Перперикон, необикновената находка от Деултум и уникалният стъклен ритон от Блъсково са големите победители в категорията „Чудо на България“ на тазгодишната кампания „Чудесата на България“. Имената им бяха обявени за първи път от главния редактор на „Стандарт“ и двигател на кампанията Славка Бозукова, след като гласуването приключи предишната вечер.
Отличията ще бъдат връчени на 12 октомври в Народния театър „Иван Вазов“, който ще събере на една сцена културното наследство, младите таланти и успелите българи. Според Бозукова голямата цел е културата и националната памет да излязат от периферията и да заемат мястото, което заслужават във фокуса на обществото.
Перперикон сред победителите
Едно от отличията в категорията „Чудо на България“ отива при Перперикон. За Славка Бозукова изборът е напълно закономерен след изключително богатия археологически сезон и множеството находки, които отново насочиха вниманието към скалния град. „За всички е ясно, че тази година Перперикон имаше толкова много открития“, посочи тя и подчерта, че хилядите българи, участвали в гласуването, са дали силната си подкрепа именно за Перперикон.
Друг победител е една далеч по-малко позната у нас, но предизвикала сериозен международен интерес находка от Деултум. Става дума за скелет, открит от екипа на проф. Людмил Вагалински в голяма делва. Според археологическата интерпретация при опожаряването на древния град човекът се е опитал да се скрие в съда, но никога не е успял да излезе от него. Там останките му са престояли векове.
Отличие има и за т.нар. „Рог на изобилието“ - уникален стъклен ритон, открит в село Блъсково край Провадия. Бозукова припомни, че България е прочута със златните си ритони, но подобни стъклени образци са изключително редки в световен мащаб и са запазени само няколко такива екземпляра от Античността.
Българинът вече търси неизвестните чудеса
Резултатите от гласуването според Славка Бозукова показват интересна промяна в отношението на българите към културното наследство. „Българинът вече е станал доста претенциозен“, посочи тя. Хората вече не избират единствено най-популярните забележителности като Хераклея Синтика, Солницата в Провадия, Царевец и Трапезица. Все по-голям интерес привличат по-малки и недостатъчно познати места, които предлагат истинско преживяване.
Според Бозукова хората искат културното наследство да се превръща в културен туризъм, който не просто да бъде видян, а да бъде изживян. „Не се води от мащаба, а от качеството и от чудото, което вижда“, обобщи тя.
Самоков показа, че не е само Боровец и Мальовица
Един от примерите за тази промяна е Самоков, който печели отличие за бранд. Градът обичайно се свързва преди всичко с Боровец и Мальовица, но през последните години започва да показва много по-широко културно лице.
Фестивалите, които организира общината, възстановените възрожденски къщи и усилията за представяне на местната история постепенно придават нов облик на Самоков и привличат туристи.
Това според Бозукова показва как културното наследство може да се превърне в работеща част от развитието на един регион, а не просто в добре запазен спомен.
От 990 туристи до 17 000 в Тутракан
Още по-впечатляващ е примерът с Тутракан. Там е създадена модерна експозиция, посветена на Тутраканската епопея, а градът развива и крайбрежната си зона.
Една от големите атракции е диорамата, която чрез съвременни 3D технологии възстановява Тутраканската битка и връща посетителите към един от големите моменти в българската военна история.
Резултатът е впечатляващ. По думите на Бозукова преди туристите в Тутракан са били около 990 годишно, докато сега само диорамата привлича около 17 000 души. „Хората искат да видят, да се докоснат до тази наша национална идентичност, която им дава възможност за гордост“, каза тя.
Според нея културно-историческият туризъм става все по-популярен не само сред българите, но и сред чуждестранните гости на страната.
Първият поклоннически маршрут става „Духовно чудо“
Специално място в тазгодишните отличия има поклонническият туризъм. Именно с откриването на мощите на св. Йоан Предтеча край Созопол от екипа на проф. Казимир Попконстантинов започва и историята на кампанията „Чудесата на България“.
Тази година за „Духовно чудо“ ще бъде отличен първият поклоннически маршрут у нас - от Малко Търново до Созопол, който завършва при мощите на светеца.
Бозукова припомни, че първите поклонници по маршрута вече са били отличени от митрополит Арсений. Интересът към този вид пътувания е голям не само сред българите, а особено сред чуждестранните посетители.
