Награди получиха археологически открития, музеи, читалища, библиотеки, пазители на традициите и градове време на грандиозния спектакъл-церемония „Българският код: Шевицата“.
Звезди, Хасан и Ибрахим вдигнаха на крака публиката в Народния театър с „Моя страна, моя България“
Воинът от Малкият Рим на Тракия, мраморните статуи от Перперикон и стъкленият ритон, наречен „Рогът на изобилието“, от село Блъсково. Това са Чудесата на България за 2026 г. Специалните призове на археолозите, открили впечатляващите находки - проф. Людмил Вагалински, проф. Николай Овчаров и доц. д-р Стилян Иванов - бяха връчени от президента Илияна Йотова по време на грандиозния спектакъл-церемония „Българският код: Шевицата“. Събитието, което превърна Народния театър „Иван Вазов“ в храм на българските символи, музиката, танца и националната ни гордост, бе организирано от „Стандарт“, националната кампания „Чудесата на България“ и Общество „Културно наследство“ - българския представител на „Европа Ностра“, най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство на Стария континент.
Пред препълнената зала, събрала представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, дипломатическия корпус, научните среди, членове на Младежка академия „Чудесата на България“ и много граждани, създателят и вдъхновител на кампанията „Чудесата на България“ и български представител на „Европа Ностра“ – Славка Бозукова, разкри какъв е българският код, вдъхновил и кампанията с 16-годишна история „Чудесата на България“: „Това не е просто формула или метафора. Той е заключен в 5 елемента, които ни правят уникални пред света и присъстват неизменно в нашето израстване през вековете: свещената Азбука, която даде светлина на милиони, шевицата, която пази родовата ни памет, космическият глас на Гайдата, пречистващата сила на вечната Роза, устремът на Мадарския конник. И всички те са отразени в блясъка на Панагюрското злато!“, подчерта Славка Бозукова. И допълни, че когато разчетем този код, ще разберем, че няма криза, която да може да пречупи народ с толкова дълбоки и здрави корени. „Затова нека тази вечер сърцата на всички ни изтръпнат не от страха за утрешния ден, а от гордостта пред великото ни минало и непоколебимата вяра, че само заедно можем да съградим по-доброто и достойно бъдеще“, призова г-жа Бозукова.
Славка Бозукова: Българският културен код е ключът към бъдещето ни
„Едно от най-големите чудеса на България сме ние, българите, нашият народ!“, заяви президентът Илияна Йотова, която е патрон на кампанията „Чудесата на България“. Тя припомни, че България е единствената държава, която не е променяла името си в своята близо 14-вековната история и това е повод за самочувствие и национална гордост. Според Йотова „Чудесата на България“ не само прославят страната ни далеч зад границите й, но и се превръщат в притегателна сила за български и чуждестранни посетители.
Йотова възхити с думи за България: Имаме 14 века история, как да не се гордеем!
Водещите на спектакъла – актьорите Гергана Стоянова и Симеон Владов, обясниха какъво е символът на шевицата: „В технологичния свят тя е най-лесният за превод визуален език – може да бъде всичко: мода, графичен дизайн, дигитален интерфейс. Но винаги остава автентично българска. А преди да бъде везмо, шевицата е била татуировка - защитен знак по ръцете на тракийските принцеси. В Шевицата на българските Чудеса са вплетени материални, нематериални и природни богатства, археология и история, вяра и слово, песни и обичаи, злато и камък. И когато всички те – като едно цяло, минат през сърцето на българина, раждат българската душа".
И тази година по традиция кампанията „Чудесата на България“ отличи с призове за 2026-а археологически открития, музеи, читалища, библиотеки, пазители на традициите и кметове, които с грижата си за културно-историческото наследство преобразяват България.
Наградите отново показаха, че Чудесата не се делят на големи и малки – те са не само венците на тракийските царе, музайките и статуите от римската, византийската и османската епоха, саможертвата на Априлци. Но и скромните пазители на духовността в градове и села – библиотеки, читалища, музеи, съхраняващи за поколенията паметта и традициите на българите.
