България има два основни подхода за постигане на фискална стабилност при подготовката на държавния бюджет за 2027 г. Единият е ограничаване на темпа на нарастване на разходите, а другият - провеждане на структурни реформи с дългосрочен ефект. Това обясни бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, в интервю за БНР. Финансистът разясни и как Европейската комисия оценява бюджетните планове на държавите членки и какви условия трябва да изпълни България.
Два подхода за овладяване на разходите
Според Дацов фискалната консолидация дава по-добри резултати, когато е насочена предимно към разходите. Приходните мерки също са възможни, но увеличаването на данъците или допълнителното натоварване на бизнеса може да се отрази неблагоприятно върху икономическата активност.
„Така че запушването на дупки водят до негативен план и не са много ефективни, но те са крайна мярка, когато е сериозна държавата. Обикновено държавите имат проблем с разходната част и е логично и редно, когато си взел грешни решения предходната година, ще трябва да върнеш нещата в нормална ситуация. Подходът е през разхода или увеличаваш фискалните агрегатите - заплати, издръжка, пенсии, субсидии, социални, с по-малък процент от ръста на БВП, който очакваш и така относителният дял е по-нисък. Другото, което е устойчиво, е, когато правиш структурни реформи. В момента нямаме заявка за структурни реформи, които са по-комплексни, изискват повече работа и знания, но те решават проблемите на държавата занапред. Първият подход не е устойчив, вторият е устойчив, но разликата е в икономическия смисъл и резултатът за държавата като развитие е добър“, обясни Дацов.
Финансистът разгледа двата подхода като възможности пред бюджетната политика, като обърна специално внимание на необходимостта от дългосрочно планиране.
Какво изисква Брюксел
Дацов уточни, че коментарите му са лична експертна оценка, а не официално становище на органа, в който участва. „Говоря от лично име, а не за позиция на Фискалния съвет, защото нямаме позиция по този въпрос“, заяви той.
Финансистът припомни, че преди две години Европейският съюз е променил рамката за наблюдение на националните бюджети. Новите изисквания се отнасят до всички държави членки и са свързани с координацията на фискалната политика. „На базата на тази рамка има фискални правила, които представляват най- общо, зоната, която не трябва да напускаш, за да осигуриш обща политика и синхронизация, така че като Съюз да вървим напред и да има интеграция, като в едно семейство.“
В коя категория попада България
Дацов разясни, че държавите в ЕС се разделят на различни категории според бюджетния дефицит и размера на държавния дълг. България попада сред страните с дълг под 60% от брутния вътрешен продукт, при които има необходимост от съобразяване с определени фискални изисквания.
„Първата е страни под 3% дефицит и дълг под 60% от БВП - тези страни могат да правят каквото си искат с бюджета и нямат никакво задължение дори отделните детайли да съгласуват, стига фискалният път да го спазват. Втората категория за тези, които евентуално нарушават процедурата, но дългът им е под 60%, това е категорията на България. И другите страни са, които надхвърлят 90% на дълга от БВП. Разликата е в периодите, в които трябва да постигнат тези критерии, в единия случа е 4-годишен период, другия е 7-годишен. Там имате структурни проблеми не само в бюджета, а и в икономиката и всички функциониращи системи. Онова, което интересува ЕК, имат математически модел, който показва какви резултати трябва да се постигнат и показва с колко % вяска година могат да растат нетните разходи на бюджета, така че в 4 или 7-годишен период да постигнеш фискална стабилност.“
Какво предстои за бюджета за 2027 г.
Финансистът коментира и разговорите с Европейската комисия за параметрите на бюджета за следващата година. Според него важно значение има не само заложеният размер на дефицита, но и конкретният начин, по който правителството възнамерява да постигне предвидените показатели.
Дацов посочи, че след изпращането на бюджетната информация в Брюксел се очаква анализ на избраната стратегия и мерките за изпълнението й. „А засега може само да се предполага какъв им е подходът“, заяви той.
Европейската бюджетна рамка предвижда наблюдение върху растежа на нетните разходи и изпълнението на средносрочните фискални ангажименти. Според обясненията на Дацов именно тези показатели са сред основните ориентири, по които Европейската комисия ще оценява бюджетната политика на България.
