България крие чудеса, които дори след повече от две хилядолетия продължават да разкриват тайните на древния свят. В Родопите, над едно от най-красивите природни богатства на Велинград - карстовия извор Клептуза, археолозите разкриват монументално светилище на бесите. Това е място, в което древните траки са почитали своите божества, извършвали са ритуали и са търсили връзка със силите на природата.
Новите открития от октомврийските разкопки бяха оповестени на 19 ноември от ръководителя на археологическия екип проф. Диана Гергова. След едногодишно прекъсване учените успяват да продължат проучванията в местността "Св. Пророк Илия" с триседмичен археологически сезон, който разкрива нови подробности за архитектурата и религиозните практики на едно от най-загадъчните тракийски племена.
Кулата-олтар, масивните каменни стени, ритуалните огнища и глинените дискове със слънчеви символи превръщат обекта в изключително ценен източник на информация за духовния свят на древните обитатели на Родопите.
Бесите - жреците на Дионис и пазителите на древното прорицалище
Кои са бесите и защо тяхното светилище край Клептуза е толкова важно?
Бесите са едно от най-известните тракийски племена, населявали планинските райони на Родопите. Античните автори ги описват като воинствен народ, но славата им се дължи не само на бойните им умения. Те са известни и със своите религиозни традиции. Бесите са свързвани с жреческото служение на Дионис - бога, познат в тракийския свят и с името Загрей. Именно на тях се приписва опазването на прочутото прорицалище на Дионис в планината, което античните автори сравняват по значение със светилището на Делфийския оракул. Там предсказанията се произнасяли от жрица, а бесите имали ролята на тълкуватели на нейните пророчески слова. За това разказва още Херодот. Така бесите се превръщат в едни от най-значимите пазители на религиозните традиции в Древна Тракия.
Тяхната история не приключва с римското завоевание. Археологическите и писмените свидетелства показват, че религиозният живот в земите им продължава да се развива и през следващите столетия. През V век християнството постепенно се утвърждава сред планинските общности, а старите свещени места и представите за сакралното пространство претърпяват промени.
Каменна крепост на древната вяра
Най-впечатляващото в светилището над Клептуза е неговата монументална архитектура. Значителна част от нея вече е разкрита, а резултатите от последния археологически сезон позволяват на учените да добият още по-пълна представа за устройството на комплекса.
Свещеният двор е ограден с масивни каменни стени с дебелина 2,10 метра. На места те са запазени до два метра височина, без все още да са достигнати основите им. Пространството е оформено като правоъгълен теменос - оградената свещена територия на древното светилище.
В южната му част се издига внушителна кула-олтар, която е сред най-важните архитектурни елементи на комплекса. Именно около нея са открити множество предмети, свързани с религиозните практики на бесите.
Археолозите са установили и особеностите на строителната техника, използвана от древните майстори при изграждането на зидовете и оформянето на техните лица. Това е особено ценно, защото дава възможност да се изследва не само религиозният живот, но и специфичната строителна традиция на бесите.
Слънцето и огънят - езикът на древните ритуали
Сред най-интересните открития са глинените дискове със слънчеви символи. Те са намерени в зони с натрупвания от горяла пръст и ритуални огнища, което насочва учените към връзката им с култа към огъня и Слънцето.
В древния свят слънчевата символика е натоварена с дълбоко значение. Тя се свързва с живота, плодородието, обновлението и вечния кръговрат на природата. При бесите тези символи са част от сложна система от религиозни представи, чието разчитане археолозите продължават.
Открити са още ритуални ями, запълнени с въглени и горели мазилки, фрагменти от култова керамика и останки от огромни глинени съдове. Особено интересни са находките около фасадата на кулата-олтар, където са открити и останки от животински кости, включително челюст на коза.
Тези предмети и структури разкриват разнообразието на обредните практики. Те подсказват, че в светилището са се извършвали различни церемонии, свързани с огъня, поднасянето на дарове и почитането на божествените сили.
Земетресение погребва древния олтар
Една от важните загадки на обекта вече има своето обяснение. Археолозите установяват, че големите разрушения в светилището са причинени от земетресение в древността.
Рухналата фасада на кулата-олтар и наклонът на ограждащите стени на свещения двор на север показват силата на природната стихия. Районът на Велинград попада в сеизмично активна зона и земетресенията са оставяли следи върху живота на местните общности още в античността.
Така природата, която е направила Клептуза свещено място за древните хора, вероятно е изиграла роля и за разрушаването на техния храм.
Чудото над Клептуза - история, която тепърва ще се разкрива
Изборът на мястото не е случаен. Светилището е разположено над прочутия карстов извор Клептуза - най-големия карстов извор в България. Неговите води са сред природните символи на Велинград, а езерото, което захранват, е една от емблемите на града.
За древните траки водата има не само практично, но и сакрално значение. Изворите, реките, планинските върхове и необичайните природни образувания често се превръщат в центрове на култов живот. Водата е символ на пречистването, обновлението и жизнената сила. Разположението на светилището над Клептуза разкрива колко тясно са били свързани природата и религиозните представи на бесите.
Според проф. Диана Гергова именно това светилище има изключителна научна стойност. Заради запазената си архитектура то може да даде по-пълна представа за устройството и култовите практики на бесите в по-ниските, хълмисти части на планината. Тези комплекси се различават от високопланинските светилища, сред които е прочутото светилище на връх Острец.
Амбицията на археологическия екип е до 2028 г., когато се навършват 20 години от обявяването на Велинград за СПА столица на Балканите, архитектурата на светилището да бъде изцяло разкрита и обектът да бъде представен като първата голяма археологическа забележителност за културен туризъм в града.
Проучванията се осъществяват съвместно с Историческия музей във Велинград и се финансират от общината. За продължаването им е открита и дарителска сметка.
Така над езерото, което днес привлича хиляди туристи с красотата на водите си, постепенно се разкрива друг свят - този на древните жреци, които са пазили тайните на Дионис. Каменните стени, слънчевите символи и олтарът на бесите превръщат Клептуза не само в природно, но и в историческо чудо на България. А всяка нова находка приближава учените до разгадаването на една от най-интересните духовни традиции на древна Тракия.





