ОТЛИЧИЯТА
Пазители на традициите
В тази категория призове получиха трима кметове:
1. Красимир Герчев, Разлог, за международния кукерски фестивал „Старчевата“.
2. Владимир Александров, Етрополе, за празника на етрополските зетьове.
3. Таня Янева, заместник-кмет на Царево, за мистичния танц върху жарава на нестинарите от село Българи.
Отличията връчи Антон Кутев, председател на Комисията по култура и медии в 52-ото Народно събрание. „Бъдещето се състои от три елемента: осъзнатото минало, действията ни и законите на физиката. Вглеждайки се в традициите, правим бъдещето на България“, подчерта Кутев.
Кутев разкри трите тайни на бъдещето. Българските традиции са в основата
Атракция 2026
След оспорвана надпревара и гласуване от читателите на Агенция „Стандарт“ бяха отличени Долината на траккийските царе, Мадарският конник и Триградското ждрело.
Призовете получиха:
1. Йоанна Фильова – едно от емблематичните лица на Казанлък, която стана благодетел на годината заради приноса ѝ към благотворителни каузи в България.
2. Николай Колев, заместник – кмет на Шумен
3. Николай Юруков, заместник – кмет на Девин
Отличията връчи Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на Българо-американска кредитна банка, основател и собственик на фондация "Кредо Бонум", учредител на Общество „Културно наследство“. „Културно-историческото наследство е носител на огромен духовен и икономически потенциал. Използването му по правилен начин развива регионите“, подчерта Цветелина Бориславова.
България избра своите нови туристически звезди. Три съкровища с големи награди
Пазители на паметта
Читалищата са българските будители и тази година те станаха мост между паметта за живота и делото на Априлци и младите.
Наградата получи Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища.
Отличието му връчи Мая Герасимова, директор „Маркетинг и реклама“ в Първа инвестиционна банка. „Читалищата имат мисията за предадат родовата памет на следващите поколения. Те са отговорни към младите хора – вместо да си говорят с изкуствения интелект, да учат народни танци в читалищата“, призова Мая Герасимова.
Хорото вместо разговори с изкуствения интелект. Необичаен призив на „Чудесата на България“
Музей на годината
Отличието е за мемориален комплекс „Военна гробница 1916 г.“ заедно с уникалната Диорама „Тутраканска епопея“.
Наградата за кмета Димитър Стефанов бе връчена на заместник-кмета на Тутракан Васил Дойнов от председателя на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ) арх. Борислав Владимиров. „Призът е и за иновации, а ние, архитектите, много държим на тях“, подчерта арх. Владимиров.
От 900 до 17 000 посетители! Тутракан възкреси една от най-славните български битки
Библиотека на годината
„Априлов – Палаузов“ – Габрово. Наградата на директора Савина Цонева бе връчена от Георги Милков, главен изпълнителен директор на Електрохолд. „Книгите са ни съхранили като народ, да не ги забравяме в дигиталния свят“, посочи Милков.
Една библиотека блести с будителски плам. Награда за Габрово
Пазители на духовните чудеса
В тази категория бе отличен Негово високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений, с чиято подкрепа и благословия България вече има своя първи поклоннически маршрут – „Пътят до мощите на Кръстителя“, наречен българския Ел Камино.
Специална награда в тази категория бе присъдена и на семейство Любомир Мечев и Христина Йенсен, инициирали поклонническия маршрут до мощите на Кръстителя.
Призовете на митрополит Арсений и на майката на Любомир Мечев - Латинка Георгиева, член на Управителния съвет на Сдружение „Камино България“, връчи Ирена Цакова, изпълнителен директор на „ДПМ Крумовград“.
„В днешните времена на материално, конфликти и консуматорство имаме нужда от вяра и пътеки на смирението“, каза Ирена Цакова.
Митрополит Арсений цитира знаменитите стихове на поета Добри Чинтулов от Сливен „Къде си вярна ти, любов народна“. Според него родолюбците са в тази зала, събрала хората, посветили усилията си на опазването на българското културно и духовно наследство. „Младите имат нужда от истински примери, не само от Фейсбук герои“, заяви владиката. И подчерта, че отличието го задължава да продължи да работи още по-усърдно за съхраняването на православната вяра и българската духовност.
