През последните вече близо 40 години България е вечно в ролята на „йесмен”, казва кандидатът на „Възраждане” за вицепрезидент Петър Волгин
Европа има нужда от ново лидерство
Свидетели сме на тоталния крах на неолибералния модел на развитие на Европейския съюз
Най-голямата заблуда е, че Европейският съюз иска мир. За жалост е тъкмо обратното
- Господин Волгин, какви проблеми в Европа и Европейския съюз разкриха протестите във Франция, Белгия, Италия?
- Свидетели сме на тоталния крах на неолибералния модел на развитие на Европейския съюз. През последните 30 години управлението както на ЕС, така и на повечето държави в Европа се основаваше на два принципа - тотална доминация на пазара и непрекъснатото отнемане на основни правомощия на националните държави. Идеята беше цялата власт да се централизира в ръцете на Брюксел, а всяка една отделна национална държава да бъде лишена от своите прерогативи. Според мокрите сънища на федералистите не трябваше да има отделни европейски държави, а само Европейски съединени щати. Една абсолютно нереалистична и абсурдна идея, която обаче беше прокарвана с изключителна страст, довела до настоящия хаос.
- Как си обяснявате факта, че протестите започнаха от учениците за достъпно и качествено образование, а след това към тях се присъединиха студентите и накрая синдикатите?
- Съвсем обективни са причините за тези протести и във Франция, и в други държави, защото действително във френските средни училища има изключително големи проблеми. И беше напълно естествено учениците да се разбунтуват и да поискат повече учители, по-добри условия за учене и след това по-добра реализация. Впоследствие в протестите се включиха и синдикатите, защото повечето французи живеят все по-зле. Така че това са едни обективни и абсолютно нормални причини за протест. Разбира се, както във всеки протест, и тук се включиха едни такива крайно настроени групички, които прибягваха към насилие, към палежи, грабежи, унищожаване на културни ценности, но в никакъв случай не бива да мислим, че това е лицето на протеста. Напротив, истинското лице на протеста са всичките тези стотици хиляди недоволни французи от сегашния модел на управление не само на Франция, а на целия Европейски съюз.
- Има ли нужда Европа от ново лидерство?
- Европа има нужда първо от ново лидерство, и второ – от тотално различни принципи на управление. Защото хора като Урсула фон дер Лайен, като Еманюел Макрон, като Фридрих Мерц, като Анди Бърнам, са всичко друго, но не и лидери на своите държави. Това са хора глобалисти, хора, които не се отчитат пред своите избиратели, а се отчитат единствено пред един глобалистки елит. Мерц съвсем открито каза, че не го интересуват икономическите проблеми на Германия, а единственото, което го интересува, е Русия да търпи щети. Е, човек, който не се вълнува от състоянието на страната си, какъв лидер може да бъде!? Такъв тип хора не бива да управляват Европейския съюз и европейските държави и това ще стане ясно по време на скоро наближаващите избори в редица европейски държави. В Италия, Франция, Полша предстои да се появят съвсем други лидери.
- Коя е най-голямата заблуда за Европа в момента?
- Най-голямата заблуда е, че Европа или по-скоро Европейският съюз иска мир. За жалост е тъкмо обратното. Европейският съюз и по-конкретно неговите ръководители в Европейската комисия работят за все по-силното милитаризиране на Европа, за вкарването на европейските държави във война с друга европейска държава - Русия. Така че, за жалост, Европейският съюз няма нищо общо с този съюз и с тази общност на европейски държави, която съществуваше преди 30 години, а именно когато равноправни държави си сътрудничеха и никоя нямаше желанието да доминира над другите, както и нямаше такъв централизиран механизъм, каквато е в момента структурата на Европейския съюз. За жалост, по този начин структуриран, Европейският съюз върви към крах.
- Възможен ли е Европейски съюз, в който държавите запазват много по-голяма част от националния си суверенитет?
- Това е не просто възможен, това е единственият вариант. Защото ако този вариант не бъде реализиран, пропада изобщо идеята за европейско сътрудничество. Идеята за европейско сътрудничество може да съществува само ако имате свободни, независими, равноправни европейски държави, които си сътрудничат на базата на запазване на националния суверенитет. Да, няма нищо по-хубаво от това да има сътрудничество между отделните европейски държави и няма нищо по-лошо от това да имате някакъв контролен орган от сорта на Европейската комисия, който ви диктува какво да правите.
- „Възраждане“ говори за активен неутралитет на България – страната ни да не подкрепя нито Русия, нито Украйна. Но България е част от Европейския съюз и НАТО и трябва да бъде надежден партньор. Къде е границата между лоялността и независимостта?
- Границата е в защитата на българския национален интерес. Вижте, ако сте една държава, като Португалия например, която се намира на огромно разстояние от войната в Украйна, тогава нямате особен проблем да подкрепяте която искате от двете страни. Само че България е до самия конфликт. И ако България реши да подкрепи едната от двете страни – тя всъщност това го реши още в началото на войната, подкрепяйки Зеленски – то тогава неминуемо рискувате да бъде подложена на удари. Ние трябва да мислим за това къде е българският национален интерес, а българският национален интерес в случая е да не подкрепяме нито една от страните в конфликта. Именно това трябва да правят всички български управляващи.
- Защо в тази президентска кампания не се случи дебат по приоритети? България постигна големите си цели: Европейски съюз, НАТО, еврозона, предстои ни членство в ОИСР. Каква трябва да бъде новата ни национална цел за страната ни? В последните дни от кампанията сте почти всеки ден с Костадин Костадинов. Какво не знаят хората за него?
- Първо, това към което трябва да се стреми България – преди всичко трябва да се стреми към независимост. Защото, за съжаление, през последните вече близо 40 години България е вечно в ролята на „йесмен“ – на човека, който се съгласява с всичко, което му кажат. И най-напред се съгласявахме, за да ни приемат в Европейския съюз, в НАТО, пък ние много искахме да ни приемат и бяхме готови на какви ли не отстъпки. Сега вече няма защо да се държим като някакво кученце, което просто послушно маха опашка. Така че новата национална цел пред България може да бъде единствено тази – да върнем своята независимост. А това, което хората не знаят за Костадин Костадинов, е, че той е един от много малкото български политици, които четат книги и разсъждават върху прочетеното, което също е важно. Това е задължително не само за един политик, задължително е за всеки човек. Ако искаш да си обясниш процесите, които се развиват в днешния ден и ще продължат да се развиват в бъдещето, трябва да знаеш какво е довело до тези процеси, трябва да си попил огромно количество информация, за да можеш да си изградиш правилните изводи за бъдещето, а Костадинов е точно такъв тип политик.
- Вие сте дългогодишен журналист. Коя роля е по-трудна: на човека, който задава въпросите, или на политика, който дава отговорите?
- Няма лесна роля. Всичко е трудно и всичко е лесно, когато го обичаш. Аз харесвах заниманията си, когато бях в полето на журналистиката, харесват ми и сегашните ми занимания и винаги правя всичко с огромно желание. С каквото и да се занимаваш – дали с журналистика, дали с политика, с каквато и да било друга дейност – трябва да бъдеш убеден в това, което правиш.
