Перперикон продължава да изненадва археолозите, а хилядолетните му скали сякаш нямат намерение да издадат всичките си тайни наведнъж. След четири месеца разкопки проф. Николай Овчаров обяви открития, които хвърлят нова светлина върху историята на най-големия древен град в Родопите. Сред тях са два реликвария, единият с изображение на Богородица от епохата на цар Самуил, статуетка на Зевс и нови доказателства за значението на Перперикон като християнски център.
Но може би най-интригуващата новина е друга. Свещеният скален град вероятно е носил съвсем различно име преди близо две хилядолетия – Пергам или Пергамон.
До тази хипотеза учените достигат с помощта на древните карти на Клавдий Птолемей и съвременните технологии за географско позициониране.
Перперикон може да е бил Пергамон
Преди 20 години, когато разкопките едва започвали да разкриват мащабите на скалния град, проф. Овчаров си задал въпрос, на който дълго нямало отговор: как всъщност са наричали Перперикон неговите най-древни обитатели?
Днес познаваме обекта под името Перперикон, а в гръцките извори той се среща и като Хиперпиракион. Според археолога названието се свързва с гръцката дума „хиперпирос“, която означава „свръхогнен“.
Проблемът е, че това име се появява в писмените източници едва в началото на XIII век, когато византийските хронисти описват войните между България и Византия.
А как са го наричали векове по-рано?
Отговорът може би се крие в трудовете на един от най-прочутите географи на Античността – Клавдий Птолемей.
Карта от II век проговори след две хилядолетия
Птолемей живее през II век и оставя изключително ценно географско наследство. В неговите трудове селищата са описани чрез координати в градуси и минути – огромно постижение за времето си.
Според разказа на проф. Овчаров древните карти са били изгубени за европейския свят, но знанията за тях са съхранени чрез арабската научна традиция и по-късно се завръщат в Европа.
Проблемът при разчитането им е, че античните координати не съвпадат директно с днешната географска система, която използва Гринуичкия меридиан.
Съвременните технологии обаче вече позволяват много по-прецизно преобразуване на древните данни.
Именно така вниманието на археолозите се насочва към град, отбелязан от Птолемей в централната част на Родопите, около средното течение на река Арда.
Името му е Пергам, или Пергамон.
„Още тогава изказах предположението, че това може би е старото име на Перперикон. Сега вече изглежда, че действително става дума за него“, обясни проф. Овчаров пред bTV.
Според него съвпадението между географското местоположение и археологическите данни прави хипотезата все по-убедителна.
Тя обаче все още трябва да се разглежда като научно предположение, а не като окончателно доказан исторически факт.
Какво означава Пергамон и защо има такъв град и в Мала Азия?
Името Пергамон не е непознато за историята. Древен град със същото название съществува и в Мала Азия, на територията на днешна Турция.
Това обаче не означава, че двете селища са непременно свързани.
Проф. Овчаров обяснява, че думата „пергам“ има предгръцки произход и означава „укрепление“.
Според него тя е навлязла и в тракийския език.
С други думи, Пергамон може да бъде разбирано като „крепост“ – понятие, което прекрасно съответства на внушителния скален град, извисяващ се над Източните Родопи.
Нещо повече – мащабите на разкритите през последните две десетилетия структури показват, че става дума за огромен градски и религиозен център.
Богородица се появи върху находка от времето на Самуил
Докато древните карти разказват за името на града, земята продължава да пази материалните свидетелства за неговото минало.
Сред най-ценните находки от последния археологически сезон са два реликвария – малки свещени предмети, предназначени за съхраняване на мощи на светци или други християнски реликви.
Единият е бронзов кръст от X–XI век, от епохата на цар Самуил. Върху него е изобразена Богородица в молитвена поза.
Това е така наречената Богородица Оранта – един от най-древните и разпознаваеми образи на Божията майка в християнското изкуство.
Самата находка е ценна не само заради възрастта и изящното изображение. Тя показва колко важна роля е имал Перперикон в религиозния живот през Средновековието.
Още по-голямо любопитство обаче предизвиква вторият реликварий.
Запечатана тайна: Какво ще открият през ноември?
За разлика от първия, вторият реликварий все още не е отворен.
В момента предметът се обработва от реставратори и химици, които трябва да го подготвят за безопасно изследване.
Археолозите се надяват да успеят да го отворят през втората половина на ноември.
А какво може да се крие вътре?
Според проф. Овчаров подобни реликварии са били използвани за съхраняване на частици от Светия кръст или мощи на християнски светци.
Затова учените допускат, че и този предмет може да съдържа подобна реликва.
Дали предположението ще се потвърди, ще стане ясно едва след отварянето и изследването му. Засега няма доказателство за конкретното му съдържание.
Огромна базилика и 12 мавзолея на древни богаташи
Особено впечатляващи са резултатите от проучванията в Южния квартал на Перперикон, известен като Ареа Сакра – свещената зона на древния град.
Там археолозите са разкрили множество религиозни и обществени постройки, които свидетелстват за развитието на Перперикон през различните исторически епохи.
Сред най-внушителните паметници е християнска базилика с дължина 40 метра.
Според проф. Овчаров тя е най-голямата християнска църква в Източните Родопи и свидетелства за разцвета на християнството в града в края на V и началото на VI век.
От другата страна на древния път към Акропола археолозите вече са открили 12 кръгли мавзолея.
Тези внушителни погребални съоръжения са принадлежали на заможни жители на града и се датират между III и VI век.
Те разкриват не само погребалните обичаи на древните обитатели, но и богатството и общественото значение на Перперикон.
Зевс също излезе от скалите
Скалният град не разказва единствено християнски истории.
Сред находките от този сезон е и статуетка на върховния бог в древногръцката митология – Зевс.
Артефактът се датира от III век, времето, към което принадлежи част от монументалния комплекс с кръглите мавзолеи.
Това е още едно свидетелство за продължителния религиозен живот на Перперикон и за различните вярвания, оставили своите следи в скалите.
„На Перперикон се работи планово и мащабно, трудно може да се каже кое откритие ми харесва най-много. Но Ареа Сакра е нещо уникално“, подчерта проф. Овчаров.
Археологът признава, че през тази година находките може и да не са изключително многобройни, но качеството и историческата им стойност са впечатляващи.
60 000 посетители – чужденците са мнозинство
Перперикон продължава да привлича не само специалистите, но и хиляди туристи.
От началото на 2026 г. близо 60 000 души са посетили археологическия комплекс, като по данни на проф. Овчаров по-голямата част от тях са чужденци.
Интересът не е случаен. Откритите през годините храмове, дворци, мавзолеи, жилищни сгради и християнски светини постепенно разкриват огромен град, който е имал значение през множество исторически епохи.
И ако последният сезон действително е приближил учените до разгадаването на най-старото му име, то Перперикон е на път да получи още една важна страница от собствената си биография.
