България има всички предпоставки още през следващата година да свали бюджетния дефицит до 3% и сравнително бързо да излезе от процедурата по свръхдефицит. Това заяви пред БНР Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Според него ключът е в по-доброто управление на разходите и в изпълнението на реалистична бюджетна рамка, а не толкова в еднократни приходни решения.
Разходите са основният инструмент
Ганев смята, че ако новото управление иска трайно да овладее дефицита, усилията трябва да бъдат насочени основно към разходната част на бюджета. Приходните мерки също имат значение, но според него сами по себе си не могат да решат проблема.
Той посочи, че еднократни инструменти като облагане на свръхпечалби или промяна на прага за регистрация по ДДС могат да донесат допълнителни приходи, но не са достатъчни, за да затворят по-голям бюджетен дефицит.
Според Ганев по-устойчивият подход е да се ограничат факторите, които създават прекомерен натиск върху текущите разходи, като същевременно се запазят инвестициите и мерките с по-дългосрочен ефект върху икономиката.
Целта е 3% още догодина
Икономистът очаква реалният дефицит за тази година да бъде около 4,2%, като посочва, че това е близо до по-ранната прогноза на Европейската комисия.
„Имаме всички предпоставки за следващата година да влезем в 3% и сравнително бързо да излезем от процедурата по свръхдефицит“, заяви Ганев.
Той подчерта обаче, че добрата бюджетна рамка сама по себе си няма да бъде достатъчна. Необходимо е заложените цели да бъдат изпълнени и на практика.
„Няма да ни изкарат от тази процедура, само защото сме приели добра рамка в парламента, ще трябва и да я изпълним по добър начин“, каза икономистът.
Инфлацията остава под натиск
По думите на Ганев последните икономически прогнози показват сходна тенденция - растежът се ревизира леко надолу, докато инфлацията се очаква малко по-висока, включително заради цените на горивата.
Той отбеляза, че част от инфлационния натиск идва и от вътрешното потребление. Въпреки по-скъпите горива хората продължават да пътуват и да потребяват активно.
Според икономиста при храните в последните месеци няма толкова силно напрежение, докато при услугите повишението на цените остава по-осезаемо.
Фокус върху кредитирането и вътрешното търсене
Ганев смята, че част от вътрешния инфлационен натиск може да бъде ограничен именно чрез по-нисък бюджетен дефицит и по-умерен ръст на текущите разходи.
Той вижда роля и за Българската народна банка по отношение на силната кредитна активност. Според него политиката трябва да бъде насочена към по-добър баланс в кредитирането, така че да не се създава допълнителен натиск върху потреблението и цените.
Резерви към еднократните данъчни мерки
По отношение на данъка върху свръхпечалбите Ганев изрази резерви не толкова заради непосредствения фискален ефект, колкото заради предвидимостта на бизнес средата. Според него честите еднократни мерки могат да затруднят дългосрочното планиране на компаниите.
Той смята, че устойчивата бюджетна политика трябва да разчита повече на постоянни и предвидими правила, отколкото на временни решения, насочени към отделни сектори.
По-високите данъчни оценки са очаквана стъпка
За промяната в данъчните оценки на имотите Ганев е значително по-положителен. По думите му актуализацията е била очаквана, тъй като оценките не са променяни от около 15 години.
Според него мярката няма да има пряк ефект върху пазарните цени на жилищата, но ще направи данъчната база по-справедлива и по-близка до реалните стойности.
Общият извод на икономиста е, че България разполага с реална възможност още догодина да върне дефицита в рамките на 3%, ако бюджетната дисциплина бъде съчетана с по-добър контрол върху текущите разходи и внимателно управление на вътрешния инфлационен натиск.
