Известната от сериала „Игра на тронове“ реплика за идващата зима добива по-малко приказен, но все така зловещ нюанс в края на октомври. Започналото застудяване в цяла Европа, както и намаляването на светлата част от денонощието и слънчевите дни, още отсега доведоха до рязко повишаване на цените на електрическата енергия в целия континент.
Би трябвало да е добра новина, че Европейската комисия този път се е загрижила и на европейско ниво се водят разговори с идеята за компенсация. Но по-задълбоченият анализ на брюкселските разсъждения по темата показва по-скоро, че няма промяна в гледната точка и не може да се очаква промяна в политиката. Отиващото си европейско ръководство ще държи курса до край, независимо от цената, която естествено не плащат те, а европейските граждани.
Чиновниците в столицата на Европейския съюз преди всичко останало изтъкват, че кризата от тази зима няма да е по-лоша в сравнение с кризата от зимата на 2022 година. На всичкото отгоре фалшиви експерти започват да налагат в публичното пространство на всички европейски държави тезата, че цените на електрическата енергия са по-ниски, където има повече ядрени и ВЕИ мощности.
Разбира се, приносът на атомните централи за евтиния ток е очевиден и неоспорим. Но няма никаква логика ВЕИ секторът, който е сред основните виновници за високите цени, да бъде добавян и да му се приписват заслуги и то, докато денят намалява, както и слънце греенето. Скритото послание на тези „анализатори“ е, че политиката на Брюксел, която ни носи все по-високи цени на всички енергоносители, е правилна и трябва да се следва същия курс до край.
Бодряшкият оптимизъм идва на фона на прогнози, според които дори при мека зима цените на електрическата енергия в Европа могат да се увеличат с още до 30 %, а при по-големи студове ръстът със сигурност ще достигне 50 %, а може да стигне и 90 %. Факт е, че българските битови потребители са защитени от пикови сметки за ток, а донякъде и за парно, заради дългосрочните договори, които България има за доставка на природен газ, които са сключени на по-твърди цени. Но това не означава, че пикови стойности на цените за енергоносителите в България и Европа няма да ни се отразят.
Българският бизнес остава на свободния пазар за електрическа енергия и калкулира промяната на този разход в цената на всяка една стока. Нещо повече, същото важи и за стопанските субекти в държави като Германия и Италия, които са основни търговски партньори на България. Високите цени влияят като обща инфлация на първо четене, но те задължително създават и куп други икономически проблеми, водят до по-малко икономическа активност и по-висока безработица.
Казано с думи прости – ние ще платим за високите цени на енергоносителите по много начини и високата инфлация е само един от тях. Високите цени на тока, както и на природния газ и на другите енергоносители, вещаят поне няколко тежки години за слабата европейска икономика.
Въпреки това ръководството на Съюза в Брюксел не само не мисли за корекция на политическия курс, но провежда абсурдната политика на прокарване на зелената сделка едновременно с политическа ескалация срещу Русия, което е свързано с реална подготовка за война.
Оставяме настрана докъде може да стигне тази конфронтация. Самата идея, че в това състояние, в което се намира европейската икономика и най-вече индустрията, едно усилено превъоръжаване може да донесе преодоляване на кризата по модела, по който работи Хитлер през 30-те години на миналия век, е абсурдна.
Европейският съюз е силно зависим от вноса на енергоносители. Хитлер донякъде преодолява този проблем, разчитайки на въглищата в Рур. Но ликвидирайки въглищната си индустрия, Европа сама елиминира всички шансове за подготовка за война с Русия. Дори и да не сме съгласни с една такава милитаристична политика, „Зелената сделка“ прави и нея невъзможна. Но очевидно много преди да е дошъл руският ядрен удар Европа просто ще умре от студ, инсталирайки все повече ВЕИ и батерии, които внася от Китай…
