Планините изглеждат вечни. Издигат се над облаците, устояват на бурите и сякаш не се подчиняват на времето. Но дори най-величествените върхове могат да променят височината си – понякога само за няколко месеца.
Точно това се случва с Монблан, най-високия връх в Западна Европа.
Френски геодезисти обявиха новите резултати от измерването на алпийския гигант. Оказва се, че неговата височина вече е 4807,47 метра, което е с приблизително 1,3 метра по-малко в сравнение с предходната година.
Новината веднага предизвика въпроси. Топи ли се Монблан? Изчезва ли снегът от върха му? И възможно ли е климатичните промени да променят дори географските карти?
Отговорът се оказва по-интересен от обикновеното предположение, че планината се смалява заради глобалното затопляне.
Експедиция до върха с 30 килограма техника
За да установят точната височина на Монблан, френски геодезисти, планински водачи и учени организират специална експедиция.
На 17 септември те достигат върха още по изгрев слънце.
Освен обичайното алпийско оборудване носят близо 30 килограма измервателна техника.
В продължение на повече от два часа специалистите работят в условия, при които дори обикновеното придвижване изисква сериозна физическа подготовка.
Използват прецизни сателитни инструменти, с които определят координатите и надморската височина.
В небето излита и дрон, който заснема над 1300 изображения на снежната шапка.
От тях впоследствие е създаден триизмерен модел на върха.
Изследователите използват и георадар, за да проучат разположението на снега, леда и скалната основа.
Резултатът е новата официална измерена височина – 4807,47 метра.
Планината ту расте, ту се смалява
На пръв поглед загубата на повече от метър за една година изглежда тревожна.
Но данните разкриват нещо неочаквано.
В сравнение с 2023 г. Монблан всъщност е станал с почти 1,9 метра по-висок.
Така за три години върхът първо е увеличил височината си, а след това отново е загубил част от нея.
Причината е, че най-високата му точка не е гола скала, а снежна и ледена шапка, чиято форма непрекъснато се променя.
Обилните снеговалежи могат да натрупат нови пластове. Силните ветрове преместват снега от едно място на друго, а температурите влияят върху неговата плътност и структура.
Затова измерената височина не е неизменна величина.
Монблан в числа
4807,47 м
Нова височина
−1,3 м
Спрямо 2025 г.
+1,9 м
Спрямо 2023 г.
Стойностите на промените са закръглени според съобщените от геодезистите измервания.
Топи ли се Монблан заради климата?
Това е най-важният въпрос, който поставя новината.
Алпийските ледници действително са сред силно засегнатите от глобалното затопляне природни системи. В редица райони ледът се отдръпва, а високите температури променят планинските екосистеми.
Но специалистите предупреждават, че промените във височината на най-високата точка на Монблан не могат автоматично да се използват като доказателство за топене на ледниците.
На подобна надморска височина температурите са много по-ниски, отколкото в подножието.
Изследвания на глациолози от Гренобъл показват, че ледът в самата най-висока част на Монблан е сравнително устойчив и през XX век дебелината му се е променяла много по-слабо от тази на ледниците на по-ниска надморска височина.
Следователно е възможно ледниците по склоновете да губят маса, докато снежната шапка на върха временно увеличава височината си.
Тези процеси не си противоречат.
Измерват го повече от век
Интересът към точната височина на Монблан не е нов.
Още през XIX век изследователи се опитват да установят къде точно се намира най-високата му точка.
Сред тях са братовчедите Жозеф и Анри Вало, чиито измервания от 90-те години на XIX век са удивително близки до днешните резултати.
От 2001 г. асоциацията на геодезистите от френския департамент Горна Савоя организира редовни измервания.
Така се натрупва ценна научна информация за динамиката на снежната шапка.
Именно дългосрочните наблюдения позволяват на учените да различават обичайните сезонни колебания от по-съществените промени.
Планината, която не спира да се променя
Монблан остава най-високият връх на Алпите и на Западна Европа.
Всяка година хиляди алпинисти мечтаят да достигнат снежния му връх, а милиони туристи посещават околните курорти и долини.
Но новите измервания напомнят, че дори планините не са напълно неподвижни.
Вятърът, снегът и температурите непрекъснато променят техния облик.
Затова новината, че Монблан се е смалил, не означава непременно, че планината изчезва.
Означава, че дори най-високите върхове имат свой собствен ритъм – и науката вече разполага с достатъчно точни инструменти, за да го проследи.






















