Чудесата на България

Тайните на Славянка. Планината, до която Гоце Делчев не успя да стигне

Старият Алиботуш пази легенди за злато, забравени рудници, изчезващи села и едно от най-големите природни богатства на България

Тайните на Славянка. Планината, до която Гоце Делчев не успя да стигне

През пролетта на 1903 г. Гоце Делчев поема към планината Алиботуш, където трябва да се проведе важен революционен конгрес. Той обаче никога не достига до нея. Днес най-високият й връх носи неговото име, а самата планина, известна като Славянка, продължава да крие изненадващи истории. Зад старинните легенди за злато и хайдути се появяват следите на забравена железодобивна индустрия, обезлюдени села и необикновено природно богатство. Това е една от най-малко познатите, но и най-интересните български планини.

Последната мисия на Гоце Делчев

Началото на 1903 г. е време на съдбоносни решения за българското революционно движение в Македония и Одринско. Подготовката за въстание навлиза в решителна фаза, но сред ръководителите на Тайната македоно-одринска революционна организация съществуват сериозни разногласия за момента и начина на неговото провеждане.

Гоце Делчев е сред противниците на прибързаното въстание. Той смята, че революционните комитети все още не са достатъчно въоръжени и организирани. След среща с Даме Груев през април двамата постигат съгласие за промяна на първоначалните планове.

goce-delchev

Както свидетелстват документите, представени от Държавна агенция „Архиви“, Делчев се отправя към Серския революционен окръг. Там, в планината Алиботуш, е предвидено провеждането на окръжен конгрес, който трябва да обсъди най-важните въпроси около предстоящото въстание.

Съдбата обаче прекъсва мисията му. На 4 май 1903 г. четата на революционера е обкръжена от османска войска край село Баница. В неравното сражение Гоце Делчев загива едва на 31 години.

Три месеца по-късно избухва Илинденско-Преображенското въстание. Алиботуш остава свързан със спомена за последната мисия на революционера, а високият 2212 метра Гоцев връх се превръща в своеобразен природен паметник на неговото дело.

Златният ботуш, страшният юнак и планината Китка

Историята на Славянка е съхранена и в многобройните й имена. До средата на XX век тя е широко известна като Алиботуш. На гръцка територия се нарича Орвилос, а в старите географски сведения се срещат и други названия.

Сред най-интересните народни предания е легендата за богатия османски бей Али. Той редовно посещавал голям панаир в подножието на планината и носел жълтиците си, скрити в единия ботуш. Един ден смел хайдутин успял да открадне ботуша и избягал в гората. Преследвачите му се развикали, а според преданието именно от техните викове се родило името Алиботуш.

Друга легенда разказва за юнака Али Страшника, осъден да изкачи планината с ботуши, пълни с гореща смола. Той изпълнил жестокото наказание, но издъхнал от мъките. Народното въображение свързало историята не само с името на планината, но и със село Парил.

Планината можела да получи и съвсем друго име. През 1935 г. известният природоизследовател Александър Дряновски предложил тя да бъде наречена Китка заради изключителното разнообразие от диви цветя. Той бил толкова впечатлен от растителното богатство, че не намирал друго толкова подходящо название. Предложението не било прието, но името Китка останало като поетично определение за тази необикновена планина. През 1955 г. окончателно се утвърждава днешното название Славянка.

planina-slavyanka-peshtera-kape

Забравеното желязно царство на Алиботуш

Малцина знаят, че планината и съседните райони някога са били сред важните центрове на железодобива по българските земи. Особено силно този поминък се развива през XVII, XVIII и началото на XIX век. Историята му е подробно изследвана от проф. Георги К. Георгиев, автор на трудове за старата железодобивна индустрия в Мървашко. Именно така е известна историко-етнографската област, обхващаща части от Славянка, Южен Пирин и съседните земи.

Производството било свързано с местните рудни находища, богатите гори и водните течения. Рудата се добивала в примитивни мини, след което се преработвала в пещи, използващи дървени въглища. По-късно металът се обработвал в самокови - специални съоръжения с тежки механични чукове, задвижвани от водна сила.

Местните жители били известни като мърваци - название, което първоначално се свързвало с производителите на дървени въглища, а впоследствие обхванало и хората, занимаващи се с железарство.

При проучванията си проф. Георгиев установил следи от древен рудник югозападно от село Парил, свързван още с римската епоха.

