Окончателната забрана върху продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене (ДВГ), планирана за 2035 г. в Европейския съюз, вече не изглежда толкова сигурна. Предстои Комисията по туризъм и транспорт на ЕС (TRAN) да обсъди ново предложение, което засяга както леките, така и лекотоварните търговски превозни средства. Този ход идва на фона на променящите се условия в индустрията. Според проучването AMS/ABB Automotive Manufacturing Outlook, проведено сред близо 500 представители на автосектора от шест континента, едва 8% от анкетираните намират производството на електромобили за по-трудно спрямо миналата година, докато над половината виждат чувствително подобрение. Въпреки технологичния напредък обаче, икономическата реалност налага преосмисляне на крайните срокове.
Причините за завоя в европейската политика
Отстъплението от пълната забрана, известна като „визия нула“, е мотивирано от спада на заетостта в европейската автомобилна индустрия и неравномерния темп, с който отделните държави преминават към електромобилност. Регулаторното облекчение цели да даде глътка въздух на производителите в трудния преход, но и да защити шофьорите в страните, където високите цени на електрическите коли и липсата на достатъчно публични зарядни станции все още спират масовия купувач.
В съответствие с директивата, предвиждаща преглед на мерките през 2026 г., докладчикът Йенс Гизеке ще представи значително по-умерено предложение спрямо действащата рамка.
Новите цели за емисиите през 2030 и 2035 година
Според досегашната директива целта за 2030 г. бе съкращаване на въглеродните емисии с 55% за леките автомобили и с 50% за лекотоварните (спрямо нивата от 2021 г.), а от 2035 г. на пазара трябваше да се допускат единствено превозни средства с нулеви емисии, като електрическите и водородните.
Новият проект обаче премахва пълната забрана за ДВГ и залага следните ревизирани прагове:
За 2030 г.: Емисиите на CO2 да се намалят с 55% за леките автомобили и с 30% за лекотоварните (което означава максимален среден лимит за продадените нови коли от 51,4 g CO2/km за леките и 135,3 g CO2/km за лекотоварните).
За 2035 г.: Намалението да бъде 90% за леките автомобили и 80% за лекотоварните (с прагове съответно от 11,4 g CO2/km и 38,7 g CO2/km).
Вратичка за хибридите и предизвикателството пред производителите
Тази промяна означава, че след 2035 г. автомобилите с вътрешно горене няма да изчезнат напълно, но за да покрият изключително строгите лимити, компаниите ще трябва да заложат на високоефективни задвижвания. Основни кандидати остават Plug-in хибридите (PHEV) и електрическите коли с двигател с вътрешно горене като генератор на ток (REEV/EREV).
Модели като Toyota RAV4 Plug-in отделят между 30 и 36 g CO2/km, Volkswagen Passat PHEV постига около 28 g CO2/km, а китайският SUV Leapmotor C10 с REEV система излъчва 38 g CO2/km. Тъй като тези стойности все пак надвишават бъдещия лимит от 11,4 g CO2/km, за да може един производител да предлага подобен хибрид след 2035 г., той ще бъде принуден да продава по 2 или 3 изцяло електрически автомобила за всяка реализирана хибридна бройка, за да балансира средните си емисии.
