Положителните ефекти от примирието между САЩ и Иран вече се виждат на петролните пазари, но споразумението остава далеч от устойчив мир. Това заяви Йордан Божилов, директор на Софийския форум за сигурност и бивш заместник-министър на отбраната, в коментар пред бТВ за рисковете пред договореното прекратяване на войната.
По думите му спадът в цените на суровия петрол е първи знак за оптимизъм, но ефектът няма да стигне веднага до европейските потребители. Най-големият риск остава в неясните детайли - ядрената програма на Иран, контролът върху изпълнението и ролята на международните гаранти.
Пазарите реагираха по-бързо от политиката
„Оптимизмът вече се наблюдава. Гледах спада на цените на суровия петрол. Бележи спад на нива от март месец, почти началото на войната“, посочи Божилов.
Ройтерс съобщи, че петролът е поевтинял, след като доставките през Ормузкия проток започнаха да се възстановяват след споразумението между Вашингтон и Техеран. Според агенцията сортът „Брент“ е спаднал до 79,42 долара за барел, а американският лек суров петрол - до 76,43 долара.
Божилов обаче предупреди, че пазарната реакция няма да се усети веднага по бензиностанциите и в крайните цени. Корабите тепърва излизат от Ормузкия проток, суровината трябва да достигне до рафинериите, да бъде разтоварена и преработена, а едва след това новите цени могат да се пренесат към потребителите.
Ормуз остава козът на Техеран
Според Божилов една от големите промени в целите на 108-дневния конфликт е именно фокусът върху Ормузкия проток. „Последната цел е най-важната - отварянето на протока за кораби“, каза той.
Контролът върху този маршрут остава най-силният инструмент на Иран. През Ормуз минава значителна част от световната търговия с петрол и газ, затова всяко напрежение там веднага се превръща в глобален икономически риск.
Ройтерс съобщи, че отварянето на протока може да освободи големи количества блокиран петрол от района на Персийския залив и да натисне цените надолу, но пазарите ще чакат устойчиво нормализиране на трафика, преди да приемат, че рискът е преминал.
Първата спънка вече дойде
Божилов подчерта, че все още е рано да се говори за стабилен мир. Според него много от договорените 14 точки са формулирани твърде общо, а „дяволът е в детайлите“.
Първият сигнал за това вече е налице - преговорите в Швейцария, които трябваше да уточнят техническите параметри по изпълнението на споразумението, са се провалили. „Просто няма готовност. Предполагам, че и от двете страни“, коментира Божилов.
Това не означава непременно провал на цялата рамка, но показва, че политическото съгласие е само началото. Истинският тест ще бъде дали страните могат да превърнат общите формулировки в проверими ангажименти, срокове и механизми за контрол.
Ядрената програма е най-трудният въпрос
Най-сложната част остава бъдещето на иранската ядрена програма. Божилов постави няколко ключови въпроса - кои ще бъдат гарантите, как ще се верифицира изпълнението, какво ще стане с вече обогатения уран и дали Иран ще има възможност да използва центрофуги за обогатяване в бъдеще.
Той припомни, че през 2015 година беше постигнато международно споразумение за ядрената програма на Иран с участието на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и Германия, а контролът се осъществяваше от Международната агенция за атомна енергия.
„Това са детайли, които ще отнемат много време да се договорят“, предупреди Божилов. Именно тези детайли ще определят дали новата сделка ще бъде реална рамка за сигурност, или само временно отлагане на следваща криза.
Натискът върху Тръмп е част от уравнението
Според Божилов президентът на САЩ Доналд Тръмп бърза да покаже реални резултати заради предстоящите избори. Това може да ускори процеса, но и да го направи по-уязвим, ако политическата нужда от успех изпревари техническата готовност за стабилно споразумение.
Основният въпрос обаче остава по-голям от вътрешната политика на САЩ. „Има договореност, приета в международен мащаб, че ядрено оръжие, извън вече страните, които го притежават, не трябва да се разработва. Това е ключово въобще за глобалния мир“, каза Божилов.
Затова според него е необходима силна международна подкрепа, включително от Европейския съюз и от европейски държави като Франция, Германия и Великобритания. Тяхната роля ще бъде важна не само като политическа подкрепа, а и като част от общия натиск за яснота, контрол и недопускане на нова ядрена надпревара.
Споразумението между САЩ и Иран вече носи първи икономически ефекти, но засега те са по-скоро сигнал за надежда, отколкото доказателство за трайна стабилност. Истинският изпит започва с въпросите, на които все още няма точен отговор - кой контролира, кой гарантира, какво се случва с урана и как се спира нова ескалация в Ормуз. Ако тези детайли останат неясни, спадът на петрола може да се окаже по-бърз от самия мир.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