Митрополит Арсений: Тук са се събрали родолюбци, а не родоотстъпници
Градове, превърнали се в бранд за туристи (2026)
Всички градове имат история, но малко успяват да я превърнат в бранд, който привлича туристи. Четири български града получиха престижно признание за усилията си да превърнат своята история, култура и идентичност в двигател на развитието.
1. Бранд Стара Загора. Награда получи Милена Желева, заместник-кмет
2. Бранд Гоце Делчев. Отличието взе Богдан Боцев, заместник-кмет
3. Бранд Пазарджик. Наградата получи Любомир Гечев, заместник-кмет
4. Бранд Самоков. Наградата е за кмета Ангел Джоргов.
Отличията връчи заместник-министърът на туризма проф. Мариела Модева. „България трябва да бъде представяна пред света не просто като туристическа дестинация, а като уникално преживяване. Брандът е идентичност и репутация“, подчерта проф. Модева.
Четири български града с големи награди. Модева разкри силата на Бранд България
Посланик на чудесата
Авиаторът Николай Калайджиев, който не просто счупи рекорд на Гинес, но и получи предложение от Илон Мъск да се включи в космическа мисия, получи приза от Гълъбин Гълъбов, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), който му пожела нови световни рекорди.
Българският пилот, впечатлил Спейс Екс, с ново отличие и специално пожелание
Пазители на наследството
1. Проф. Цоло Вутов - специалната награда за инвестиции в материалното и духовно наследство на регионите и за основаната от него програма „Българските добродетели“. Приза от негово име получи Доминик Хамерс
2. Маестро Найден Тодоров - той превърна Софийската филхармония в музикалния Бранд България, а като министър на културата даде първия тон за превръщането на Центъра за подводна археология в регионален център на ЮНЕСКО.
Наградите връчи Айтен Сабри, заместник-председател на 52-ото Народно събрание. В емоционалното си обръщение тя подчерта, че опазването на националното наследство не е просто почит към историята, а личен дълг на всеки българин.
Цоло Вутов и Найден Тодоров с огромни признания за "българското"
Чудо на годината – 2026
1. Проф. Людмил Вагалински и откритията му в легендарната колония на ветераните от Осми Августов легион – Деултум, наричан Малкият Рим на Тракия. Скелетът в огромен долиум стана световна сензация, отразена от всички големи научни издания.
2. Проф. Николай Овчаров, направил впечатляващи открития в Скалния град Перперикон, включително мраморни статуи
3. Доц. д-р Стилян Иванов, открил в с. Блъсково, Провадия, уникалния стъклен ритон, който вече си спечели името Рогът на изобилието, и реставраторът Чавдар Чомаков.
Наградите на проф. Вагалински, проф. Овчаров и на Красимира Костова връчи държавникът, отдаден на каузата България - президентът Илияна Йотова.
Във вдъхновяващия спектакъл участваха млади таланти от Центъра по изкуства „Зорница“, бъдещи „златни момичета“ от клуб по художествена гимнастика „Левски, танцьори и музиканти от ансамбъл „Шевица“. С виртуозни изпълнения се представиха пианистите Хасан и Ибрахим. А в края публиката бе вдигната на крака от любимия на няколко поколения рокаджия Звезди от „Ахат“, който перифразира в рок звучене емблематичната песен на Емил Димитров „Моя страна, моя България“.
„Българският код: Шевицата“ е втората голяма постановка, реализирана от националната кампания „Чудесата на България“ съвместно с едно от най-големите културни чудеса на страната ни - Народния театър „Иван Вазов“.
Художествените видеа, представящи пет от най-разпознаваемите символи на страната ни - шевицата, Мадарския конник, кирилицата, гайдата и розата, са дело на лидера в аудио-визуалните изкуства SmileMedia - дългогодишен партньор на „Чудесата на България“.
