Гърция няма намерение да се отказва от претенциите си за връщането на още църковни реликви от България. Това заяви заместник-министърът на външните работи Александра Пападопулу в отговор на парламентарен въпрос на независимия депутат Николаос Вретос, съобщава БГНЕС.
„Интересът на Министерството на външните работи към връщането на свещени реликви остава постоянен и непроменен. Ще продължим да работим методично, сериозно и настойчиво, като използваме всички дипломатически и институционални възможности“, подчерта Пападопулу.
По думите ѝ връщането на църковните ценности, изнесени от българските военни сили по време на Първата и Втората световна война, е сред важните приоритети на гръцката дипломация.
Заместник-министърът посочи, че каналите за комуникация между Атина и София остават активни, особено по отношение на реликвите от манастирите „Панагия Ейкосифиниса“ край Драма и „Свети Йоан Предтеча“ край Серес.
Темата е била поставяна при двустранните контакти, включително на най-високо политическо равнище.
Размяната за останките на цар Самуил
Изявлението идва малко повече от месец след историческото споразумение между България и Гърция, подписано на 29 септември 2026 г.
То предвижда взаимно предаване на културни ценности с особено историческо значение за двете държави.
България получи останките, за които се приема, че принадлежат на цар Самуил, съхранявани дотогава в Музея на византийската култура в Солун.
В замяна гръцката страна получи църковни ценности, съхранявани в Националния исторически музей в София.
Става дума за 48 инвентарни единици, включващи общо 53 предмета, сред които икони, кръстове, църковна утвар и други реликви.
Официалната церемония се състоя на 3 октомври в Солун в присъствието на министър-председателите на двете държави.
Според Пападопулу постигнатото споразумение е резултат от продължителни дипломатически усилия и от развитието на българо-гръцките отношения.
„То представлява модел за успешен диалог и взаимно разбирателство между двете държави. Нашата страна и България си сътрудничат в множество области, като това сътрудничество непрекъснато се развива на всички равнища“, заяви тя.
Гръцки депутат: Защо договореностите се пазят в тайна?
Размяната обаче продължава да предизвиква въпроси в Гърция.
Независимият депутат Николаос Вретос поиска правителството да докаже, че споразумението действително представлява исторически успех.
Той припомни възраженията на представители на Гръцката православна църква, Вселенската патриаршия, академични организации и опозиционни партии.
Според депутата до момента не са публично известни всички условия на меморандума и придружаващите го протоколи.
Вретос настоя да получи отговор на няколко съществени въпроса: поела ли е България изрично задължение да върне и останалите реликви и ръкописи, има ли срок за това, какво означава определението „първа фаза“ и какъв е правният статут на предадените ценности.
Той поиска документите, свързани с размяната и гръцките претенции, да бъдат представени в парламента.
Депутатът обвини правителството в тайна дипломация и предупреди, че последиците от споразумението надхвърлят рамките на културното сътрудничество.
Като аргумент посочи и историческите спорове около цар Самуил и наследството му, по които България и Република Северна Македония имат различни позиции.
Атина се позовава на Ньойския договор
В отговора си Александра Пападопулу посочи член 126 от Ньойския мирен договор от 1919 г., който според гръцката страна е правното основание за връщането на изнесените исторически ценности.
Този член предвижда България да издири и върне на Гърция, Румъния и тогавашната Сърбо-хърватско-словенска държава архиви и предмети с археологическа, историческа или художествена стойност, изнесени от техните територии по време на Първата световна война.
Пападопулу определи задължението като едностранно, правно обвързващо и безусловно.
Според нея в продължение на десетилетия опитите за неговото прилагане са срещали сериозна съпротива.
„Днес с меморандума за разбирателство и съответните протоколи постигнахме нещо естествено, но доскоро изглеждащо невъзможно: връщането на първите 53 реликви“, заяви тя.
Заместник-министърът подчерта, че според гръцкото правителство това е само началото на процеса.
По думите ѝ дипломатическите и правните основания на Атина остават силни, тъй като с предаването на ценностите България за първи път на практика е признала задължението си за тяхното връщане.
Това е тълкуването на гръцката страна, а не потвърдена обща правна позиция на двете държави.
Спорът за културните ценности продължава
Подписаният меморандум предвижда възможност за последващи преговори относно други исторически предмети от взаимен интерес, които не са включени в първоначалното споразумение.
Същевременно въпроси за прозрачността и законността на размяната бяха поставени и в България. Учени поискаха да бъдат оповестени пълният списък на предадените предмети, условията на споразумението и начинът, по който е одобрено тяхното предаване.
От гръцка страна също бяха отправени призиви документите да станат публично достояние.
Въпреки разногласията Пападопулу изрази увереност, че сътрудничеството между София и Атина ще продължи.
Тя припомни и посланието на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, отправено при церемонията по размяната:
„Превръщаме трудните моменти от миналото в мостове за сътрудничество в бъдещето.“
Засега не е обявено кога могат да започнат следващите преговори и кои конкретни реликви ще бъдат предмет на нови искания.
