Чудесата на България

Знаете ли коя е Баба Неделя? Учителката, която даде самочувствие на българките

Останала вдовица с пет деца и бременна с шестото, тя превръща просветата в своя мисия

Знаете ли коя е Баба Неделя? Учителката, която даде самочувствие на българките
  • Основава девически училища, създава женски дружества, изпраща български момичета да учат в Русия и заедно с дъщеря си извезва революционни знамена

  • На 20 ноември 1872 г. в Солун тя поставя началото на женското дружество "Възрождение"

Във време, когато за много български момичета книгата е недостъпно богатство, а образованието се смята за ненужен лукс, една жена посвещава живота си на промяната. Тя няма високо обществено положение, нито богатство, което да ѝ осигури спокойствие. Има шест деца, тежка житейска съдба и непреклонна воля да учи и да просвещава.

Името ѝ е Неделя Петкова, но поколения българи я помнят като Баба Неделя. Учителка, общественичка и революционерка, тя е сред най-значимите възрожденски жени, посветили се на девическото образование. Създава училища, организира женски дружества и се бори момичетата да получат възможност да продължат образованието си. Нейното дело не се ограничава до една класна стая или един град. То преминава през София, Самоков, Кюстендил, Прилеп, Охрид, Велес, Битоля и Солун.

От Сопот до голямата мисия

Неделя Петкова е родена на 13 август 1826 г. по стар стил (25 август по нов стил) в Сопот. Моминското ѝ име е Неделя Делюва Гульова. Израства в бедно семейство и след загубата на родителите си остава под грижите на леля си Теофания, която е монахиня в Сопотския девически манастир.

Там получава първоначалната си грамотност. Учи три години, но желанието ѝ за знания е много по-голямо от възможностите, които времето предоставя на едно момиче. Неделя проявява интерес към взаимоучителната метода - Бел-Ланкастърската система, при която по-напредналите ученици помагат в обучението на останалите. За да я усвои, тя дори давала по няколко пари на учениците, за да ѝ показват как се учи по този начин.

На 19 години се омъжва за търговеца Петко Караиванов. Семейният живот обаче ѝ поднася тежко изпитание. През 1856 г. съпругът ѝ умира от холера в Пирот. Неделя остава вдовица с пет малки деца и бременна с шестото.

За да издържа семейството, се захваща с шев и бродерия. Нейната мечта да учи в Русия остава неосъществена, но тя не се отказва от самообразованието. По-късно именно това упорство ще промени живота на стотици български момичета.

Срещата с Найден Геров променя съдбата ѝ

През 1858 г. в Пловдив Неделя Петкова се среща с просветителя Найден Геров. Впечатлен от грамотността и будния ѝ ум, той я препоръчва на Сава Филаретов, който организира девическото училище в София.

В края на октомври същата година тя пристига в столицата и започва работа като учителка. Става първата българска учителка в софийското девическо училище, а работата ѝ под ръководството на Филаретов продължава две години и половина - до април 1861 г.

Предизвикателството е голямо. Образованието на момичетата все още среща недоверие и предразсъдъци. За много семейства е достатъчно дъщерите им да умеят да шият, да бродират и да се грижат за дома. Неделя Петкова обаче вярва, че те трябва да могат и да четат, да пишат, да смятат и да придобиват знания за света.

Резултатите са впечатляващи. В края на 1858 г. ученичките са около 80, а година по-късно вече достигат приблизително 200. През 1859-1860 г. със средствата на софийския първенец и благодетел Димитър Трайкович е построена отделна двуетажна сграда за училището.

В програмата са включени български език и граматика, аритметика, география, четене, краснопис и религиозно обучение. Годишните изпити през 1859 и 1860 г. показват напредъка на момичетата и укрепват авторитета на училището.

През януари 1861 г. в София пристига нова учителка - Рахил Барак-Душанова, получила подготовка в Австрия. Тя поема обучението на по-напредналите ученички и постепенно привлича голяма част от тях. Неделя Петкова е принудена да напусне училището, но просветителската ѝ мисия продължава.

Училищата, които отварят врати за българските момичета

През 1862 г. Неделя Петкова започва работа в Самоков, където остава до 1864 г. След това учителства в Кюстендил, а през 1865 г. заминава за Прилеп. Там започва най-активният период от нейната просветителска дейност в Македония - географска област, която по това време е част от Османската империя.

На 1 юли 1865 г. е назначена за учителка в Прилеп и поема работата в девическото училище, посветено на светите братя Кирил и Методий. Същата година организира първото тържествено честване на празника на славянските просветители в града. През учебната 1866-1867 г. ученичките вече са над 180.

Следват Охрид, Битоля, Велес и Солун. В много от тези градове Неделя работи заедно с дъщеря си Станислава, която също става учителка. Двете жени полагат огромни усилия за развитието на българското образование и за създаването на възможности момичетата да учат на родния си език.

Трудностите са постоянни. Заплатите често закъсняват с месеци, средствата не достигат, а дейността на българските учители среща съпротива от гръцкото духовенство и привържениците на Цариградската патриаршия. Неделя и дъщеря ѝ преживяват лишения, преследвания, заплахи и обиски. За да се издържат, плетат дантели и шият шевици.

Но не се отказват. За тях всяка нова ученичка е победа в борбата за българската просвета.

Четири момичета получават път към Москва

Една от най-значимите инициативи на Баба Неделя е свързана с възможността български девойки да продължат образованието си извън пределите на родния край.

