок спрямо същия период преди две години.
Паралелно с това са модернизирани електропреносната мрежа и връзките с Гърция и Румъния. Според Европейската комисия обновената българска инфраструктура вече може да поеме още 5,4 гигавата мощности от възобновяеми източници.
Гърция също се опитва да навакса изоставането в батерийното съхранение. Там са подадени 831 заявления за нови системи с обща мощност над 12 000 мегавата, като първоначалната процедура обхваща проекти до 4700 мегавата.
Новият енергиен модел носи възможности за приходи от търговията и допринася за ограничаване на ценовите пикове. Това обаче не означава автоматично по-ниски сметки за домакинствата, тъй като борсовите цени не се пренасят пряко върху регулираните тарифи за битовите потребители.
