Анталия се превърна в център на световната климатична дипломация, но зад големите обещания за спасяването на планетата се разиграва и ожесточена геополитическа битка за милиарди и нови енергийни трасета.
Турция за първи път е домакин на Конференцията на ООН по изменението на климата -COP31, която се провежда от 9 до 20 ноември в средиземноморския курорт. Форумът събра представители на 196 държави, а в срещата на лидерите на 11 и 12 ноември участваха над 100 държавни и правителствени ръководители, сред които 37 президенти и 35 министър-председатели.
Българският пробив
Въпреки че премиерът Румен Радев отмени планираното си участие в лидерската среща заради обявения в страната национален траур за жертвите от тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, България се оказа в центъра на едно от най-важните енергийни събития на форума.
На 10 ноември енергийните министри на България, Турция, Азербайджан и Грузия подписаха в Анталия стратегическо споразумение за партньорство в областта на чистата енергия и трансграничния пренос на електричество.
Проектът предвижда изграждането на мощен зелен енергиен коридор -подземен и подводен кабел, по който зелена електроенергия от Каспийския регион ще преминава през Грузия и Турция, за да влиза в Европа именно през България.
Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар нарече мащабната инициатива „ТАНАП за електричество“ по аналогия с Южния газов коридор, което затвърждава ролята на страната ни като ключов енергиен хъб за Балканите и ЕС.
„Петролните динозаври”
Най-острото и запомнящо се послание на срещата дойде от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Той призова за ново глобално споразумение за климатична справедливост и поиска държавите да обложат с извънреден данък свръхпечалбите на петролните компании.
Замърсителите трябва да плащат, отсече Гутериш, илюстрирайки пропастта между печалбите на петролните гиганти и средствата за най-уязвимите държави.
По думите му деветте най-големи петролни компании в света са реализирали 95 млрд. долара печалба само за едно тримесечие, докато международният фонд за климатични бедствия е получил едва около 600 млн. долара – сума, която корпорациите изкарват за само 14 часа.
Динозаврите не са имали лоби, но изкопаемите горива имат, заяви с горчива ирония шефът на ООН, предупреждавайки, че последните четири години са най-горещите в историята, а светът се насочва към затопляне с над 2,5 градуса до края на века.
Екодипломацията
Форумът в Анталия не остана изолиран от горещите световни конфликти и любопитните дипломатически жестове в кулоарите.
Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва разкритикува световните сили, че климатичната криза отстъпва на заден план заради войните и търговските войни. По думите му планетата не може да бъде оставена „на милостта на хегемонистичните борби“, докато лидерите говорят повече за оръжия и мита, отколкото за оцеляването на бъдещите поколения.
От трибуната турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвърза климатичните промени с войната в Газа, посочвайки, че проливните дъждове и наводненията са превърнали в кално море десетки хиляди палатки на бедстващи палестинци и деца.
„Нулевите отпадъци“
Още от първия ден на форума в светлината на прожекторите попадна и първата дама на Турция Емине Ердоган. Като глобален посланик на инициативата на ООН „Нулеви отпадъци“, тя проведе серия от срещи със съпруги на световни лидери, сред които и една от най-активните жени по света - Зубайда Рахман, съпругата на премиера на Бангладеш.
Също така Емине Ердоган изпрати ясно послание, че конференцията ще има смисъл само с конкретни стъпки, които „пазят земята, водата и човешкия живот“.
Новите коридори с Китай
В кулоарите пък съпругът проведе ключови разговори за другата най-актуална за света тема – новите енергийни и транспортни коридори . На срещата си с китайския вицепрезидент Хан Джън не разговаряха за синхронизиране на Средния коридор с китайската инициатива „Един пояс, един път“ и иракския проект „Пътят на развитието“, превръщайки екологичния форум в геополитическа площадка за договаряне на бъдещите търговски маршрути между Азия и Европа.
В четвъртък Китай, Турция и Етиопия съвместно стартираха инициатива за укрепване на международното сътрудничество на въглеродните пазари. Инициативата беше представена в китайския павилион на COP31 по време на церемония, на която присъстваха представители на международни организации, включително ООН и Световната банка.