По нейно настояване руският консул в Солун издейства четири държавни стипендии за момичета от Македония. През май 1872 г. Неделя Петкова лично придружава до Москва четири ученички - от Велес, Воден, Кукуш и Солун. Те са приети да продължат образованието си в девическото училище към Алексеевския женски манастир.

Това е изключително важна стъпка. Жената, която сама не успява да осъществи мечтата си да учи в Русия, намира начин да отвори тази врата за други българки.

Тя не просто говори за необходимостта от образование. Търси средства, договаря подкрепа и лично съпровожда момичетата до мястото, където ще продължат обучението си.

"Възрождение" - когато жените започват да действат заедно

Неделя Петкова разбира, че за да се промени положението на българската жена, не са достатъчни само училищата. Необходимо е жените да се организират, да си помагат и да участват в обществения живот.

Още през 1869 г. тя и дъщеря ѝ участват в създаването на две женски дружества във Велес. През 1872 г. поставят началото и на женско дружество в Солун, наречено "Възрождение". По-късно то получава името "Българска зора".

Организацията развива просветителска и благотворителна дейност. Подпомага девическото училище, търси средства и насърчава семействата да изпращат дъщерите си да учат. Впоследствие към дружеството е създадена и мъжка секция.

През периода от ноември 1873 до май 1874 г. Неделя Петкова посещава околните села като представител на дружеството. Тя събира помощи за Солунското девическо училище и убеждава родители да изпратят момичетата си там.

Дейността ѝ има и по-широко национално значение. Заедно с дъщеря си тя изгражда мрежа от женски организации, които дават възможност на българките да излязат извън тесния кръг на дома и да участват в просветния и обществения живот.

Учителката, която извезва революционните знамена

Неделя Петкова не е само просветителка. В живота ѝ борбата за образование върви редом с борбата за национално освобождение и църковна независимост.

Във Велес тя се включва в местното революционно движение. Към края на ноември 1870 г. при нея и дъщеря ѝ пристига пратеник на Васил Левски с поръчение да изработят знаме за вътрешната революционна организация. Двете жени приемат задачата и започват да работят нощем.

По даден модел извезват лъв от червена коприна. Над него е надписът "Свобода или смърт", а под него - "Станете да ви освободя".

Работата им е разкрита и домът им е претърсен от османските власти. Предупредени навреме, Неделя и Станислава успяват да скрият недовършеното знаме. За да заблудят заптиетата, поставят платното върху рамката на картина, а революционните надписи прибират в ботуш. Когато ги питат какво изобразява странната картина, Неделя обяснява, че това е любимото куче на нейния дядо. Недовършеният лъв действително приличал на куче и обяснението е прието.

Въпреки това Петкова е обвинена в революционна дейност, изпратена е на съд в Битоля, а след това в Солун, където е оправдана и освободена. Налага се обаче да напусне Велес. По-нататъшната съдба на първото знаме остава неизвестна.

Няколко години по-късно Неделя и дъщеря ѝ участват в изработването на още едно революционно знаме - този път за въстаниците от Пиянечкия край. То е поръчано от Димитър Попгеоргиев Беровски и е извезано върху жълта коприна с червен лъв и надпис "Македония". Върху него е поставена и датата 8 май 1876 г. по стар стил.

Знамето е развято при избухването на Разловското въстание. За разлика от първото, то оцелява и по-късно е използвано от чета на Беровски по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.

Така Баба Неделя оставя следа не само в историята на българското образование, но и в революционната борба.

Последните години - мисията продължава и след Освобождението

След Освобождението през 1878 г. Неделя Петкова се установява в Кюстендил, а от 1879 г. живее в София. Но дори в напреднала възраст не се отказва от просветителските си намерения.

През 1883 г. прави опит да открие училище за момичета от българомохамеданските семейства в село Ракитово, Пазарджишко. Инициативата не успява, но показва, че за нея образованието трябва да бъде достъпно за всички девойки, независимо от произхода им.

За да се издържа, продължава да се занимава с ръкоделие. През 1892 г. участва в Първото българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив с изработен от нея килим, за който получава сребърен медал. Народното събрание ѝ отпуска малка пенсия от 40 лева.

Неделя Петкова умира в София на 1 януари 1894 г. Съвременниците ѝ вече я наричат с уважение Баба Неделя - прозвище, което се превръща в символ на всеотдайността ѝ към поколенията български ученички.

Жената, която остави след себе си повече от училища

Делото на Неделя Петкова не може да бъде измерено само с броя на училищата, в които е преподавала, или на момичетата, които е обучила. Нейният истински принос е в промяната на представата за мястото на жената в обществото.

Тя принадлежи към поколението възрожденки, които разбират, че свободата не се извоюва единствено с оръжие. Тя започва и в класната стая - когато едно момиче за първи път отваря книга, научава се да пише и открива, че има право на знания и собствен път.

Баба Неделя доказва, че жената може да бъде учител, общественик, организатор и участник в националноосвободителното движение. Че може да създава училища и дружества, да търси подкрепа, да изпраща момичета да учат в чужбина и да рискува живота си за свободата на своя народ.

Днес името ѝ носят училища и улици, а на остров Ливингстън в Антарктика има нос Неделя, наречен в нейна чест.

Тя не оставя богатство и не търси слава. Оставя нещо много по-ценно - път, по който след нея тръгват поколения български момичета.

Защото Баба Неделя не просто ги учи да четат и пишат. Тя им помага да повярват, че знанието е тяхно право, а бъдещето - тяхна възможност.

Коментирай