Българската енергийна система е защитена, критичната инфраструктура е под засилено наблюдение, а риск за снабдяването с електроенергия няма. Това увери министърът на енергетиката Ива Петрова след атаките с дронове в Черно море. По думите й институциите вече работят координирано, като са въведени допълнителни мерки за защита на ключови енергийни обекти. Паралелно с това Министерството на енергетиката следи внимателно ситуацията в АЕЦ „Козлодуй“, ниското ниво на Дунав и развитието на проучванията в Черно море.
Допълнителна защита на ключовите енергийни обекти
Ива Петрова подчерта, че след последните инциденти в Черно море непосредствена заплаха за националната сигурност няма, но войната в близост до България създава рискове, които изискват повишено внимание.
„Тази рискова ситуация и повишеният риск, разбира се, имат ефект и върху критичната енергийна инфраструктура. От известно време се полагат допълнителни усилия за гарантиране на сигурността, тъй като е изключително важно да защитим основната критична енергийна инфраструктура“, заяви министърът.
По думите й вече се изпълняват допълнителни мерки срещу физически и хибридни рискове.
Петрова посочи като пример централите, електропроводите и компресорните станции, където наред със стандартните процедури са въведени допълнителни физически обходи, наблюдение и други действия.
„Мога да ви уверя, че са предприети всички превантивни мерки, работи се координирано с институциите и смятам, че в момента, предвид ситуацията, сме гарантирали сигурността на инфраструктурата“, заяви тя.
Без проблеми при проучванията в Черно море
Министърът коментира и работата по блоковете „Хан Аспарух“ и „Хан Тервел“, където продължават дейностите по търсене и проучване.
По думите й към момента няма критични обстоятелства, които да поставят под риск изпълнението на програмите.
Това е особено важно на фона на повишеното напрежение в Черно море, тъй като проектите са сред стратегическите за бъдещото развитие на българския енергиен сектор.
АЕЦ „Козлодуй“ влиза в планов режим
Ива Петрова обясни, че шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ излиза в предварително планиран годишен ремонт. Паралелно с това мощността на пети блок е намалена до 910 мегавата.
Министърът подчерта, че това не е аварийна ситуация, а част от планираната работа на централата. При определяне на натоварването на блоковете обаче трябва да се отчита и продължаващото ниско ниво на река Дунав.
„В момента нещата са планови - планов годишен ремонт, леко намаление на мощността на пети блок, което не оказва съществено влияние върху пазара“, посочи Петрова.
Тя изрази надежда, че системата ще продължи да преминава спокойно през ситуацията, като специално подчерта усилията на екипа на атомната централа.
„Екипът на място полага неимоверни усилия и да поддържа съоръжението, и да се справя в тази все още критична ситуация“, каза министърът.
Подготвят дългосрочни решения за ниския Дунав
Енергийното министерство вече е получило доклад от АЕЦ „Козлодуй“, в който са описани възможни технически решения за справяне с проблемите, които ниското ниво на река Дунав може да създава.
Според Петрова мерките са със средносрочен и дългосрочен хоризонт. Част от тях вече са технически проучени, а за други има предпроектни разработки и приблизителни разчети за цената и времето за реализация.
Сред обсъжданите възможности са решения за поддържане на нивото на реката, укрепване и изграждане на диги, както и алтернативни варианти за осигуряване на воден ресурс при екстремни ситуации.
„Имаме много добър набор от възможности. Голяма част от тях са вече проучени чисто технически“, заяви Петрова.
По думите й дори най-бързите мерки ще изискват приблизително година за проектиране и изпълнение, а необходимите инвестиции са за милиони евро.
Уроците от Дунав влизат и в проекта за 7-и и 8-и блок
Ниското ниво на реката вече се разглежда не само като текущ проблем за работещите блокове, но и като фактор при планирането на бъдещите мощности на площадката.
Петрова съобщи, че е поставен въпросът дали трябва да бъдат преразгледани определени решения за системите за охлаждане на бъдещите 7-и и 8-и блок.
„Тази ситуация ни накара да видим дали трябва нещо да преосмислим и по отношение на новия проект“, заяви министърът.
Така сегашните климатични и хидроложки условия вече се използват и като основа за по-добро планиране на бъдещата ядрена инфраструктура.
Мощностният баланс е добър
Въпреки ремонта на шести блок, по-ниската мощност на пети и трудната ситуация с нивото на Дунав, министърът беше категорична, че няма основания за тревога за енергоснабдяването.
„Мощностният баланс изглежда добре, рискове за снабдяването няма“, увери Ива Петрова.
Посланието й е, че енергийното ведомство работи едновременно по непосредствената сигурност на системата и по по-дългосрочните рискове - от защитата срещу физически и хибридни заплахи до осигуряването на вода за атомната централа и подготовката на бъдещите ядрени мощности.
На фона на засиленото напрежение в Черно море това означава, че ключовите енергийни обекти са под допълнително наблюдение, а държавата вече предприема превантивни действия, вместо да чака появата на проблем.
