Европа ще получи пряко участие в следващия кръг от преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Това обяви Джаред Къшнър, специален пратеник и зет на американския президент Доналд Тръмп, след тридневна дипломатическа совалка между Абу Даби, Москва и Дъблин. Според него Русия и Украйна са се съгласили към разговорите да се присъединят европейските партньори на Вашингтон. Новината идва на фона на продължаващите спорове за окупираните територии, бъдещите гаранции за сигурност и исканията на Москва за промени в европейската отбранителна система.
Къшнър обяви новия формат след срещите с Путин и Зеленски
„Двете страни вече се съгласиха да разширят следващия кръг от преговорите, като включат нашите европейски партньори. Това ще ни позволи да обсъдим по-широките договорености за следвоенната европейска сигурност наред с териториалните въпроси между Украйна и Русия“, написа Къшнър в социалната мрежа X.
Изявлението последва двудневните преговори между представители на Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби, срещата на американските пратеници с Владимир Путин в Москва и разговорите им с украинския президент Володимир Зеленски в ирландската столица. Заедно с Къшнър в дипломатическата мисия участва и специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф.
„Не можем да сключим тази сделка, без европейците да присъстват на преговорите“, заяви Къшнър пред журналисти в Дъблин. Зеленски потвърди, че европейските представители трябва да станат пълноправни участници в разговорите. „На следващата среща Европа ще участва в преговорите, ще бъде част от преговорния екип, а не някъде отделно. Европейците ще имат глас“, подчерта украинският президент, цитиран от Асошиейтед прес.
Досега европейските представители участваха само в отделни консултации покрай основните преговори. Според Къшнър след срещата със Зеленски са проведени и разговори със съветници по националната сигурност от Украйна, Германия, Италия, Франция, Ирландия и Полша, както и с представители на Европейския съюз.
Въпреки заявения напредък Москва все още не е потвърдила изрично, че приема новия формат. Съветникът на Путин Юрий Ушаков не обяви подобно съгласие след срещата в Кремъл, а говорителят Дмитрий Песков настоя европейските държави първо да определят кой ще ги представлява. Русия досега се противопоставяше на прякото им участие с аргумента, че те въоръжават и финансират Украйна.
Вашингтон поиска от Москва предложения за сигурността на Европа
Зад дипломатическия пробив, за който говори Къшнър, стои и много по-широк американски план. Според информация на американското издание „Аксиос“ Вашингтон е поискал Русия да представи предложения за бъдещо споразумение за сигурност с Европа, включително конкретни стъпки за намаляване на напрежението.
Това предложение е свързано с дългогодишните руски искания за ограничаване на разширяването на НАТО и намаляване на военното присъствие на Алианса в Източна Европа. Американската страна разглежда възможността подобни въпроси да се обсъждат като част от по-голямо споразумение за прекратяване на войната.
Европейските правителства обаче имат сериозни резерви. Според „Вашингтон пост“ и „Файненшъл таймс“ част от тях се опасяват, че обсъждането на бъдещата европейска сигурност може да се превърне в средство за натиск върху Украйна или да засегне сегашната роля на НАТО.
Още по-сериозно разминаване има по въпроса за гаранциите за сигурност на Киев. Путин отново заяви пред американските пратеници, че разполагането на европейски войски в Украйна след евентуално прекратяване на огъня е абсолютно неприемливо за Москва. Руският президент предупреди, че подобни части ще бъдат разглеждани като законни военни цели.
Къшнър подчерта, че никакви по-широки договорености за европейската сигурност няма да бъдат окончателно приети, без да бъдат отчетени опасенията на Украйна. „Трайното прекратяване на бойните действия изисква надеждни гаранции за сигурност, механизми за предотвратяване на конфликти и взаимни ангажименти за деескалация, които да намалят риска от нова война“, заяви американският пратеник.
Готви се най-голямата размяна на военнопленници
Сред конкретните резултати от разговорите в Абу Даби е постигнатото принципно съгласие за голяма размяна на военнопленници. Къшнър разкри, че Вашингтон работи по възможност тя да се превърне в най-мащабната от началото на войната.
„Работим и за това, което може да се окаже най-голямата размяна на военнопленници през цялата война, с възможност хиляди хора да се съберат отново със семействата си“, написа той. Точният брой на пленниците и сроковете за осъществяване на размяната все още не са обявени.
Американските посредници определят възобновяването на преките разговори между Москва и Киев след деветмесечно прекъсване като важна стъпка. Основните противоречия обаче остават свързани с териториите, които Русия настоява да контролира, и гаранциите, които Украйна изисква срещу ново нападение.
„Президентът Тръмп е твърдо решен да сложи край на тази ужасна война. Все още съществуват значителни различия, но постигнатият напредък ни дава надежда“, посочи Къшнър. Той допълни, че американската страна ще продължи дипломатическите усилия за споразумение, което да осигури „дълготраен мир, суверенна, защитена и процъфтяваща Украйна и по-стабилна Европа“.
Къшнър съобщи още, че скоро се очаква да бъдат оповестени отделните направления на преговорите, графикът на следващите срещи и подробностите за участниците в тях.