Ли Гао, заместник-министър на екологията и околната среда на Народна република Китай, заяви че това е напълно отворен глобален проект, насочен към насърчаване на висококачественото развитие и дългосрочната стабилност на международните въглеродни пазари. "Каним правителства, международни организации и съответните институции да се присъединят към нас в създаването на ново глобално обществено благо за климатичните действия," каза Ли.
СЗО бие тревога
Горещите вълни и сушите увеличават тежестта върху здравеопазването и земеделието. Според Световната здравна организация, между 3,3 и 3,6 милиарда души живеят в региони с висока уязвимост към климатичните промени, а екстремната жега създава допълнителни рискове и увеличава натоварването върху здравните системи. Тревожни са ефектите от високите температури върху бременни жени, деца, възрастни хора и работници на открито.
Хранителният и селскостопанският сектор се оценява, че представлява около една трета от световните емисии на парникови газове. В същото време самата индустрия страда от суши, наводнения и повишаване на температурите.
Представители на Световния селски форум настояват за разширяване на достъпа на фермите до международно финансиране и тяхното участие в климатичната политика. Един от примерите за последиците от сушата беше ситуацията в Боливия - властите обявиха извънредно положение на национално ниво. Според официални данни над 75 хиляди глави добитък са загинали, над 114 хиляди семейства са пострадали.
Битката за паметниците
Една от най-очакваните теми в програмата на COP31 през уикенда и началото на следващата седмица е спасяването на световното културно наследство. Още на миналогодишния форум COP30 бе признато, че археологическите обекти и историческите паметници са сред най-уязвимите жертви на климатичните промени - те се рушат ускорено заради екстремните жеги, проливните дъждове, ерозията и покачването на морското равнище.
В Анталия Съветът на Европа, турското председателство, ООН и международната организация ICOMOS събират експерти и министри в специални сесии, посветени на устойчивостта на културните ландшафти и градската среда.
Фокусът ще бъде осигуряване на реално финансиране за реставрация и защита, както и използването на древни, традиционни знания за управление на водите и строителство, които могат да помогнат на съвременните градове да оцеляват при суша и наводнения.
Гьобекли тепе
Любопитен щрих към темата дадоха и самите домакини. По време на форума бяха изложени 37 безценни праисторически артефакта от световноизвестния „Таш Тепелер“, а всички делегати на COP31 получиха безплатен достъп до държавните музеи и античните градове в региона.
Кулминацията на дискусиите ще бъде на 16 ноември с теренна мисия на световните експерти в древния планински град Термесос, където на живо ще се обсъждат мерки за защита на античните руини от климатичните стихии.
Спорът за въглищата
Зад големите декларации обаче остава най-трудният въпрос – как светът ще се откаже от въглищата, петрола и газа и кой ще плати сметката.
Докато ЕС, представен в Анталия от председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, настоява за по-бърз отказ от изкопаемите горива, редица развиващи се и държави, лидери в добивната промишленост, блокират приемането на твърд график.
Турция, която постави в центъра на своето председателство темата за глобалната електрификация, предложи амбициозни цели до 2035 г. Според нейните прогнози делът на електроенергията в световното потребление трябва да достигне 35%, а ръстът на отпадъците - да бъде намален наполовина.
Самата Анкара обяви намерение до 2040 г. да увеличи четири пъти вятърните си мощности и да развие 6 гигавата офшорни паркове.
Турция подписа 10 споразумения
Успоредно с дебатите, домакините успяха да сключат и впечатляващи десет споразумения за 5,1 млрд. долара със Световната банка, Азиатската банка за развитие, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Ислямската банка за развитие.
Парите ще отидат за устойчиви на земетресения болници - 620 млн. евро, подкрепа за жени предприемачи и малък бизнес в пострадалите региони - 500 млн. долара, както и за индустриална модернизация.
Големият въпрос до финала на COP31 на 20 ноември обаче остава отворен: дали световните лидери ще намерят общ език за финансирането на най-бедните държави, или Анталия ще остане в историята с рекордни енергийни сделки, докато глобалният термометър продължава да се качва.
