Ден преди представянето на Бюджет 2027 икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика очерта възможностите за ограничаване на държавните разходи, намаляване на дефицита и насърчаване на инвестициите. Пред БНР той коментира предложенията в бюджетната рамка, изпратена от правителството до Европейската комисия, както и обществените дискусии около втория пенсионен стълб.
Богданов подчерта, че към момента няма официално предложение за промяна на пенсионния модел, и призова за структурни реформи, които да подобрят публичните услуги, без да увеличават тежестта за данъкоплатците.
Какво се знае за втория пенсионен стълб
Лъчезар Богданов коментира появилата се информация за възможно пренасочване на част от осигурителните вноски от частните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт. Той уточни, че до момента няма внесено или официално предложено подобно решение.
„Очевидно става дума за някакво обсъждане на подобни намерения. Засега няма нищо внесено и нищо официално предложено, така че очакваме да видим какво ще е финалното предложение на правителството“, заяви икономистът.
Богданов обясни какъв би бил ефектът, ако подобен вариант някога бъде въведен. „Вместо 5% от осигурителния доход на всеки, роден след 1960-а година, да бъде насочван към частен пенсионен фонд, където сметката е лична, натрупва се, инвестира се, получава се доходност и в крайна сметка лицето получава пенсия, която може и да се унаследява, половината от тази 5-процентна вноска ще влиза в НОИ“, обясни той.
Според икономиста при такъв хипотетичен модел натрупванията в личните партиди биха били по-малки, но за сметка на това бъдещата държавна пенсия би трябвало да бъде увеличена със съответен коефициент. Точният ефект ще зависи от възможностите на бюджета след 10, 20 или 30 години.
Богданов припомни, че в някои европейски държави са предприемани и много по-мащабни промени, включително прехвърляне на натрупани пенсионни средства към държавата. Той подчерта, че обсъжданата в България възможност не представлява такъв сценарий.
Пенсионните фондове могат да финансират големи проекти
Икономистът постави въпроса и за ролята на пенсионните фондове като източник на дългосрочни инвестиции. Той припомни, че правителството вече е заявило намерение да развива публично-частните партньорства за изграждане на инфраструктура и предоставяне на обществени услуги.
„Пенсионните фондове са един от тези източници на дългосрочни капитали, които могат да бъдат инвестирани в магистрали, в тунели, в мостове, във ВиК инфраструктура и така нататък“, посочи Богданов.
Според него подобни инвестиции изискват достатъчно натрупани средства и стабилна среда за финансовите институции. Затова при евентуално обсъждане на промени в пенсионното осигуряване трябва да се отчита и възможността фондовете да участват в големи инфраструктурни проекти.
Как данъкът върху свръхпечалбите ще се отрази на инвестициите
Лъчезар Богданов коментира и предложението за еднократен данък върху свръхпечалбите в определени икономически сектори. Той обърна внимание на значението на предвидимата данъчна политика за компаниите, които вече работят в България.
„За последното десетилетие 85% от чуждите инвестиции, които се отчитат, всъщност са инвестиции на чуждестранни компании, които вече са в България. Просто реинвестират своята печалба, разширяват бизнеса си, модернизират бизнеса си с ресурси, които печелят в България“, заяви икономистът.
Той изрази опасение, че извънредното облагане може да внесе несигурност в плановете на част от инвеститорите.
„С подобен данък „свръхпечалба“ вие давате много, много опасен сигнал на всички тези инвеститори. Казвате им: „Тази година може да ви вземем 33%, след някоя друга година ще измислим друг извънреден данък, не се знае колко ще ви вземем, как ще го определим“, коментира Богданов.
Икономистът посочи, че премиерът Румен Радев нееднократно е поставял сред приоритетите на управлението насърчаването на инвестициите, иновациите, повишаването на производителността и развитието на икономика с по-висока добавена стойност.
Според Богданов при определянето на данъчните мерки е важно да се отчита именно дългосрочният ефект върху инвестиционната активност.
ИПИ предлага реформи за по-добри публични услуги
Институтът за пазарна икономика има и конкретни предложения за ограничаване на държавните разходи, които според Богданов могат да бъдат разгледани при изготвянето на Бюджет 2027.
Той посочи, че България е на първо място в Европейския съюз по разходи за правосъдие, вътрешен ред и сигурност. Според него в тези системи има възможности за организационни промени, които да осигурят по-добри резултати с по-малък ресурс.
„Имаме структурни дисбаланси, които трябва да започнат да се поправят с реформи, с вътрешни структурни промени във всяка отделна сфера, така че по-малко хора да дават по-добър резултат. Това може да се прави и трябва да има, разбира се, смелост и решителност“, заяви икономистът.
Богданов даде два примера за възможни промени в здравеопазването и образованието.
„В здравеопазването, според нас, една трета от клиничните пътеки, които водят към болница, могат да бъдат извадени от болничната помощ - да не се налагат хоспитализации. Това ще е много по-евтин начин да се подобрява здравето“, обясни той.
По отношение на образованието посочи, че в близо 200 училища зрелостниците имат среден резултат 2 на държавните зрелостни изпити. Според него това налага промени в начина, по който се управляват тези учебни заведения.
„Трябват по-смели реформи, които организират по-добре публичния сектор, така че едновременно да има по-добър резултат и едновременно да бъде намален разходът за данъкоплатеца“, подчерта Богданов.
Лихвите по държавния дълг приближават 1,5 милиарда евро
Експертът обърна специално внимание и на разходите за обслужване на държавния дълг. Според него продължителното поддържане на високи бюджетни дефицити води до увеличаване на средствата, които държавата отделя за лихви.
„Ако само преди 4 години сме плащали 350 милиона евро за лихви по обслужване на дълга, догодина ще платим близо 1,5 млрд. евро лихви. Тоест само лихвите си представете колко вече тежат“, заяви Богданов.
„Ако продължим с тези високи дефицити, съвсем скоро лихвите ще доближат и надхвърлят 2 милиарда евро годишно. Представете си колко други неща могат да бъдат финансирани с 2 милиарда евро на година“, допълни той.
Според изчисленията на ИПИ държавните разходи трябва да бъдат около 38% от брутния вътрешен продукт. Богданов посочи, че в представения на Европейската комисия бюджетен план те остават с 2-3 процентни пункта по-високи.
Икономистът заяви, че чрез реформи и по-добра организация на публичния сектор могат едновременно да се подобрят услугите за гражданите, да се ограничат разходите и да се създадат условия за намаляване на бюджетния дефицит без необходимост от повишаване на данъците.