В продължение на столетия железарството осигурявало препитание на много семейства. Постепенно обаче старите технологии били изместени от съвременното промишлено производство, а някогашният оживен поминък изчезнал. Днес за него напомнят предимно историческите изследвания, местните названия и останките от стари производствени съоръжения.

Каменните мостове и селата, които останаха без хора

Славянка пази и друга история - тази на селищата, които постепенно губят населението си. Сред тях особено място заема Голешово, сгушено в северозападното подножие на планината. В миналото селото било оживен местен център със значително население, училищен живот, занаятчии и богати традиции. Според сведения, представени от краеведа Тодор Балтаджиев, някога жителите му достигали около 1800 души. През 2023 г. постоянно живеещите вече били едва двадесетина.

Сред най-ценните архитектурни свидетелства за миналото са старите каменни мостове. Четири от тях, изградени в края на XVIII и началото на XIX век, са запазени над Голешовската река. Особено интересен е Мраморският мост, построен през 1848 г. Според местните исторически сведения каменните блокове за него били пренасяни от километри разстояние с товарни животни.

Районът е свързан и с революционната дейност на Пейо Яворов и четите на македоно-одринското движение. В книгата си „Хайдушки копнения“ поетът оставя спомени за този край и за хората, посветили живота си на борбата за свобода.

planina-slavyanka-goliam-carev

Граничното положение на Славянка допълнително определя съдбата на местните села. След установяването на съвременните държавни граници, а особено през десетилетията на Студената война, достъпът до високите части на планината е строго контролиран.

И докато тази изолация допринася за запазването на природата, постепенното обезлюдяване променя човешкия свят в подножието й. Каменните къщи, старите мостове и изоставените дворове днес напомнят за време, когато планината е давала препитание на много повече хора.

Малката планина с огромното природно съкровище

Славянка се издига непосредствено на юг от Пирин, от който я отделя Парилската седловина. По високото й било преминава границата между България и Гърция. Планината е дълга едва около 20 километра и широка до 10-12 километра, но достига впечатляваща височина. Гоцев връх я нарежда на шесто място сред българските планини по надморска височина.

Истинското й богатство обаче не е във върховете, а в растенията. Научно изследване на Ина Анева, Димитър Димитров и Васил Вутов, публикувано през 2015 г. в Bulgarian Journal of Agricultural Science, установява в Славянка 1661 растителни таксона, принадлежащи към 576 рода и 105 семейства. Сред тях 69 вида са включени в Червения списък на висшите растения в България.

Причината за това разнообразие е необикновеното съчетание между средиземноморско климатично влияние, голяма надморска височина и мраморна скална основа. Така на сравнително малка площ съжителстват растения, характерни за различни природни области.

Сред ботаническите съкровища са дряновската кандилка, родопската съсънка, парилската метличина и множество други редки видове. Особено ценни са горите от черна мура, в които отделни дървета надхвърлят 200 години.

За опазването на това богатство през 1951 г. е създаден резерватът „Али ботуш“. През 1977 г. той е включен в световната мрежа на биосферните резервати на ЮНЕСКО. През 2020 г. България го оттегля от тази мрежа, но територията продължава да се ползва с най-строга защита като национален резерват.

Забележително е и животинското разнообразие. Тук се срещат сърни, диви свине, чакали, редки влечуги и огромен брой безгръбначни животни. Особено интересни за учените са пеперудите, сред които има редки видове с ограничено разпространение.

Дивата Славянка

Днес планината привлича предимно любители на дивата природа и по-опитни туристи. За разлика от съседния Пирин, тя няма големи курорти, оживени туристически центрове и гъста мрежа от хижи. Сред изходните пунктове за преходи са селата Парил, Петрово и Голешово. Най-желаната цел е Гоцев връх, откъдето при ясно време се откриват внушителни гледки към Пирин и планините от гръцката страна на границата.

planina-slavyanka-alibotushki-chai

Славянка е планина на мраморните скали и карста. Въпреки богатата растителност високите й части са бедни на повърхностни води, затова туристите трябва внимателно да планират преходите си. На територията й има и десетки пещери, сред които Ванковица край Парил и Комарница край Голешово.

Важна особеност е строгият режим на резервата „Али ботуш“. Преминаването през него е допустимо само по определените за посетители пътеки, при спазване на природозащитните правила. Заради граничното положение е необходимо предварително да се проверят и изискванията за достъп до избрания маршрут. Тъкмо тази труднодостъпност е съхранила голяма част от очарованието на Славянка.

planina-slavyanka-alibotush-rezervat

Коментирай