Много българи все още си спомнят неприятните изненади от сметките за ток и парно през миналата зима. По приблизителни оценки те са били по-високи с между 15 и 40 % за тока и между 20 и 50 % за парно. Това се случи при цени на природния газ двойно по-ниски от настоящите, а именно природният газ остава източник на енергия от последна инстанция, откакто Европейският съюз започна реализацията на „Зелената сделка“.
Сценарият, при който ние отново получаваме същия процентен ръст на сметките, но спрямо миналата година, което означава 40 или 50 % над предните по-високи с 40 или 50 %, според експерти много зависел от това доколко ще бъде студена зимата. Но подходът да чакаме и да се молим за топла зима едва ли е най-разумният при общата промяна на цените на всички други стоки.
Не бива да забравяме и това, че студената зима влияе негативно и върху цените на тока за „бизнеса“. Сигурно държавата ще ги компенсира, както винаги, но още по-сигурно е, че от преди приемането на еврото насам българските предприемачи използват всеки реален или мним повод за повишаване на всички останали цени.
В настоящата ситуация обаче ние далеч не сме в безизходица. Дори и да няма промяна в генерално сбърканата енергийна политика на Брюксел, българското правителство може да вземе нужните мерки и да потърси разумно решение на проблема поне за тази зима.
България може да се възползва от правилата от съответните членове на Директивата за европейската схема за търговия с емисии и да поиска дерогация за модернизация. Има и други опции в рамките на действащото европейско право през Договора за функциониране на Европейския съюз. Разбира се, възможни са и други мерки, включително искане за общо предоговаряне на Пътната карта по Плана за възстановяване и устойчивост.
Но по тази тема българската дипломация трябва да се възползва от проблемите на много други европейски държави и да поиска общо колективно решение, което просто да премахне въглеродните квоти за тази зима, а най-добре и до края на конфликтите в Украйна и Иран. За Европейския съюз като цяло би било полезно да има механизъм, който при такива кризисни ситуации бързо да взима решения в подкрепа на европейската енергетика, икономика и граждани.
Премахването на въглеродните квоти поне за тази зима със сигурност ще „успокои“ цените на енергоносителите през месеците с най-висока консумация. Дори да не може да спадне цената на парното, доколкото част от топлофикациите работят на газ, потребителите поне ще имат възможност да ползват ток като по-евтина алтернатива. Но във всички случаи връщането на въглищата в енергийния микс ще повлияе и на цените на природния газ.
По-важен ще е другият ефект – върху инфлацията. Намаляването на цените на тока при манталитета на българските бизнесмени едва ли ще доведе до по-ниски цени на някои стоки, но със сигурност поне за известно време ще задържи допълнителното им повишаване. След шоковото поскъпване преди и непосредствено след въвеждането на еврото българските граждани със сигурност имат нужда, и то особено през зимните месеци, от поне кратък период от време, в който да не се усеща инфлация, за да могат да стабилизират в някаква степен семейните финанси.
Общата промяна на енергийния пазар ще има макар и минимален, но все пак позитивен ефект върху държавните финанси, който не е никак излишен в условията на сериозни фискални дефицити от последните години. Но евтината енергия ще повлияе позитивно на цялата българска икономика и може да бъде основа за растеж и развитие през следващите години.
