Превърна всяка своя публична изява в подкрепа за Йотова
Най-скучната президентска кампания обещава най-зрелищния край на изборите за държавен глава. Който и от двамата кандидати да спечели балотажа – Илияна Йотова или Андрей Гюров, ще бъде истински изненадан от резултата. Защото в тези избори всеки направи това, което не биваше да прави. И естествено се оказа неподготвен за последствията.
Най-крехкият резултат
Най-сигурният резултат – на Илияна Йотова, за която социолозите обещаваха над 15 процента преднина, се оказа най-крехкият. В изборната нощ преди седмица действащият президент финишира само с 42 000 бюлетини повече от Гюров, което рязко прекърши увереността на властта за в кърпа вързан балотаж.
Кандидатите, приемани за даденост на втората позиция – Гюров и Кандев, рязко станаха най-подценяваните, обръщайки междинните резултати в своя полза и давайки заявка за изненадваща победа.
Русофилският вот
Най-пренебрегваната двойка – Костадин Костадинов и Петър Волгин, утрои резултата си от миналите президентски избори и увеличи над два пъти парламентарната си подкрепа за „Възраждане“. С което партията доказа умението си да се възражда, когато падне, да напипва обществените рани и да показва, че отново консолидира националистичните бюлетини и русофилския вот.
Изпадналата от парламента МЕЧ на Радостин Василев възкръсна, а силно надценяваните групи около Христанов и други играчи влязоха в ролята на изборни димки за разсейване на гласове.
Двете Българии
Вотът преди седмица остави още две дълбоки следи. Вълната през април, превърнала за една нощ Румен Радев във феномена пълно мнозинство, стана изборен отлив на активността, който закова най-слабото в историята участие на хората в избори – едва 22, 98 на сто. Гласуването очерта две Българии – София и чужбина избраха Гюров, страната – Йотова. Младите и големите градове предпочетоха умнокрасивитета, активните българи и по-малките населени места – прогресивната власт.
Да, в лицето на Йотова България избра предвидимостта, улегналостта, стабилността, сигурността, мира, балансираните държавни позиции и силния български глас в Европа. Нещо, което Гюров не може да даде на страната. Но вотът не беше Йотова или Гюров. А оценка на първите 6 месеца прогресивно управление.
Независимо, че подкрепата на управляващите за Йотова не бе най-сърцата, за хората Йотова и Радев са едно.
Маратонът на Радев
Ако днес Илияна Йотова има шанс за финален спринт, който да я изстреля на „Дондуков“ 2 за следващите 5 години, Румен Радев участва в маратонно бягане. И то щафетно. Ако Илияна Йотова разчита най-вече на себе си и огромния си опит като политик и журналист, а най-голямото й изпитание е колко добре ще се представи в дебата с Гюров, Радев зависи от постовете по трасето на всички фронтове: цени, инфлация, обедняване, дронове в Черно море, външна политика спрямо Русия и САЩ, цени на ток, газ и парно, магистрали и БДЖ, нов ВСС и почтено правосъдие. Уви, на почти всяка от точките за предаване на щафетата, премиерът се сблъсква с изненади. И то от своите. От непремерени изказвания за „медийните потоци“ и „хората с отпаднала необходимост“, до агресията на НСО към журналисти и кметски арести преди вота.
Затова премиерът взе изборите на абордаж. Превърна всяка своя публична изява в брифинг, на който обяснява защо подкрепя Йотова. Първо отиде във Велико Търново, за да застане зад нея и да заяви, че България няма по-достоен президент. В същото време зарадва търновци с новина за две магистрали и тунел, които стават приоритет за кабинета. След това се появи в парламента, за да похвали адекватните действия на МВР и ДАНС при разплитането на палежа на антените на „Старлинг“. А накрая в изявление преди правителственото заседание обяви намеренията на кабинета за по-високи пенсии и майчински догодина.
Отсъстващите играчи
На този фон най-ярко изборно участие имаха и имат в неделя отсъстващите играчи. И ако тактиката на ГЕРБ е по-скоро ясна – и с европейската си лоялност, и с ухажването на ПП-ДБ, и с готовността за нови сглобки, то тази на ДПС се превръща в решаващия фактор за президентските избори.
Днес социолози и политолози плахо прогнозират къде ще отидат 250 000 гласа на ДПС в неделя, опитвайки се да премълчат факта, че толкова депесари излязоха през април, но членската маса на движението е двойно по-голяма. И наистина обръща вота – и парламентарния и президентския. За местния да не говорим.
Шумът на улицата и тишината в магазина
В неделя думата сглобка вече ще бъде изпразнена от съдържание. Защото резултатът ще е ясен. И хората ще погледнат не към изборните студиа, а към портфейла си, пресмятайки дали заплатата им ще стигне за режийни и месечния пазар. Каквито и да са резултатите от изборите, те ще покажат зрелостта на Радев като премиер – дали е успял да чуе от една страната шума, който тръгва по улиците, а от друга – тишината в изборните секции.
Вотът му дава не само право, но и задължението да предприеме резки движения. Партията му има нужда от нова строева. За разлика от Сърбия, която днес изживява това, което се случи на България преди 34 години, ние нямаме нужда от барикади. Важно е Радев да докаже думите на Слави Василев - че щом той управлява, сигурността е гарантирана. Справедливостта – също.
В неделя ще има победител на „Дондуков“ 2. Но истинският изпит започва в понеделник. Защото тези избори не дадоха празен чек на никого. Те дадоха предупреждение – на президента, на премиера, на партиите и най-вече на управляващите. И ако първият тур показа какво хората не искат, балотажът ще покаже колко още са готови да търпят. След него вече няма да има оправдание с наследство, сглобки или предишни управления. Ще има власт. И ще има сметка за нея.