Тя изрази надежда поклонническият туризъм да стане един от акцентите в представянето на България като туристическа дестинация през следващата година, каквато посока вече е очертана и от министър Илин Димитров.
Звезди, Хасан и Ибрахим превръщат вечерта в спектакъл
Церемонията в Народния театър няма да бъде просто връчване на награди. Подготвен е спектакъл, който ще преплете музика, история и символите на българската национална идентичност.
Сред големите участници е Звезди от АХАТ, който ще изпълни „Синева“. Миналата година той представи „Ние сме българи“ - песен, която е присъствала в албум на групата, но никога дотогава не е била изпълнявана по този начин пред публика.
Финалът ще събере участниците в „Моя страна, моя България“, като към тях ще се присъединят талантите от Центъра по изкуствата „Зорница“. Сред тях е и младата солистка, която Дара подкрепя в музикалните формати и която Бозукова определя като едно от новите музикални чудеса на България.
Голяма атракция ще бъдат и Хасан и Ибрахим, които България помни още от Детската Евровизия с Крисия. Днес двамата вече са развити млади музиканти и са създали нов аранжимент на „Оттук започва България“ - химна на Шумен.
Именно тази музика ще озвучи частта от спектакъла, посветена на Мадарския конник - символ на силата и мощта на българската държава.
Бранд България вече влиза в управлението
Славка Бозукова припомни, че още преди година от кампанията са настоявали културното наследство да излезе от периферията и Бранд България да стане част от държавната управленска програма.
Според нея тази промяна вече започва. „Крайно време е за Бранд България да се говори повече, да се превърне в част от управленската програма. И сега всъщност това вече е в ход“, заяви тя.
Бозукова свърза това и с едно от най-значимите събития от последните дни - завръщането в България на тленните останки на цар Самуил. „С костите на този наш велик владетел идва и част от силата, която е от древността - сила, която в тези бурни времена повече от всякога ни трябва“, каза тя.
Чудесата могат да ни обединят
За Славка Бозукова мисията на „Чудесата на България“ е много по-голяма от опазването и популяризирането на отделни археологически или исторически обекти. „Ако има нещо, което в тези разделни времена може да ни обедини, това са чудесата на България“, заяви тя.
По думите й именно те насочват вниманието към националната идентичност и към онези знаци, които отличават българите от останалия свят. „Има няколко елемента, които ни правят българи, които ни отличават от света и засега смятам, че те са единственото, което ни държи и ни прави нация“, подчерта Бозукова.
Петте символа в Кода на България
Именно около тази идея е изградена и символиката на спектакъла. Според Бозукова „Кодът на България“ не е просто красива формула или метафора, а може да бъде разчетен чрез няколко фундаментални символа.
Първият е свещената българска азбука, дала светлина и книжовност на милиони хора. Вторият е шевицата - пазител на родовата памет. Третият е космическият глас на гайдата, олицетворен от Валя Балканска и каба гайдите.
Четвъртият символ е пречистващата сила на българската маслодайна роза Дамасцена, а петият - устремът на Мадарския конник като знак за силата на българската държавност.
За Бозукова всички тези знаци сякаш се събират в блясъка на Панагюрското златно съкровище - един от артефактите, с които България най-силно се представя и гордее пред света.
Имаме огромна съкровищница, но не я показваме достатъчно
Големият проблем според главния редактор на „Стандарт“ е, че България притежава изключително богато културно наследство, но все още не умее достатъчно добре да го популяризира.
Бозукова посочи, че страната ни разполага с третата по големина културна съкровищница в Европа, но не е сред държавите, които най-успешно превръщат своите чудеса в разпознаваем международен образ.
Именно затова тя възлага големи надежди на включването на Бранд България в програмата на кабинета Радев. „Искрено се надявам, че записването на Бранд България в програмата на кабинета Радев оттук нататък наистина ще даде този тласък - не само да гледаме нашите чудеса, но и да ги показваме повече, да ги промотираме и да се гордеем с тях“, заяви Славка Бозукова.
На 12 октомври Народният театър ще събере всички тези нишки в една обща картина - археология, история, духовност, музика, млади таланти и национални символи. И ако шевицата пази родовата памет, идеята на „Чудесата на България“ тази година е именно тя да покаже колко много цветове има България и колко силно могат да ни свързват.
