Има ли нова сглобка? Това бе най-често задавания въпрос към политиците от „Прогресивна България“ веднага след като в петък Народното събрание избра членовете на ВСС от квотата на парламента. Е, днес този въпрос получи категоричен отговор. Нова сглобка е невъзможна. Защото „Прогресивна България“, ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ живеят в три различни свята, които нямат пресечна точка. Един реален и два виртуални.
Докато премиерът Румен Радев е в Саудитска Арабия и договаря стратегически инвестиции в индустрията, свързаността, иновациите и туризма, Бойко Борисов отиде в Монтана, за да очертае картина на апокалипсис, в която няма ток и интернет, а хората се запасяват с хляб и вода. Асен Василев пък се пренесе с пощенски гълъб във виртуалния Вайс Сити на GTA 6.
Единият говори за заводи, инвестиции, технологии и нови възможности. Другият - за приземени самолети и празни магазини. Третият - за компютърни игри и престъпния свят на парите, властта и корупцията в Леонида.
Светът на голямата икономика
Румен Радев е на хиляди километри от София, но разговорите му са за реалния живот на България. За стратегически партньорства, за капитал, който може да влезе в страната, за индустрия, която да произвежда, за транспортна и дигитална свързаност, за туризъм и иновации.
Това е езикът на икономическото развитие. Езикът на държавата, която иска да привлече инвеститори, да създава работни места и да се позиционира на световната карта. Защото не е достатъчно да говориш за бъдещето - трябва първо да го договориш, а после и да го построиш. В Рияд Радев направи още една крачка към Средния коридор, който ще превърне България във Вратата на Близкия изток и Южен Кавказ към Европа. Покани принц Мохамед бин Салман в София на 8 април, когато ще се състои историческата Среща на върха за свързаността между Европа и Азия. Тя ще позиционира страната ни в орбитата на големите - там, където доскоро само си мечтаехме да бъдем. В същото време Георги Пеев договори нов жп коридор със Саудитска Арабия, а Александър Пулев - участие на кралството в новите технологични индустриални зони, които кабинетът започва да прави. Илин Димитров пък осигури стратегическо партньорство в туризма.
Светът на страха
В същото време Бойко Борисов, за когото неделя е ден за политически пърформанс, избра да отиде в най-бедния български регион – Северозапада, за да плаши хората с войната и последващия глад от нея. Предупреди за сценарий, при който самолети ще бъдат приземени, токът и интернетът ще изчезнат. И призова членовете на ГЕРБ да се запасят със стоки и храна за поне седмица при глобална криза или война. Така правели в момента Великобритания и Франция.
В името на политическия рейтинг Борисов отново влезе в познатата си роля - да натиска най-чувствителните бутони на обществените страхове. Докато премиерът говори за инвестиции и развитие, той напомня колко лесно може да настъпи хаос. И изобщо не се притеснява сам да го провокира.
Светът на виртуалната политика
А Асен Василев? Той пък живее във виртуалния свят на политическо шоу. Пощенският гълъб му донесъл най-чаканото нещо - GTA 6. С клип, в който бюджетът е захвърлен в боклука, лидерът на ПП избра да говори на езика на GenZ в социалните мрежи. Защото това е електоратът, в който ПП са се прицелили, смятайки че може да настанат условия за протести.
Само че България не е Vice City. Бюджетът не е компютърна игра, а парите в него не са виртуални долари. Зад цифрите стоят заплати, пенсии, данъци, инвестиции и бъдещето на милиони хора, с които ПП няколко пъти се заигра, когато управляваше. И сега социалните и дългови експерименти на Василев се плащат от всички.
Три политически вселени, нито една пресечна точка
В рамките на един ден се сблъскаха три напълно различни представи за политиката.
Румен Радев е в света на реалните инвестиции и стратегическите решения. Борисов - в света на страховете, кризите и оцеляването. Асен Василев - във виртуалния свят на меметата, геймърските препратки и политическите клипове.
Единият търси как България да произвежда повече. Другият обяснява как може да останем без ток. Третият не крие афинитета си към корупционни и задкулисни игри.
Единият говори за утрешния ден. Другият - за края на света. Третият - за виртуалната игра.
Това не е политически спор. Това е сблъсък на три различни политически култури. И показва защо между "Прогресивна България" и двете опозиционни формации - ГЕРБ и ПП, днес изглежда все по-трудно да има поле за взаимодействие.
България има нужда от държавници, не от сценаристи на апокалипсис и режисьори на политически клипове. Има нужда от решения, не от страхове и ефектни кадри.
Защото държавата не е нито бункер, нито компютърна игра. Тя е реалният живот на милиони българи.





















